Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 412                                    гр. София, 19 октомври 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 426 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. В. Г., депозирана чрез защитата му, срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 13 от 26.03.09 г, по ВНОХД № 53/09, с която е отменена присъда № 450 от 16.07.08, по НОХД № 1012/07 на Пернишки районен съд, в частта, с която посоченият подсъдим е признат за виновен по чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, и в частта, с която е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, както и в частта относно приложението на чл. 78 а НК, и вместо това подсъдимият е признат за виновен по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което, във връзка с чл. 54 НК, му е наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.05.2007 г, в гр. П., е причинил лека телесна повреда на лице от състава на МВР, на Р. Б. П. , при изпълнение на службата му, като деянието е извършено в афектно състояние, престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3 вр. чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, и на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. В жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Навеждат се доводи за нарушение на правото на защита, изразило се в отмяна на първоинстанционната присъда само частично, както и в непосочване в диспозитива на въззивния акт за какво деяние се ангажира наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се и липса на надлежно обсъждане на наведените от защитата възражения срещу съставомерността на деянието, преди всичко, срещу субективната му страна. С жалбата се иска отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия или алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Представителят на ВКП намира жалбата за частично основателна, като счита, че наложеното наказание следва да бъде намалено.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Съгласно чл. 301, ал. 1 НПК, при постановяване на присъдата съдът решава въпросите, изброени в т. 1-12.словно, присъдата може да се раздели на части, с оглед произнасянето по отделните въпроси, посочени в чл. 301, ал. 1 НПК. Когато въззивният съд пререшава някои от тези въпроси, той разполага с правомощие да отмени частично първоинстанционната присъда и да я потвърди в останалата й част. В случая, ПОС е процедирал по този начин, като е отменил присъдата относно произнасянето по вината и отговорността на подсъдимия, пререшавайки тези въпроси, а е потвърдил присъдата в частта, касаеща произнасянето по чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съгласно правилото на чл. 189, ал. 3 НПК. Ето защо, не може да бъде споделен довода, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, отменяйки частично присъдата на първата инстанция и произнасяйки се със своя акт по същите въпроси, респективно, потвърждавайки присъдата в останалата й част. Неоснователно се твърди, че ПОС не е изпълнил задължението си да обсъди наведените пред него доводи срещу съставомерността на деянието, тъй като от въззивното решение е видно, че в него се съдържа отговор на тези възражения. Основателно е обаче оплакването, че във въззивното производство е допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя, изразило се в липса на конкретизация на фактическия състав на престъплението, за извършването на което подсъдимият е признат за виновен и осъден. Обвинението представлява неразривно единство от фактическа и юридическа страна, които следва да бъдат в пълно съответствие. За пълноценното упражняване на правото на защита е необходимо формулировката на обвинението да съдържа съставомерните признаци на деянието, времето и мястото на извършването му, както и съответната приложима норма от Особената част на НК / ТР № 2/2002 ОСНК ВКС /. При постановяване на осъдителна присъда, включително и когато това се прави от въззивната инстанция, е задължително да се конкретизира престъплението, за което се реализира наказателната отговорност, чрез описване на фактическия състав на деянието, включително, време и място на извършването му, и посочване на съответстващата му правна квалификация, отговаряща на определен състав от Особената част на НК. В случая, ПОС е признал подсъдимия за виновен по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК, без да посочи фактическите признаци на деянието, времето и мястото на извършването му, с което е ограничил правото на защита на подсъдимия, тоест е допуснал съществено процесуално нарушение, което е отстранимо чрез отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Доколкото нарушението е допуснато именно в тази инстанция, не се налага връщане на делото в първата инстанция, каквото искане е залегнало в настоящата жалба.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е основателна относно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивна присъда № 13 от 26.03.2009 г на Пернишки окръжен съд, по ВНОХД № 53/09. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: