РЕШЕНИЕ № 252 София, 04. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Владимир Йорданов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 629 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 01.12.2010 г. по гр.д. № 919/2010, с което е потвърдено решението на Санданския районен съд от 06.08.2010 г. по гр.д. № 478/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на искането за събиране на нови доказателства с въззивната жалба, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото и даването на указания. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 260, т. 6 ГПК с въззивната жалба жалбоподателят може да поиска при разглеждане на делото във въззивната инстанция да се съберат нови доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство, като изложи причините, които са му попречили да ги посочи или представи. За да бъде допуснато събирането на доказателствата от въззивния съд, посочените причини трябва да са от такова естество, че жалбоподателят да не е могъл да ги преодолее при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото. Причините може да бъдат разделени на две групи: първата – обективни пречки страната да узнае определен правнорелевантен факт, да узнае за съществуването на доказателства за този факт или да узнае къде се намират доказателствата и втората – неизпълнение на служебните задължения на съда да постави на страните въпроси по правнорелевантните факти, да докладва делото и даде указания на страните, допускане на грешки и пропуски при поставянето на въпроси, в доклада по делото или в дадените указания, както и неправилно недопускане на относими и допустими доказателства, които страната е представила или поискала да се съберат в своевременно първоинсатнционното производство. В чл. 266 ГПК, уреждащ забраната за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство се съдържат три правила: в ал. 1 общата негативно формулирана забрана да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат и представят доказателства, които е било възможно да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство; в ал. 2 позитивно формулираното изключение за времето след подаване на въззивната жалба и в ал. 3 позитивно формулираното изключение за времето преди подаване на въззивната жалба. Чрез тези три правила законодателят изразява възприетия принцип, че страната не може да поправи свои грешки и пропуски в доказването чрез въззивното обжалване и след това в производството пред въззивната инстанция. Ако страната е положила дължимата грижа за добро водене на делото, но не е могла да съзре или острани съществуващи пречки, всъщност не се касае за неин пропуск нито за грешка. Не се касае за пропуск нито за грешка на стрната и ако първоинстанционният съд неправилно не допусне относими и допустими доказателства, които страната своевременно е представила или поискала да се съберат. Пропуск или грешка у страната е налице, когато тя не е твърдяла определен правнорелевантен факт или не е представила нито поискала събирането на доказателство, но тези пропуски или грешки, ако са от незнание, са извинителни, тъй като се дължат на това, че първоинсатнционният съд не е изпълнил служебните си задължения да постави на страните въпроси по правнорелевантните факти, да докладва делото и даде указания на страните, както и ако той е допуснал грешки или пропуски при поставянето на въпросите, в доклада по делото или в дадените указания. Едно от съществените ограничения на въззива по новия ГПК във връзка с доказването се състои във възможността грешкиге и пропуските на първоинстанционния съд в тази област да бъдат поправени от въззивния съд само по инициатива на засегнатата страна – когато тя ги е посочила във въззивната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че представените доказателства, че подборът е извършен между всички лица, заемащи еднаква с ищеца или сходна с неговата длъжност не са новооткрити по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че представеното с въззивната жалба извлечение от поименно щатно разписание е ново доказателство, което не е представено пред първоинстанционния съд, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че възможността за представянето му с въззивната жалба е преклудирана. В исковата молба не се твърди в подбора да не са включени всички лица, твърди се, че подборът е неправилен и на работа са останали работници с по-ниска квалификация и по-кратък стаж. При това положение е недопустимо да се изследва, кои лица е следвало да участват в подбора (вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 242/2009), а и първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за обстоятелствата колко и кои работници са изпълнявали същата или несъществено различаваща се трудова функция с тази на ищеца и кои работници са участвали в извършения подбор. На следващо място работодателят не е длъжен да има поименно щатно разписание, кои работници какви трудови функции изпълняват може да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, а в първоинсатнционното производство е разпитан член на комисията по подбора, който е дал показания за това кои лица са участвали в подбора, по кои критерии е извършен и как е оценен ищецът. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „рехабилитатор” по безсрочен трудов договор. Поради действително съдествуващо намаляване на обема на работата в края на 2009 г. със 17 %, което засяга и звеното „Балнеология”, в което е работил ищецът работодателят взема решение за намаляване броя на заетите лица, в т.ч. на рехабилитаторите и назначава комисия, която да извърши подбор между тях. На 19.01.2010 г. комисията извършва подбора по критериите: квалификация, качествено изпълнение на професионалните задачи, количествено изпълнение, постоянство в ритъма, интензивност на работата, икономичност, пестеливост, поддържане на средствата, трудова дисциплина, екипност и фирмена толерантност при работното поведение и фактически отчетни баланси за работни часове и за работни дни на всяко заето лице. Ищецът получава най-ниска оценка по тези критерии, която се основава на действителните му качества – отказвал е да извършва масажи и терапии, явявал се е на работа в неподходящ външен вид и е имал нелоялно и конфликтно отношение с колегите си. Завършено плувисше образовие имат само ищеца и един от колегите му, а останалите – висше образование, две от колежките му ползват отпуск за отглеждане на дете. Трудовото правотношение с ищеца е прекратено с предизвестие, връчено на 21.01.2010 г. и оспорвания акт за прекратяване № Н-9/19.02.2010, считано от 21.02.2010 г. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], С. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.718,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд от 01.12.2010 г. по гр.д. № 919/2010. ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Е. Т. от С. срещу [фирма], С. искове за признаване на уволнението му с акт № Н-9/19.02.2010 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА К. Е. Т. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 1.718,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.