Р Е Ш Е Н И Е   №  176   София, 27.10.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 16.10.2009година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                        МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                         при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 819/2008 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. С. С. и С. И. С. и двамата от гр. Я. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 224 от 11.11.2008 год., по гр.д. № 1291/2008 год., с което е оставено в сила решение № 9 от 15.04.2008 год. по гр.д. № 4325/2006 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите в субективно съединяване срещу З. ”У”А. , гр. С. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата общо от 800 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищците в резултат на настъпила от причинено по вина на сина им б.ж. на гр. С., смърт на същия, неимуществени вреди. С определение № 336 от 19.06.2008 год., по горепосоченото търговско дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд въз основа на критерия за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а именно - явяват ли се родителите на починал от виновно предизвикано по негова вина ПТП, водач на моторно-превозно средство трети лица по см. на чл.257, ал.3 КЗ, активно материалноправно легитимирани по прекия иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, основан на чл.226, ал.1 КЗ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.257, ал.3 КЗ, основание за касация по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че при липсата на въведени от законодателя критерии относно посочените в чл.257, ал.1 и ал.3 КЗ трети лица, извън лицето, отговарящо пряко за причинените вреди, то отсъства законово основание от кръга на същите да бъдат изключени низходящите и възходящите на деликвента, гражданската отговорност на който е застрахована по ЗГО, за понесените от тях болки и страдания, при настъпила смърт на последния. Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, намира: Касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените от ищците субективно съединени искове, основани на чл.226, ал.1 КЗ Софийски апелативен съд е възприел за правилно даденото от СГС тълкуване на закона - чл.257, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ, според което доколкото със самоувреждането си при процесното ПТП застрахованият по ЗЗГО водач на МПС не е осъществил състава на чл.45 ЗЗД, то липсва основание за ангажиране гражданската отговорност на последния за причинените от смъртта му болки и страдания на ищците, негови родители и следователно те нямат качеството на трети лица, в полза на които да се е породило прякото право на обезвреда срещу застрахователя. Решението е правилно. Прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтното право срещу застрахования по ЗГО и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Следователно липсва ли един от елементите на деликтната отговорност на застрахования, трето лице няма притезание, основаващо се на същата, поради което в негова полза не би могло да се породи и пряко право срещу застрахователя за обезвреда. От своя страна обстоятелството, че отговорността, която следва от деликта винаги е отговорност за нарушаване, чрез конкретното противоправно поведение- действие или бездействие на позитивната законова забрана да не се вреди другиму, то несъмнено е, че личната отговорност за виновно поведение по чл.45 ЗЗД не може да бъде ангажирана при самоувреждане на деликвента, независимо от формата на вината. В този смисъл той обективно не може да носи отговорност спрямо самия себе си по правилата на деликта. Следователно, както правилно е счел и Софийски апелативен съд, обстоятелството, че процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на сина на ищците- б.ж. на гр. С. е виновно предизвикано от същия, в качеството му на застрахован в ответното А. със ЗЗГО, водач на л.а.”Ф” с ДК№ С* само по себе си, поради наличие на съвпадение в личността на застрахован и пострадал, изключва ангажиране деликтната му отговорност за обезвреда на вредите, настъпили за него самия от собственото му виновно поведение. Същевременно доколкото поведението на застрахования по ЗЗГО б.ж. на гр. С., С. – причиняване на собствената си смърт по непредпазливост не се явява противоправно и по отношение на неговите родители, то фактическият състав на чл.45 ЗЗД и в този случай отсъства, а това изключва наличието на правна възможност последните, независимо от причинените им косвено болки и страдания, да могат успешно да претендират обезщетяване по реда на чл.226, ал.1 КЗ пряко от застрахователя. Именно поради отсъствие на основание за ангажиране гражданската отговорност на застрахования по ЗЗГО на автомобилистите б.ж. на гр. С., ищците, негови родители нямат и качеството на пострадали или увредени от ПТП трети лица по см. на чл. 257, ал.1 КЗ на които законодателят е признал правото да получат обезщетение от застрахователя, вместо от деликвента. Аргумент в противен смисъл не следва и от нормата на чл.257, ал.3 КЗ, на която касаторите се позовават. Тълкувана по правилата на систематичното тълкуване и във вр. с основаната законова разпоредба на чл.257, ал.1 КЗ сочената норма обосновава разбирането, че отсъствието на законово ограничение по отношение на третите лица, от кръга на които е изключен изрично само деликвентът, няма за своя правна последица промяна в предмета на ЗГО т.е. разширяването му извън деликтната отговорност на застрахованото лице, какъвто би бил правният резултат при възприемане на изразеното в касационната жалба становище. Както правилно е счел въззивният съд, подобно разбиране – че в кръга на третите лица, имащи право на застрахователно плащане, по силата на чл. 257, ал.3 КЗ се включват низходящите и възходящите на управлявалия МПС виновен за собствената си смърт водач на същото, застрахован със ЗЗГО на автомобилистите, противоречи не само на предмета и обекта на застрахователна закрила на тази застраховка, но и на основния принцип на същата- да покрие гражданската отговорност, к о я т о и к о г а т о застрахованият носи с ъ г л а с н о българското законодателство или законодателството, на съответната държавата, където е настъпила вредата, а не всяка настъпила вреда. С оглед горното касационната жалба следва да се остави без уважение. Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за касационното производство, поради което не следва да и бъдат присъдени такива, на осн. чл.78, ал.2 ГПК. Водим от тези съображения настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение на осн. чл.293 ГПК Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 224 от 11.11.2008 год. по гр.д. № 1291/2008 год. по описа на с.с.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: