Р Е Ш Е Н И Е № 430 София 17.01.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1475/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсултат Р. Р., срещу въззивно решение №1662 от 12.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3062/2012 г., с което е отменено решение №3129 от 23.07.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №3299/2012 г. и са уважени предявените от М. Г. И. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото подборът не е извършен между всички, които са заемали длъжността на ищеца в отделните вагоноревизорски пунктове, независимо че се намират в различни населени места. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото ищецът не е въвел в предмета на делото като основание за незаконност на уволнението поради съкращаване на щата неспазване на изискванията за извършване на подбор. Освен това по делото са представени доказателства за законността на извършения подбор, които не са взети предвид от въззивния съд. Ответникът по жалбата М. Г. И., [населено място], не е заявил становище. С определение №835 от 26.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1662 от 12.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3062/2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С решение №459 от 27.10.2011 г. по гр. дело №1532/2010 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Това решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел за безспроно установено по делото, че М. Г. И. е работил на длъжност „техник-механик, ревизор вагони” във Вагоноревизорски пункт Т., като е уволнен от работодателя със заповед №453/29.12.2011 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата. Ищецът не се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.4 КТ, защото в КТД е уговорена такава само за уволнение поради намаляване обема на работата. Има реално съкращаване на щата. Работодателят е извършил подбор. Неправилен е обаче изводът, че подборът е незаконен, защото не е извършен между всички, които са заемали длъжността на ищеца в отделните вагоноревизорски пунктове, независимо че се намират в различни населени места. Такова основание за незаконност на уволнението не е въведено в исковата молба. По тази причина трябва да се приеме, че в случая са изпълнени всички законови изискванията при извършването на подбора. От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 631.03 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №1662 от 12.11.2012 год. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №3062/2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. И., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №453/29.12.2011 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „техник-механик, ревизор вагони” във Вагоноревизорски пункт Т. и за присъждане на 1551.72 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА М. Г. И., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 631.03 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.