Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 614

София, 31.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1136/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора с увреждания” към Бюджетно звено „Заведения за социални услуги” при [община] , чрез ръководителя на комплекса М. Б. в качеството й на работодател, срещу решение №6095 от 01.12.2017г по в. гр.д. № 811/2017г на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №6167от 21.07.2017г по гр.дело № 950/2017г. на Благоевградски районен съд ,постановено по трудов спор.
Отменено е уволнението на ищцата Р. Л. Т. на основание чл. 328 ал.1 т.2 ,предл второ КТ, предприето по Заповед №394/07.03.2017г от ръководителя на „Комплекс за социални услуги за възрастни хора с увреждания”(КСУ ВУ) М. Б. поради съкращаване на заемана от ищцата единствена щатна бройка „социален работник” ,която в новото щатно разписание на „Дневен център за стари хора” не съществува и е била заменена с друга длъжност – „координатор”. Въззивният съд на свой ред е приел, че се касае за закриване на единствена щатна длъжност в структурно звено. Ищцата е съкратена от длъжността социален работник в Дневен център за стари хора от Комплекса за социални услуги за стари хора към БЗ „Заведения за социални услуги” при общината .Макар с други мотиви по отношение на кръга сходни или идентични длъжности „социален работник” в другите бюджетни звена,обособени като центрове или домове, които по организационно-управленски, териториален , финансово - икономически и функционален критерии следва да се отнесат към същото предприятие , въззивният съд е приел, че работодателят в лицето на настоящия касатор и въззивен жалбоподател е имал задължение да извърши подбор с длъжностите в два от тях – Дом за стари хора „Св Петка „ и Център за временно настаняване, които са идентични.Въззивният съд не е изложил изрични мотиви коя структура определя като предприятие – работодател на ищцата ,но не е възприет довода на ответника, че домовете и центровете,в частност Дома за стари хора, са самостоятелни организационно-управленски единици и структури и между служителите в тях не може да се извършва подбор. В решението не е възприета и тезата на ищцата, обусловила изводите на първоинстанционния съд, че подбор е следвало да се извърши с включване на всички идентични или сходни общо дванадесет длъжности „социален работник„ в сферата на социалните дейности,обхващаща всички домове и центрове в бюджетното звено„Заведения за социални услуги” при [община]. Докато първоинстанционният съд е приел , че именно това е обособеното самостоятелно звено на организационно управленски принцип , въззивният съд е приложил указания в практиката на ВКС критерии относно задължението за подбор с други длъжности в рамките на предприятието, като се е ограничил до идентичните и сходни длъжности в други два от домовете :„Дом за стари хора Св.Петка” и „Център за временно настаняване”, като заведения включени в комплекса социални услуги за стари хора .
В изложение към касационната жалба ,към което са приложими изискванията на чл.280 ГПК (изм.ДВ бр.86/2017г) , касаторът е посочил с конкретна обосновка основания за допускане на касационно обжалване по отменената редакция на чл. 280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК .В този ред на изложение поддържаните от касатора основания следва да бъдат преценени и квалифицирани по чл. 280 ал.1 т.1, предл. второ и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Първото основание се поддържа,тъй като основният решаващ мотив на въззивния съд кои три структури е следвало задължително да се обхванат от подбор, в частност „Дневен център за стари хора”, „Дом за стари хора Св.Петка” и „Център за временно настаняване” е в противоречие с установения в реш.№290/2012г по гр.д № 882/2011г ІV г.о на ВКС , реш. № 329/2011г. по гр.д № 1073/2010г.ІV г.о на ВКС ,реш. № 306/2013г по гр.д №1851/2013г ІV. г.о и реш.752/2010г по гр.д №1095/2009г ІV определящ критерии при преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращение на единствена щатна длъжност в относително самостоятелно обособено структурно звено,а именно организационно- управленският.Противоречието е в това , че въззивният съд в случая не е съобразил и обсъдил посоченото във въззивната жалба от ответника и установено от доказателствата обстоятелство,че в резултат на реорганизация ,съгласно чл.18а ЗСП и предвид изрично и персонално възложени съгласно заповед №262/29.02.2016г на кмета на общ Благоевград работодателски правомощия, работодател на персонала в„Дневен център за стари хора”е М. Б., а ръководител съответно работодетел на длъжностите в„Дом за стари хора Св.Петка” и „Център за временно настаняване” е друго лице – М. Д., ръководител на комплекса , в който са тези домове.

Основанието на чл. 280 ал.1 т.1, предл второ се изтъква без да е формулиран изрично правен въпрос,т.е предпоставя се това да са въпросите , на които е дадено разрешение и отговор по реда на чл. 290 ГПК в приложената съдебна практика . Принципните указания в изтъкнатата практика кои са критериите за относително самостоятелно обособено звено при един работодател не са нарушени от въззивния съд , който на първо място е формирал изводите си именно по организационно-управленски признак , приемайки за целите на своето изследване в случая като работодател комплекса социални услуги , при утвърдената структура в трите обособени направления, определени от Общинския съвет с решение №135 по протокол №7/31.05.2013г на основание чл.21,ал.2 ЗМСМА, а именно: Комплекс за социални услуги за деца , обединяващ няколко центрове и домове; Комплекс за социални услуги за възрастни с увреждания , обединяващ различни жилища,центрове и домове ; Комплекс за социални услуги за стари хора , обединяващ Дом за стари хора „Св.Петка”,Домашен социален патронаж, Обществена трапезария, Център за временнто настаняване и процесния Дневен център за стари хора , в който именно е съкратена щатната бройка „социален работник”,заемана от ищцата. При тази утвърдена структура именно комплексите, а не домовете и центровете по отделно имат бюджети като вторичен разпоредител и се ръководят от ръководители, назначени от Кмета при действащата съгласно чл. 18а ЗСП законодателна уредба. Съдът е обсъдил цитираната от защитата заповед на кмета,с която се възлага на М. Б. , която е ръководител на Комплекс за социални услуги за възрастни с увреждания, да изпълнява правомощията на ръководител на определени домове и центрове от другите комплекси , вкл. Дома за стари хора , който е звено от структурата на комплекса за социални услуги за стари хора,съответно има друг щатен ръководител На това персонално възлагане на правомощия с цитиране на чл.18а,ал.2 ЗСП , в резултат на което са предприети и щатните промени в Дома за стари хора и е упражнено правото на уволнение поради съкращение на щатната бройка на ищцата, съдът не е отдал значение при формиране на преценката си за обособеност по организационно-управленския критерии .Обективираното разрешение не е в противоречие с цитираната от защитата съдебна практика на ВКС, първо , защото в нея принципно не се изтъква като водеща персонификацията на лицето, упълномощено да упражни работодателска власт и категорично не се съдържа разрешение,което да отъждествява като равнозначно на стуктурна промяна от организационно естество извършеното от кмета овластяване на един ръководител- дейност (предприятие по смисъла на §1т.1 ДР на КТ), с работодателска власт в сфера от правомощията друго предприятие (дейност) с друг щатен ръководител, в структурирана съгласно действащ закон от съответния компетентен орган по ЗМСМА държавно обществена сфера на дейност , в частност- комплекси за социални услуги. На следващо място, противоречие с цитираната практика на ВКС по изтъкнатия принципен въпрос няма и поради това, че в реш.№290/2012г по гр.д № 882/2011г ІV г.о на ВКС , реш. № 329/2011г. по гр.д № 1073/2010г.ІV г.о на ВКС ,реш. № 306/2013г по гр.д №1851/2013г ІV. г.о и реш.752/2010г по гр.д №1095/2009г ІV не е обсъждан случай, попадащ в приложното поле на чл.18а ЗСП.Спецификата на тази правна уредба предпоставя да се отговори на обуславящи обуславящи, които не се повдигат в изложението ,но от които зависи преценката за приложното поле на задължителния подбор при съкращаване на единствена щатна длъжност в обособено структурно звено на социалната услуга .На част от тези обуславящи въпроси се даде разрешение в реш. № №31 от 09.03.2018г по гр.д № 3247/2017г на ВКС ІІІ г.о и реш. № 380/10.01.2014г по гр.д №2034/2013г.ІVг.о за уеднаквяване на практиката относно правното положение на ръководителите на социалната услуга,като даденото от въззивния съд разрешение да приложи организационно управленския критерии при преценката за дължим подбор в структурно звено, в рамките на учредените от Общинския съвет в конкретния случай комплекси от дейности , не е в противоречие с тази практика. В случая комплексите, а не домовете или центровете отговарят на указаното в нея относно признаците в §1,т.1 ДР на КТ.

Изложеното обаче подкрепя съображение , че е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, за да се даде отговор на част въпросите , формулирани в този ред на изложението. Касае се за случай, в който приложение е намерил чл.18а ЗСП , в ответната община са налице обособени по смисъла на този закон социални услуги като три комплекса и общински институции(чл.36,ал.3 ППСП),всеки от комплексите включващ повече от едно заведения - домове,центрове за настаняване и др.,всяко от които заведения с отделни щатни разписания, без щат за ръководител. Кметът на общината е упражнил правомощия да възложи на ръководителя на един от тези комплекси да упражнява работодателска компетентност в конкретно заведение, организационно представляващо част от друг комплекс ,с друг щатен ръководител. При тази установеност по делото, решаващо значение за крайните изводи на съда са първите три свързано поставени въпроса в изложението на касатора, а останалите формулирани въпроси оспорват доказателствени изводи , не са правни по съдържание или изразяват бланкетни касационни оплаквания за необсъждане на доводи и възражения (т.4,т.5 от въпросите в изложението) .
Трите въпроса по т.1-3 от изложението се свеждат до това, при съкратена единствена щатна бройка в едно от заведенията с отделно щатно разписание (уточнението в трети въпрос) следва ли да се извърши задължително подбор при съкращение на щат по чл. 328 ал.1 т.2 КТ(първи въпрос) с други длъжности в обособените структури, бюджетно звено, когато служителите в тях са пряко подчинени на различни ръководители като техни работодатели - по смисъла на чл.18а , ал.2 ЗСП (условието във втори въпрос) .

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


Допуска касационно обжалване на решение №6095 от 01.12.2017г по в. гр.д. № 811/2017г на Благоевградски окръжен съд
Делото да се докладва за насрочване , като се съобщи на касатора за задължението му да внесе 152 лв държавна такса в седмичен срок , в противен случай производството ще бъде прекратено .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .