Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност по н.а.х.д.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 26

Гр. София, 11 март 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря
и след становище на прокурора от ВКП П. Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 177/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност по повод н. а. х. д. № 73/2016 год., образувано по жалба на С. Д., управител на [фирма] против НП № 886/08. 12. 2015 год. на Директора на /Б. д. – „име” – [населено място].
В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че доколкото се касае за административни нарушения, извършени в района на различни съдилища, подсъдността следва да бъде определена съобразно чл. 36, ал. 3 от НПК и делото да бъде разгледано от районния съд, в чийто район е довършена административно-наказателната преписка, респ. е издадено наказателното постановление – Районен съд – гр. Плевен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано първоначално пред Районен съд – гр. Плевен по повод жалба на С. Д., управител на [фирма] против НП № 886/08. 12. 2015 год. на Директора на Б. д. – „име” – [населено място]. С разпореждане № 8/07. 01. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по н. а. х. д. № 3272/2015 год. и е изпратил същото на Районен съд – гр. Шумен по подсъдност по съображения, че в района на този съд е извършено административното нарушение.
В Шуменския районен съд е образувано н. а. х. д. № 68/2016 год. В открито съдебно заседание на 03. 02. 2016 год. съдът е преосмислил позицията си, че делото му е подсъдно и след като е приел, че нарушението е започнало в района на [община] и е завършило в района на [община], е прекратил производството и е изпратил делото на Районен съд – гр. Нови Пазар, в чийто район е [община].
Съдията-докладчик по н. а. х. д. № 73/2016 год. по описа на Районен съд – гр. Нови Пазар на свой ред е преценил, че делото следва да бъде разгледано от Шуменския районен съд. В подкрепа на становището си е посочил, че се касае за няколко отделни нарушения, извършени както на територията на Районен съд – гр. Шумен, така и на тази на Новопазарския районен съд, но основният доказателствен материал с изключение на административно-наказателната преписка ще изхожда от дружеството жалбоподател, чийто адрес на управление е в [населено място] и в този град ще е местожителството на свидетелите, които евентуално ще бъдат допуснати по искане на санкционираното юридическо лице . По тези съображения и на основание чл. 43 от НПК производството по делото е прекратено с определение № 41/09. 02. 2016 год. и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС.
Преди всичко следва да се отбележи, че съдията-докладчик от Районен съд – гр. Нови Пазар пазар е допуснал смесване на процедурите по чл. 43 и чл. 44 от НПК. При първата липсва спор между съдилищата относно компетентността им, а промяната на подсъдността се налага по съображения за осигуряване на справедлив и безпристрастен съд или по такива за гарантиране на бързина и процесуална икономия. При втората, както изпращащият делото съд, така и този, на когото то е изпратено отричат собствената си компетентност и намират, че същото е следвало да бъде разгледано от другия съд. Наред с това, за да бъде променена подсъдността на основание чл. 43, т. 1 от НПК, на която разпоредба се е позовал съдията-докладчик, е необходимо да се установи, че много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Доколкото въпросът за подсъдността е предшестващ разглеждането на делото по същество, то и констатацията за наличието на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК се извършва въз основа посоченото в обвинителния акт, а по административно-наказателните дела – с оглед отразеното в жалбата срещу наказателното постановление. Внимателният прочит на материалите по делото недвусмислено показва, че жалбоподателят не е поискал допускането на свидетели, предвид което цитираната разпоредба е неприложима в настоящия казус.
Що се отнася до повдигнатия спор за подсъдност, който с оглед действията на различните докладчици по делото, е между три районни съдилища, според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Районният съд – гр. Плевен. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. Безспорно, по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, за да се определи подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението. Видно от обжалваното НП № 886/08. 12. 2015 год. на [фирма] е наложена имуществена санкция за това, че за времето от 01. 01. 2014 год. до 31. 12. 2014 год. е извършено водовземане без надлежни разрешителни от водоизточници, находящи се на територията на общините /населено място/, /населено място/, /населено място/, /населено място/ и /населено място/. Деянията са извършени по едно и също време, с оглед на което мястото, на което е довършено нарушението не може да послужи като критерий за определяне на подсъдността. Такъв не е и местоизвършване на нарушението, доколкото първите три общини, посочени в наказателното постановление, са на територията на РС – Нови Пазар, а останалите – на територията на РС – Шумен. ВКС нееднократно е имал повод да отбележи, че когато не може да се установи къде е извършено или довършено нарушението, на основание чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 36, ал. 3 от НПК подсъдността се определя съобразно мястото, където е довършено административно-наказателното производство в досъдебната му фаза, т. е. там, където е приключила административно-наказателната преписка (така и Опр. № 49/2014 год. по н. ч. д. № 455/2014 год. на І н. о., Опр. № 144/2010 год. по ч. н. д. № 635/2010 год. на І н. о., Опр. 19/2013 год. по ч. н. д. № 205/2013 год. на ІІ н. о., Опр. № 85/2012 год. по ч. н. д. № 809/2012 год. на III н. о.).
С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ИЗПРАЩА н. а. х. д. № 73/2016 год.по описа на Районен съд – гр. Нови Пазар за разглеждане и решаване по същество от Районен съд – гр. Плевен.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – гр. нови Пазар и Шумен.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.