Р Е Ш Е Н И Е
№ 136/2019 год.
гр. София, 04.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1756 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационните жалби на М. М. С., чрез адв. Н. А., и на „Агро-Кръстеви” ООД, чрез адв. Цв. С., против въззивното решение № 314 от 3.11.2017 год. по гр. д. № 417/2017 год. на Врачанския окръжен съд. С него, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 85 от 3.05.2017 год. по гр. д. № 437/2016 год. на Мездренския районен съд, е постановено друго, с което е прогласена относителната недействителност по отношение на ищците на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариалните актове № № 191 и 18, и двата от 2014 год. на нотариус Б. М. за 186/576 ид. ч., признато е за установено по отношение на ответника „Агро-Кръстеви” ООД, че ищците са собственици на 186/576 ид. ч. от описаните четири недвижими имота, и същият ответник е осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението върху тези идеални части, отменен е нот. акт № 9/2014 год. на нотариус В. С. до размер 186/576 ид. ч., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. Присъдени са и разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение в частта по иска по чл. 76 ЗН, с оглед липсата на предявен иск за делба, както и иск за собственост срещу ответниците М. А. и М. С.. Иск за собственост по чл. 108 ЗС е предявен единствено срещу ответника „Агро-Кръстеви” ООД, придобил собствеността на деривативно основание, поради което е недопустимо атакуването на прехвърлителните сделки с иск по чл. 76 ЗН. Поддържа се и довод за недопустимост на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост на 186/576 ид. ч., тъй като такъв иск не е предявен. Поради това касаторите искат обезсилване на въззивното решение в тези му части и прекратяване на производството по делото. Евентуално същите се позовават на неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила с искане за неговата отмяна с присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците по касационната жалба, ищци по делото – В. Й. В., П. И. П., Л. И. П., И. И. Т., С. Д. Д., П. А. М., В. Ц. П., Ц. Л. П., В. П. Ц., К. Й. Д., чрез пълномощника им адв. Г. П., със съдебен адрес [населено място], оспорват жалбата като неоснователна по съображенията в писмените им отговори, с искане въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата М. А. И. не е взела становище по подадените жалби.
Касационното обжалване на горното въззивно решение е допуснато с определение на настоящия състав на ВКС № 341 от 26.06.2019 год. за проверка предвид вероятната му недопустимост като постановено по нередовна искова молба /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. ОСГК на ВКС/.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото и извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 269 и чл. 270, ал. 3 ГПК, намира следното:
Въззивният съд приел, че са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 76 ЗН и чл. 108 ЗС. Въз основа на представените писмени доказателства и свидетелски показания, съдът намерил иска за собственост, предявен срещу ответника „Агро-Кръстеви” ООД, последен приобретател на спорните земеделски имоти, за основателен до размер на притежаваните по наследство от ищците 186/576 идеални части, като приел, че е оборена констатацията за принадлежността на правото на собственост върху тези имоти на ответницата М. И., признато й в нот.акт № 9/2014 год. Съдът намерил, че същата не е владяла имотите безпрепятствено и необезпокоявано повече от десет години както е прието в проведената в нейна полза обстоятелствена проверка. С оглед на това възстановените с решение от 1997 год. по ЗСПЗЗ на наследниците на В. М. имоти не са придобити по давност от ответницата М. И., а принадлежат на всички наследници на бившия собственик в установените от въззивния съд дялове. Като е приел, че спорните имоти се намират във владението на ответното дружество, което не е могло да придобие чуждите части по разпоредителната сделка, съдът е уважил ревандикационния иск срещу него до притежаваните от ищците наследствени дялове. Като последица от уважаване на този иск е отменен нот. акт № 9/2014 год. в размер на тези дялове.
По отношение предявения иск по чл. 76 ЗН въззивният съд е изложил съображения относно преюдициалния и обуславящ спора за собственост негов характер, защитната му функция по отношение на наследника, неразпоредил се с дела си, както и кои са ответници по него, позовавайки се на разясненията в ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. С оглед предявяването му от наследниците, които не са се разпоредили с дяловете си, срещу наследник, разпоредил се с неговия такъв, както и срещу правоприемника на същия и последващия такъв, въззивният съд приел искът за допустим в настоящето производство по предявен иск за собственост срещу последния приобретател на спорните земеделски имоти. Признал го е и за основателен до размера на притежаваните от ищците дялове от наследствените земеделски земи – 186/576 ид. ч., в които части прогласил недействителността на разпоредителните сделки по нот. актове № № 191 и 18 от 2014 год. на нотариус Б. М. по отношение на ищците по настоящето дело.
С оглед изложените от въззивния съд съображения се налага извода за недопустимо произнасяне по иска по чл. 76 ЗН въз основа на изложението в исковата молба и последващите уточнения на ищците в с. з на 24.11.2016 год. и допълнителните молби от 28.02.2017 год. В същите е поддържано, че на основание възстановяване по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство ищците са собственици на описаните земеделски имоти, за които неправилно един от наследниците - ответницата М. И. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение. Оспорен е вещнопрехвърлителния ефект на последващото разпореждане на същата в полза на ответника М. С., респ. неговото в полза на ответното дружество, поради това, че продавачът не е бил собственик. Изложените обстоятелства сочат на основание на предявения иск за собственост срещу третия ответник, в който се поддържа да се намират процесните имоти, като иск за собственост не е предявен срещу останалите ответници.
Друго основание за претендираното право на собственост не е поддържано в исковата молба. Заявената претенция за обявяване на относителната недействителност на разпоредителните сделки между ответниците по нотариалните актове № № 191 и 18 от 2014 год. е обоснована на същото основание за притежаваното вещно право, т. е. в размер на наследствените дялове, като произнасянето на въззивния съд е в този размер – 186/576 ид. ч. Произнасянето относно наследствените дялове на ищците не е в предмета на иска по чл. 76 ЗН, който е относим към недействителността на актовете на разпореждане на сънаследника с отделни наследствени имоти, ако те не се паднат в негов дял при делбата /ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС/. Защитната функция на чл. 76 ЗН е от значение само относно разпореждането с частта на наследника прехвърлител, която в случая от изложените в исковата молба и допълнителните такива обстоятелства не е обоснована с интересите на ищците, наследници. Защото, ако наследникът отчужди отделен наследствен имот, той засяга частите на другите сънаследници от същия имот, които не са негови. Поради това разпореждането с тези чужди части ще бъде недействително като разпореждане с чужд имот и без приложението на чл. 76 ЗН. Именно това е предмет на иска за собственост, по който съдът се е произнесъл с оглед предявяването му само срещу ответника „Агро - Кръстеви” ООД /който не е надлежна страна по иск по чл. 76 ЗН с оглед придобивното му основание/. Като е обосновал извода за оборване на констатациите на нотариалния акт в полза на М. И. със събраните по делото доказателства за липса на давностно владение в нейна полза, позовавайки се и на разясненията в ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, и запазване на наследствения характер на спорните земеделски имоти, въззивният съд е уважил предявения ревандикационен иск срещу дружеството, последен приобретател при разпоредителните сделки с имотите, до размер на притежаваните от ищците наследствени части в тях. В тази част въззивното решение е допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.
Въззивното решение в частта, с която е отменен нотариален акт № 9/2014 год. в посочената част е неправилно и следва да се отмени, тъй като отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иск за собственост, а такъв срещу М. И. не е бил предявен. Обстоятелството, че същата е праводател на праводателя на дружеството, ответник по иска за собственост, не е относимо за произнасяне по издадения в нейна полза нотариален акт. Предявяването на иска за собственост зависи от волята на ищеца с оглед диспозитивното начало в процеса, като праводателят и приобретателят не са необходими другари като ответници по него.
Въззивното решение в частта му относно произнасянето по иск по чл. 76 ЗН подлежи на обезсилване като процесуално недопустимо, поради съображения за липса на обективно съединяване на такъв иск в едно производство с иска по чл. 108 ЗС. Посочената от ищеца правна квалификация не освобождава съда от задължението му да даде правилната такава въз основа на изложените обстоятелства и заявеното искане, на още по-голямо основание да прецени налице ли е предявен иск за защита на спорно право. Такъв в случая не е налице, с оглед изложените по-горе съображения, поради което и съдът се е произнесъл по непредявен иск.
С оглед изхода на настоящия спор разноски по делото не следва да се присъждат на страните, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 314 от 3.11.2017 год. по гр. д. № 417/2017 год. на Врачанския окръжен съд в частта, в която е прогласена относителната недействителност на договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот. акт № 191, том І, рег. № 879, нот. д. № 70/2014 год. и нот. акт № 18, том V, рег. № 2939, нот. д. № 365/2014 год. на нотариус Б. М., рег. № * от регистъра на НК, с район на действие РС-Мездра, за 186/576 ид. ч.
ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в частта по предявения иск по чл. 108 ЗС срещу „Агро - Кръстеви” ООД в установителната и осъдителната му части за 186/576 ид. ч.
ОТМЕНЯВА горното въззивно решение в частта, в която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК до размер 186/576 ид. ч. нот. акт № 9, том І, рег. № 66, нот. д. № 9/2014 год. на нотариус В. С., рег. № * от регистъра на НК, с район на действие РС-Мездра.
В останалите му части решението не е обжалвано.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |