РЕШЕНИЕ   N. 71   София, 03.06.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на  10 април  две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 767-2008 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Р”ЕООД-г. Раковски срещу въззивното решение от 20.05.08г. по г.д. №770/07г. на АС-г. Пловдив, 3-ти с-в. Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Касаторът поддържа в касационната жалба, че същественият материално правен въпрос в случая е този относно точното изпълнение на сключения между страните договор. Развива съображения, че този въпрос е разрешен неправилно от въззивният съд и в противоречие с константната практика на ВКС, обстоятелство обосновало правния интерес за обжалване на въззивното решение. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.06.07г. по т.д. №123/06г. на ОС-г. Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на “А”ООД-г. София сумата 216 783лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва, считано от 30.03.06г. до окончателното й изплащане, съставляваща дължимо възнаграждение по чл.4.1.2 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т”, както и сумата 13 268.32 лв. съдебни разноски. Предмет на делото е предявен от “А”ООД-г. София иск по чл.266 ал.1 ЗЗД иск за сумата 216 783лв. с вкл. ДДС представляваща дължимо възнаграждение по чл.4.1.2 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т”. Съгласно договора ищецът е следвало да извърши консултантски услуги и да изготви инвестиционен проект за кандидатстване по програма САПАРД за изграждане на предприятие за преработка на плодове и зеленчуци. Предмета на договора включва две фази: изготвяне на ПСД във фаза “технически проект” и бизнес план за кандидатстване за финансиране в рамките на програма САПАРД за изграждане на проектираното предприятие. ВКС-ТК намира, че съществените материалноправни въпроси, от които зависи правилния изход на спора в конкретния случай се свеждат до следните: -има ли точно изпълнение на договора между страните от 2.10.03г., съответно изработения от изпълнителя проект отговаря ли на акредитираните правила на Агенция САПАРД за процесната инвестиция -какъв е характера на срока за предаване на проекта от изпълнителя, респ. има ли той правната характеристика на фикс срок Предмет на настоящето дело е претенцията на ищеца “А”ООД-г. София предявена на основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 216 783лв. с вкл. ДДС представляваща дължимо възнаграждение по чл.4.1.2 от сключения между страните договор за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т”. Сключеният между страните договор е насочен към изготвяне на инвестиционен проект за кандидатстване за безвъзмездна помощ по мярка 1.2 от Националния план за развитие на земеделието и селските райони в рамките на програма САПАРД. Двата проекта, които изпълнителят по договора следва да изработи са част от условията, предвидени по цит.програма САПАРД.словията за кандидатстване по мярка 1.2 от Националния план за развитие на земеделието и селските райони в рамките на програма САПАРД са регламентирани в Наредба №16/18.05.01г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по специална предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието в селските райони на РБ. Всеки инвестиционен проект за кандидатстване за безвъзмездна помощ по САПАРД следва да съдържа Т. проект и Бизнес план. Преценката относно съответствието на изработения от ищеца проект следва да се извърши съобразно изискванията на цит. Наредба №16/18.05.01г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по специална пред присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието в селските райони на РБ. В тази Наредба са предвидени общите и специфични документи необходими за кандидатстване. В Приложение №3 към чл.19 ал.1 от Наредба №16/18.05.01г. са посочени общите документи като в т.18 е предвидено представяне на копия от одобрените проекти и разрешителни, а в т.20 от цит. приложение представяне на технологичен проект със схема и описания на технологичния процес. Последният следва да бъде одобрен от Експертния съвет по ТСУ на Общината и въз основа на това да бъде издадено разрешение за строеж. Предпоставка за това е проекта да отговаря на изискванията на ЗУТ и Наредба № 4/21.05.01г. От събраните по делото доказателства, в т.ч. изслушаните и приети единична и тройни СТЕ се установява че ищецът е изработил технически проект съобразно горните изисквания, който е бил приет от “Р”Е. без възражения. След приемане на проекта от “Р”Е. той е бил внесен за одобрение от Експертния съвет по ТСУ при Община Р. и проекта е бил одобрен с Протокол № №11/14.04.04г., вследствие на което е било издадено и разрешение за строеж-вж. удостоверение № АБУ-174/30.05.05г. на Община Р.. Неоснователно е оплакването на касатора, че разработения от ищеца проект “а приори” не би могъл да бъде субсидиран по програма САПАРД защото съдържа и проект за цех за преработка на пчелен мед, който бил регламентиран в друга мярка-03 на програмата, а по две мерки не може да се кандидатства. Последната забрана е относима само при едновременно кандидатстване, но няма пречка кандидата да избере и оптира по коя от мерките да кандидатства. Проекта за цех за преработка на пчелен мед е самостоятелен, възложен е в рамките на сключения договор и е бил приет от възложителя без възражения, а също така е бил одобрен от ЕС по ТСУ на Община Р. заедно с проекта за предприятието за плодове и зеленчуци. Както бе посочено възложителят може по друго време да кандидатства за субсия по този проект по програма САПАРД, когато мярка 03 е отворена. Не намира опора в данните по делото твърдяната от касатора конкурсна вина на изпълнителя. Последната има отношение единствено към определяне размера на обезщетението за претърпените от изправната страна вреди, каквато претенция в случая няма. Горното налага извода, че е налице точно изпълнение от страна на ищеца на задължението по т.1.1 от договора, съответно изработения от изпълнителя проект отговаря на акредитираните правила на Агенция САПАРД. Вторият основен въпрос, от който зависи правилния изход на спора е относно това какъв е характера на срока за предаване на проекта от изпълнителя, респ. има ли той правната характеристика на фикс срок. В тази връзка следва да се подчертае, че съчетаното логическо тълкуване на чл.1 от договора между страните за консултантски услуги от 2.10.03г. за изготвена проекто-сметна документация/ПСД/ във фаза “Т” и чл.4.1 от подизпълнителския договор от 27.10.03г. между “А”ООД-г. София и “А”ООД-г. София при условията на чл.20 ЗЗД налага извода, че срока по договора е обвързан със конкретните срокове по програма САПАРД за процесната инвестиция. Спора между страните се концентрира върху това дали срока по договора може да бъде определен като фикс срок. Договора между страните от 2.10.03 г. не съдържа конкретни срокове, в които изпълнителят се е задължил да извърши и предаде на възложителя работата, предмет на договора, който включва както техническия проект така и бизнес плана. Техническия проект е предаден на “Р”Е. на 16.03.04г., т.е. след временното спиране на приемането и обработката на проекти по мярка 02, считано от 26.02.04г. Проекта е бил приет от възложителя без възражения и е бил внесен за одобрение от Експертния съвет по ТСУ при Община Р.. Проекта е бил одобрен с Протокол № №11/14.04.04г., вследствие на което е било издадено и разрешение за строеж-вж. удостоверение № АБУ-174/30.05.05г. на Община Р.. При определяне правната характеристика на срока по договора от 2.10.03 г. следва да се съобрази обстоятелството, че програма САПАРД не предвижда конкретни срокове, а само краен срок за приемане на проекти-до края на 2006 г. , който е бил продължен до 31.10.07г. Ето защо прекратяване приемането на проекти по мярка 02 по програма САПАРД на 26.02.04г. има привременен характер и представлява по своята правна същност непредвидимо случайно събитие/“casus fortitus”/, обусловено от бюджета на ЕК. В последващи периоди приемането на проекти по мярка 02 по програма САПАРД е било възобновено, в който смисъл са и представените по делото 2 бр. Заповеди на изп.директор на ДФЗ. Ето защо уговорения в договора срок за предаване на проекта от изпълнителя не може да бъде определен като фикс срок. Не се оправдава от правна и фактическа страна поддържаното от касатора в касационната жалба допуснато от въззивният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба на основание чл.78 ал.3 ГПК във вр. с чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят 2880 лв. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 20.05.08г. по г.д. №770/07г. на АС-г. Пловдив, 3-ти с-в. ОСЪЖДА “Р”ЕООД-г. Раковски да заплати на “А”ООД-г. София сумата 2880 лв. съдебни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: