Р Е Ш Е Н И Е   №  340   гр.София,  29 юни   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 251/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия Г. Ж. Г. и на повереника на гражданските ищци Н. Н. К. и Н. С. К. против решение № 34/09.03.2010 год. по въззивно нохд № 409/2009 год. на Варненския апелативен съд. В първата се поддържа, че е постановено в нарушение на закона в гражданско-осъдителната му част, с което се обосновава искането за отмяна и отхвърляне на предявения граждански иск или за намаляване размера на присъденото обезщетение. В жалбата от името на гражданските ищци се поддържа искане за отмяна на въззивното решение в частта, в която съдът е изменил размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове за неимуществени вреди. Обосновано е с неправилна оценка на доказателствения материал, довело и до нарушение на закона-чл.52 ЗЗД, защото определените размери не са основани на нови доказателства и не съответстват на претърпените болки и страдания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и поддържа в становището си, че жалбата на гражданските ищци следва да бъде уважена, тъй като решението в изменителната му част е постановено в нарушение на закона. Гражданските ищци не вземат становище по жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Варненският окръжен съд с присъда № 129/02.11.2009 год. по нохд № 1040/2009 год. признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 26.04.2008 год. в гр. В. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на С. А. К. На основание чл.343, ал.1, б. В вр.чл.55, ал.1, т.2, б. Б му наложил наказание пробация и определил пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.т.1, 2 и 6 НК. Приложил чл.343Г НК и наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 45 000 лева за Н. К. и 35 000 лева за Н. К. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 3 200 лева. Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 409/2009 год. приел жалбата на подсъдимия по отношение на гражданско-осъдителната част за частично основателна и изменил присъдата като намалил размера на присъдените обезщетения съответно на 35 000 лева на Н. К. и на 20 000 лева на Н. К. , както и размера на държавната такса на 2 400 лева. Производството в първоинстанционния съд е проведено по реда на гл.27 „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства по фактите. Първоинстанционният съд установил въз основа на анализ и цялостна оценка на доказателствения материал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и изложил възприетата от него фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимият при управление на МПС поради нарушение на правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на правилно движещия се по означена пешеходна пътека и непопадащ в опасната зона за спиране пешеходец С. К. Тази фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия са възприети и от въззивния съд. Оценено е като законосъобразно и решението на първоинстанционния съд, че подсъдимият следва да носи гражданска отговорност, съгласно чл.45 ЗЗД, защото е установена причинна връзка между неправомерното му поведение и настъпилия вредоносен резултат. По повод възражението, че размерът на присъдените обезщетения е постановен в нарушение на закона, защото не е съобразен с относими за решаването на въпроса за гражданската отговорност обстоятелства, каквото е напр. здравословното състояние на пострадалия, въззивният съд е изложил съображения за тяхната частична основателност. Определил е мотивите на първоинстанционния съд в частта относно гражданските искове за лаконични и кратки, но е заявил съгласието си с извода, че искът по основание правилно е приет, тъй като са установени морални страдания и болки от загубата на близкия човек-съпруг и баща на гражданските ищци. Определил е размерът на обезщетенията за завишени и несъответстващи на действителните болки и страдания по съображения, че недостатъчно са преценени събраните по делото доказателства за напредналата възраст на пострадалия и съпругата му –с оглед данните, че са родени през 1927 год., че пострадалият, независимо че живеел при сина си Н. К. в Америка, си идвал и в България в имота си, че съдът на два пъти е отлагал делото поради затруднения по призоваването на съпругата и синовете, което е довело до нарушение на чл.88, ал.2 НПК, както и че в недостатъчна степен е отчетено значението на семейното положение и имотно състояние на подсъдимия. Обобщавайки посочените обстоятелства като относими към въпроса за решаване на гражданската отговорност въззивният съд е направил извод, че определените обезщетения са завишени и ги намалил в съответствие с оценката си за справедливост, съответно на 35 000 лева и 20 000 лева, които размери приел за достатъчни да овъзмездят причинените на гражданските ищци неимуществени вреди. Решението на въззивния съд в оспорената от страните гражданско-осъдителна част е постановена в нарушение на закона. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият следва да носи и гражданска отговорност поради установената причинна връзка между неправомерното му поведение и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия С. К. , както и липсват основания за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.становени са действително претърпени от съпругата и сина неимуществени вреди-болки и страдания от неочакваната загуба на най-близкия им човек, с когото са поддържали добри отношения и че със съпругата си са имали дълъг съвместен живот. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че определените размери са завишени по съображенията, че е надценено значението и тежестта на тези относими за гражданската отговорност обстоятелства, с което е нарушил принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. По недопустим начин е определил за решаващи и значими за решението да намали размерите възрастта на пострадалия и неговата съпруга, като е подценил установеното за продължителния съвместен живот, добрите отношения и неизмеримата загуба за преживялата съпруга с лишаването й от правото да продължи живота си с човека, който е бил до нея в щастливи мигове и в тежки моменти морална опора в живота, а сина-от баща, с когото е живял съвместно и са поддържали отношения на близост и привързаност. По този начин са пренебрегнати естеството и характерът на страданията, за които се присъжда обезщетението и справедливостта изисква да бъдат възмездени. Обезщетението се дължи за действително настъпилите вреди при непозволеното увреждане и размерът се определя само в зависимост от действително причинената от подсъдимия вреда. Задължението е за пълна обезвреда, а не само в рамките на материалните възможности и е без значение, че изпълнението му ще се отрази неблагоприятно върху обичайния му начин на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от вредата, която правилно е установена от конкретните обстоятелства, свързани с увреждането. С намаляването на размерите на обезщетенията по изложените във въззивното решение съображения е допуснато нарушение на закона с оглед установените неимуществени вреди и те не съответстват на моралната категория справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Обезщетение в размер на 45 000 лева за Н. Н. К. и на 35 000 лева за Н. С. К. съответстват на действително претърпените от тях болки и страдания. В посочения смисъл жалбата на гражданските ищци е основателна и решението следва да бъде изменено, като се увеличат размерите на обезщетенията съответно с 5 000 лева и с 15 000 лева, а размерът на държавната такса с 1 200 лева. Неоснователна е жалбата на подсъдимия, който е оспорил определените от въззивния съд размери по съображения, че са прекомерно завишени и несъответни на материалното му състояние и семейното му положение. По изложените по-горе съображения подсъдимият не само че дължи обезщетение, за да поправи вредите, които е причинил виновно, но и че съответствието им с изискването за справедливост е в определените от настоящия състав размери, а не от тези в изменителната част на въззивното решение. Материалните възможности не са определящ критерии за размера на обезщетението, а действително причинените сериозни и непоправими вреди, които правилно са установени от инстанциите по същество. Наличието на застрахователен договор не е основание да се откаже приемането на гражданския иск и не изключва отговорността по чл.45 ЗЗД на подсъдимия, който е прекия причинител на вредата, поради което няма допуснато нарушение с приемането на гражданските искове само по отношение на него. Предвид горното и на основание чл.354, ал.2, т.5 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 34/09.03.2010 год. по въззивно нохд № 409/2009 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение в гражданската част като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на Н. Н. К. с 5 000/пет хиляди/лева и на Н. С. К. с 15 000/петнадесет хиляди/лева, които подсъдимият Г. Ж. Г. следва да заплати. Осъжда подсъдимия Г. Ж. Г. от гр. Б., обл. Добрич, ул.”Райко Даскалов” № 17 да заплати държавна такса в размер на 1 200/хиляда и двеста/лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: