Ключови фрази
трето лице-помагач * правосубектност * задължение на съда за оказване съдействие на страните

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

610

 

София, 29.10.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и  девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

  СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

 

изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова

дело №  525/2009 година.

 

 

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Я. Г. Н. от гр. П., като едноличен търговец с фирма „ Я. С. – К. П. – Я. Н. ” против определение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1222/2009 г.. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване и две съдебни определения.

След проверка, касационният съд счита, че са налице основания за допускане на частно касационно обжалване на обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд. С това определение е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 10. 3. 2009 г. по гр. д. № 3715/2008 г., с което е оставено без уважение искането на ответницата по делото Я. Н. за конституиране на конкретно посочени лица, като трети лица в производството по делото, помагачи на ответницата. Съдът е приел, че спрямо тези лица искането на ответницата Н по чл. 219 ГПК е нередовно – липсват доказателства за съществуването им в правния мир, тъй-като за тях няма представени удостоверения за актуална търговска регистрация.

Произнасянето на въззивния съд представлява неточно прилагане на закона – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежно извършване на процесуалните действия, указва на страната в какво се състои нередовността на действието, как може да се отстрани нередовността и определя срок за извършване на поправката. В случая, съдът е констатирал, че в молбата - искане за привличане на трети лица, не са посочени адресите на съответните лица – търговски дружества и еднолични търговци, което е условие за редовното им призоваване, съгласно чл. 50 ГПК. При това положение, сезираният с искането първоинстанционнен съд, е следвало да даде указания и възможност на ответницата да отстрани нередовността на молбата й по чл. 219 ГПК. Въззивният съд не е приложил точно закона, като не е констатирал този пропуск на районния съд и определението му следва да бъде отменено, както и определението на първоинстанционния съд и делото се върне на същия съд за продължаване на разглеждането му след изпълнение на процедурата по чл. 101 ГПК.

Върховният касационен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението от 16. 6. 2009 г. по гр. д. № 1222/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и определението от 10. 3. 2009 г. по гр. д. № 3715/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е оставено без уважение искането на Я. Н. за конституиране на трети лица, като нейни помагачи и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за процедура по чл. 101 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: