Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   №918 гр.София21.12.2009г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело №  3993/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК от 2007 г. Образувано е по молба на А. В. И. за отмяна на влязлите в сила съдебни решения по гр.д. № 5965/2006 г. на Русенския районен съд, Х състав - № 93/14.05.2007 г. и по допускане на делбата и № 196/13.11.2007 г. по извършване на делбата. Молителят е наследник по закон на Ц. Й. Ж. – страна по горното дело. В молбата се твърди, че след влизане в сила и на двете решения по делбеното дело е отменена заповед на кмета на община Р. от 2006 г. за одобряване план за регулация и застрояване, включително и за обособяване на УПИ * и ІХ-4461 в кв. 409. В резултат на това имотът, допуснат до делба няма самостятелен характер, а е част от общ недвижим имот в съсобственост с трети лица, които не са участвали в съдебното производство. Молителят поддържа, че отмяната на заповедта от 2006 г. на кмета на общината в резулат на влязло в сила решение № 147/02.05.2007 г. по адм. дело № 59/2006 г. на Русенския окръжен съд е ново обстоятелство, което е от съществено значение, а не е могло да бъде взето предвид от делбения съд. Евентуално, се обосновава с хипотезата на чл. 303, ал. 1 т. 3 ГПК – отмяна на постановление на общината, на което решенията, чиято отмяна се иска са се основали. Ответниците по молбата А. И. Б. и С. И. Б. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания – чл. 303, ал. 1 т. ` и т. 3 ГПК.. Молбата е процесуално допустима като подадена в сроковете, съответно по чл. 305, т. 1 и т. 3 ГПК от легитимно лице за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на присъдено нещо. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице хипотезите, на които се основава молителя за отмяна на влязлото в сила решение. Неучастието на всички съсобственици в делбата, както и евентуално допускането до делба на вещ, която няма самостоятелно съществуване, я правят нищожна. Следователно, на нея всеки може да се позове и да предяви отново иска за делба. С оглед на изложеното, понеже съществува и друг предвиден в закона ред за защита срещу влязлото в сила решение на съда, то не може да се използува предвиденият в чл. 303 и сл. ГПК ред. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение       Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК от 2007 г. на А. В. И. за отмяна на влязлите в сила съдебни решения по гр.д. № 5965/2006 г. на Русенския районен съд, Х състав - № 93/14.05.2007 г. и по допускане на делбата и № 196/13.11.2007 г. по извършване на делбата.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: