Р Е Ш Е Н И Е № 172 Гр. София, 24 октомври 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 745/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. В. И. П. и на служебния му защитник, адв. М. В. , против решение № 100/01. 06. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 116/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбите е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, като в тази на подсъдимия се сочи, че не е съобразено искреното му разкаяние, съдействието му на органите на досъдебното производство и обстоятелството, че П. е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на предходното наказание. В жалбата на защитника отново се поставя акцент върху критичността към извършеното и съдействието за разкриване на друго престъпление, като освен това се изтъква тежкото материално положение на подсъдимия. Поддържа се, че при разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НК наказанието следва да се определи към минималния размер, предвиден за извършеното престъпление. И в двете жалби е направено искане въззивното решение да бъде изменено и да бъде намалено наказанието. В съдебно заседание служебният защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. В. П. се солидаризира с аргументите на защитата, поддържа и подадената лично от него жалба и настоява да бъде намалено наложеното му наказание. Гражданският ищец Е. Х., редовно уведомена за съдебното заседание, не изразява становище по основателността на касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 23/12. 03. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 105/2018 год., Окръжният съд – Варна е признал подс. В. И. П. за виновен в това, че на 06. 06. 2017 год., в [населено място] при условията на опасен рецидив извършил кражба – отнел от владението на Е. Х. чужди движими вещи на обща стойност 1 460,30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като бидейки заварен на мястото на извършване на престъплението употребил сила и заплашване спрямо Е. Х., за да запази владението върху откраднатите вещи, като грабежът е, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е приспаднал предварителното му задържане с мярка за неотклонение задържане под стража. Подсъдимият е осъден да заплати на Е. Х. обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 1 340 лева. Съдът е възложил на подсъдимия направените по делото разноски и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на служебния защитник на подсъдимия и с решение № 100/01. 06. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 116/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна, е потвърден. Касационната жалба е неоснователна. При индивидуализация на наказанието въззивната инстанция е съобразила всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Безспорно, депозираните на досъдебното производство признания относно проникването в дома на пострадалата и отнемането на вещите и тези досежно лицето, на което подсъдимият е съобщил данните от двете отнети банкови карти, съставляват смекчаващи отговорността обстоятелства, защото по този начин подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина още в подготвителната фаза на наказателния процес. Същото значение имат и тежкото материално положение на В. П. и проявената критичност към извършеното. Те обаче са непротивопоставими на отегчаващите обстоятелства и не могат да обосноват намаляване на наложеното наказание. Видно от справката му за съдимост, по отношение на подсъдимия са постановени множество присъди, като десет от тях не оказват влияние върху правната квалификация на деянието, поради което правилно са третирани от апелативния съд като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не е без значение и фактът, че всички предходни осъждания за престъпления против собствеността. Тези обстоятелства недвусмислено показват, че подсъдимият неотклонно следва трайно установен модел на незаконосъобразно поведение, а многократният му престой в местата за лишаване от свобода не е постигнал необходимия поправително-възпитателен ефект. Наред с това допълнителен аргумент за извода, че В. П. представлява голяма обществена опасност може да бъде изведен от лошите му характеристични данни. Тук е мястото да се отбележи, че условното предсрочно освобождаване няма значението на смекчаващо отговорността обстоятелство, което му е придадено от подсъдимия в жалбата му. Напротив, фактът, че престъплението е извършено в изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 от НК, макар и непосредствено преди изтичането му, също представлява отегчаващо обстоятелство, което наред с другите такива, обсъдени по-горе, изисква подсъдимият да бъде изолиран от обществото за определения от инстанциите по фактите продължителен срок. Намаляване на наказанието под този размер няма да съдейства за постигане целите по чл. 36 от НК, а напротив – ще създаде чувство за безнаказаност у подсъдимия и у останалите членове на обществото. Несъстоятелни са и аргументите на служебния защитник за задължително определяне на наказанието към минимума, предвиден за извършеното престъпление, в случаите когато първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НК. Законодателят не е предвидил подобно задължение за съдилищата. И в тази хипотеза индивидуализацията на наказанието се осъществява съобразно изискванията на чл. 54 – 57 от НК, като се съобразява и специалното правило на чл. 58а от НК. Освен това в настоящия случай първостепенният съд е процедирал именно така както настоява защитата – при специален минимум от пет години лишаване от свобода, П. е осъден на шест години, което наказание е редуцирано с една трета до четири години лишаване от свобода. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/01. 06. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 116/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.