2 РЕШЕНИЕ N 29 София, 25.02.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2563/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 447 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 271/2018 г. Силистренският районен съд отхвърлил предявения от И. М. С. и А. М. С. иск за признаване на установено по отношение на Р. И. М., че ищците са собственици по наследство и давност на 2 042 кв. м., разположени в УПИ ... и УПИ ...-... по регулационния план от 1979 г. на [населено място], и 530 кв. м., представляващи площ извън регулация, при посочени граници, и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на спорния имот. С решение № 45 от 22.04.2019 г. по в. гр. д. № 25/2019 г. Силистренският окръжен съд обезсилил така постановеното решение и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, различен от предявения, тъй като при искане за защита правото на собственост по отношение на 2 042 кв. м., от които 437 кв. м. - разположени в УПИ ..., 666 кв. м. - в УПИ... и 939 кв. м. - извън регулация, в диспозитива се е произнесъл за 2 042 кв. м., разположени в УПИ ... и ...-..., и 530 кв. м. - извън регулация, или общо за 2 572 кв. м. Наред с това въззивният съд посочил, че с първоинстанционното решение е отхвърлен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а в първоначалната и последваща искови молби петитумът сочи на установителен иск по чл. 124 ГПК; че при образуване на делото на 27.02.2018 г. описанието на имота е по регулационния план от 1979 г., но в хода на производството със заповед № РД-18-872 от 30.03.2018 г. на ИД на АГКК са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в решението имотът следва да се опише по кадастралната карта. По тези съображения първоинстанционното решение е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, предл. 3-то ГПК и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск с налагащо се прецизиране на исковата претенция и нейното изменение. Касационното обжалване е допуснато с определение № 522 от 18.11.2019 г. по жалба, подадена от ответницата по иска Р. И. М., за проверка налице ли е очевидна неправилност на извода във въззивното решение, че първоинстанционното решение е недопустимо, когато първоначалната и последващата искови молби сочат на установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а с решението е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС. Ответниците по касация - ищци по делото, считат обжалваното решение за правилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното: Както е разяснено в т. 2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. От приетото в тълкувателния акт следва, че когато първоначалната и последващата искови молби сочат на установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, то постановеното решение ще е недопустимо само в осъдителната част на диспозитива, тъй като с нея съдът се е произнесъл извън рамките на искането, с което е сезиран. Разглежданият случай обаче не е такъв. С молба вх. № 2859/12.04.2018 г. /л. 32 от първоинстанционното дело/, подадена в изпълнение указанията на районния съд по разпореждане № 862 от 03.04.2018 г., ищците са поискали да се установи, че са собственици на процесния имот на основание давност и наследство от М. С. С. /с българско име И. И. И./ и ответницата да бъде осъдена да им предаде владението на имота. По ревандикационна претенция се е защитавала ответницата, видно от отговора на исковата молба /л. 40 от първоинстанционното дело/. Същата правна квалификация- чл. 108 ЗС, е възприета в определението на съда по чл. 140 ГПК /л.л. 45-46 от първоинстанционното дело/, като в съдебното заседание на 05.09.2018 г. процесуалните представители на двете страни са заявили, че нямат възражения по доклада на съда /л.л. 51-52 от първоинстанционното дело/. Действително, във вписаната на 24.04.2018 г. искова молба /л.л. 36-37 от първоинстанционното дело/ липсва искане ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението на имота, но предходното искане в този смисъл, заявено с молбата от 12.04.2018 г., не е оттеглено, нито е налице отказ от него, а и съдът не е допускал такова изменение или уточнение на иска. Твърдения, че ответницата е завладяла имота през м. октомври 2017 г., се съдържат във въззивната жалба /л. 11 от въззивното дело/, както и в писмените бележки на ищците, изготвени от адв. П. Й. и адв. Д. Г. /л. 52 от въззивното дело/, като са изложени и съображения относно правната същност на ревандикационния иск. Твърденията в отговора, представен пред касационната инстанция, че по делото няма искане за предаване на владението от страна на ответницата /л. 31 от касационното дело/, не намират опора в данните по делото. Ето защо предявеният иск правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд като ревандикационен, поради което не е налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение нито в осъдителната, нито в установителната част на ревандикационната претенция. В мотивите към първоинстанционното решение е посочено, че съдът е сезиран с претенция за собственост на недвижим имот с площ от 2 042 кв. м. По този начин е съобразено направеното в съдебното заседание на 09.11.2018 г. изменение на иска /л. 79 от първоинстанционното дело/, с което спорната площ е идентифицирана в размер общо на 2 042 кв. м. /при първоначално заявена 1 860 кв. м./, от които 437 кв. м. са разположени в УПИ ..., 666 кв. м. - в УПИ ... и 939 кв. м. са извън регулация, съобразно скицата на л. 73 към заключението на техническата експертиза. Отхвърляйки иска, първоинстанционният съд е постановил диспозитив по отношение на 2 042 кв. м., разположени в УПИ ...; УПИ ... с пл. № ... по действащия регулационен план от 1979 г., и 530 кв. м., представляващи площ извън регулация, при посочени граници, или общо за 2 572 кв. м. Произнасянето по този начин би могло да обоснове извод за допусната очевидна фактическа грешка поради несъответствие на диспозитива на съдебния акт с мотивите към него или за произнасяне свръхпетитум за разликата над 2 042 до 2 572 кв. м., но не и за произнасяне по иск, различен от предявения, както е приел въззивният съд. С извършеното на 09.11.2018 г. изменение на иска предметът на спора е бил индивидуализиран, като е съобразена скицата на л. 73 от първоинстанционното дело към заключението на вещото лице по техническата експертиза. В случай, че за въззивния съд е съществувала неяснота относно това какво се претендира от ищците предвид приетата в хода на съдебното производство кадастрална карта на населеното място, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение, а на ищците- даден срок за уточняване на претенцията им с помощта на вещо лице съобразно новото кадастрално предвиждане, като в диспозитива на въззивното решение съдът опише имота както по регулационния план от 1979 г., така и по действащата кадастрална карта. Такива указания въззивният съд не е дал на ищците. Ето защо липсата на индивидуализация на спорния недвижим имот съобразно кадастралната карта не води до недопустимост на първоинстанционното решение. В обобщение, като е приел, че е разгледан непредявен иск, въззивният съд е постановил неправилно решение. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК то следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане на въззивната жалба от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 45 от 22.04.2019 г. по в. гр. д. № 25/2019 г. на Силистренския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: