Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 16 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 311/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. М. П. срещу въззивно решение № 227 от 22.12.2011г. по внохд № 230/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 333 от 04.08.2011г. постановена по нохд № 931/2011г. по описа на Бургаския окръжен съд. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения или делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Частният обвинител Р. Ж. П. като законен представител на А. П. чрез повереника си-адв.А. Ф. от БАК в писмено становище моли жалбата да се отхвърли,а решението остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Бургаският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че при условията на продължавано престъпление,в периода от лятото на 2008г. до началото на м.февруари 2011г. в [населено място],обл.Бургаска,многократно се съвъкуплявал със своята низходяща сродница,ненавършила 14 години, негова дъщеря А. П. П. с ЕГН:, като я принуждавал към това със заплашване,поради което и на основание чл.152,ал.4 т.1 вр.с ал.2 т.2 вр.с ал.1 т.2 пр.2 вр.с чл.26 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на 01.05.2011г. в условията на реална съвкупност,около 18.00ч. в [населено място], [улица], се съвъкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст-А. П. П. с ЕГН -негова дъщеря,като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 НК,поради което и на основание чл.151,ал.1 вр.с чл.23,ал.1 и ч.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На основание чл.23,ал.1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване в ЗАТВОР. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати визираните в жалбата нарушения,поради което не са налице отменителните основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Обвинението срещу подсъдимия е доказано от фактическа и правна страна.За да потвърди осъдителната присъда,въззивният съд е извършил пълна и цялостна проверка на съдебния акт съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК.Анализът на доказателствата,самостоятелно направен от проверяващия съд е потвърдил извода за виновно противоправно поведение на подсъдимия,съставомерно по повдигнатите срещу него обвинения. Авторството на инкриминираните деяния е доказано от показанията на пострадалата А.П. и показанията на разпитаните свидетели. Правилно тези показания са кредитирани като правдоподобни и достоверни.Освен гласните доказателства,съдът е проверил и другите събрани по делото дотказателства.Назначената съдебно медицинска експертиза е посочила,че измененията на лигавицата на химена ,на влагалището и около него дава основание да се приеме,че зачервяванията се дължат на извършен с пострадалата полов акт.Установени са също така две дефлорационни щърбатини по хименалния пръстен,което сочи на стара дефлорация с невъзможност да се установи нейната давност.Заключението е изготвено от Д-р П. П. въз основа на извършения на пострадалата медицински преглед след деянието на 01.05.2011г. Доводът ,че съдебният акт почива на процесуално опорочени доказателства,в частност дадените от св.П. показания на дос.производство е обсъден от въззивния съд и основателно отхвърлен. От фактическа страна е установено,че подсъдимият започнал полови контакти с рождената си дъщеря, когато тя е била на 8 години.Обичайният въпрос при започване на полов акт бил”Искаш ли да го изсмучеш”.В продължение на четири години,редовно поддържал с малолетното си дете полови контакти използвайки отсъствието на съпругата си и малкия син от дома.Малолетната П. са срамувала от това което извършва с нея баща й ,същевременно не можела да му се противопостави, била е заплашвана с наказания-да не излиза с приятелка,да не получава пари ,заплашвал,че ще ги зареже и ще ги остави сами и пр.,страхувала се,че той ще я набие.Посочила е,че когато тя отказвала да прави секс с баща си,той се ядосвал й я оставял без джобни пари.Затова тя е крила за тези отношения от майка си св.Р. П..Две години от началния полов контакт с баща си, на неустановена дата през 2009г.в [населено място], споделила с майка си.Извикала я отвън кафене „Корона”където били и казала”Тати ме изнасилва”.На следващия ден св.Р. П. извикала пострадалата и пред подсъдимия я попитала дали това,което й казала е вярно.Малолетната П. поради страх от него, не могла да признае пред подсъдимия и и отговорила,че не е вярно.След този случай подсъдимият спрял да се съвъкупява с дъщеря се за няколко седмици.По-късно отново подновил половите контакти,които осъществявал най-често в петък,събота и неделя. Св.Р. П. споделила със св.Н.Т.,както и със св.Г. Д.-общопрактикуващ лекар в здравната служба в [населено място].Последният я посъветвал да освидетелства детето и подаде жалба в полицията,но тя не го направила.Сексуалните действия на подсъдимия продължили,като през м.май 2011г.Р.П. подала жалба.Два три месеца след като било образувано досъдебно производство пострадалата отново признала пред майка си,като казала”Тати продължава да ме изнасилва”.Разговорът станал достояние на св.С. Ж. и св.С. С..Последният й обяснил какво е вагинален и какво орален секс като попитал-какво прави баща й с нея и пострадалата отговорила”и двете”.Св.С. тогава посъветвал малолетната при следващ секс с баща си,да не се мие,да каже веднага на майка си или на него,за да отидат на лекар , вземат медицинско и след това да съобщат в полицията. На 01.05.2011г. подсъдимият рано сутринта осъществил с пострадалата полов акт.Накарал я да легне по гръб,започнал да я целува между краката с език,след това я накарал да застане на колене с гръб и вкарал члена си без да използва презерватив.След това подсъдимият”свършил” в устата й,а пострадалата влязла в банята и изплюла семенната течност.Подсъдимият отишъл на работа, а пострадалата при майка си на работното й място и казала,че баща й”пак го направил”. Поискала да отидат на лекар.Същия ден е била освидетелствана и констатирани гореизложените влагалищни изменения. Въз основа на приетите за установени фактически положения,съдилищата са обосновали правилен извод относно извършените от подсъдимия неправомерни действия,тяхната съставомерност и наказателвната отговорност на подсъдимия. Правилно са възприети показанията на малолетната А. П..Същата е пострадала от действията на подсъдимия,показанията са депозирани на основание чл.140,ал.1 НПК в присъствието на психолога И. С.,определена със Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”,отдел „Закрила на детето” [населено място] Д.В..Разпитът на съдебното следствие е проведен при условията на чл.140,ал.5 НПК чрез видеоконферентна връзка във вр.с чл.280,ал.6 НПК монтирана в заседателна зала № 3 на Окръжен съд гр.Бургас.По време на разпита,пострадалата П. се е намирала в съседна зала,в присъствието на психолога С.. Възражението на защитата на подсъдимия за негодност на това доказателствено средство,въззивният съд е обсъдил по реда на чл.339,ал.2 НПК на л.62 и сл. от въззивното дело.Мотивите на съда се споделят от касационния състав.При разпита на свидетелката са спазени предвидените в закона процесуални правила.Достоверността на заявеното от пострадалата е проверена чрез останалите доказателства -гласни и писмени.Обсъдено е заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на Д-р П..Доколкото в показанията на свидетелката са налице противоречия,обяснението за това се съдържа в заключението на посочената експертиза.Д-р П. е пояснил,че предвид възрастта на пострадалата-малолетна към момента на деянието, е възможно да има известно разместване на фактите и събитията.Същественото е,че у свидетелката не е констатирана склонност към фантазиране или преувеличаване,поради което депозираните от нея показания съпоставени с останалия доказателствен материал не дават основание за извод,че са преднамерени,невярни ,респ.провокирани от негативно отношение към подсъдимия или внушени от нейната майка. Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите Т.,С.,Ж.,Д. и майката на пострадалата Р.П..Последната не е вярвала,че това се случва в нейното семейство,че е възможно съпругът й да посегне сексуално на дъщеря им. Квалификацията на деянието е правилно определена.Извършени са множество отделни деяния по чл.152 ал.4 т.1 НК,като всяко следващо съставлява продължение на предходното.Деянията са извършени при една и съща обстановка-в дома на пострадалата и подсъдимия,през непродължителни периоди от време и при еднородност на вината.Разпоредбата на чл.26,ал.1 НК е правилно приложена.Деянието е съставомерно от фактическа и правна страна.Съдът е дал отговор на възражението относно формата на заплаха,използвана от подсъдимия спрямо пострадалата.Използваните от подсъдимия заплахи,че ще ги”зареже”,че няма да й дава джобни пари,че няма да и разрешава да излиза с приятелки и пр. безсъмнено са съставлявали психическо въздействие спрямо малолетното към инкриминирания период момиче и по същество достатъчни,за да подчинят пострадалата на волята на подсъдимия. При събиране, проверка и анализ на доказателствата,съдилищата са спазили изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК.Не са допуснат съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,които да обуславят основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК за отменяване на обжалвания съдебен акт.Материалният закон е приложен в съответствие с доказателствата,преценени поотделно и в съвкупност,като вътрешното убеждение на съда за взетото решение почива на пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства относими към повдигнатото обвинение. Потвърждавайки присъдата и в санкционната й част,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Същото е определено в пределите на закона,съответства на високата степен на обществена опасност на деянието,степента на обществена опасност на подсъдимия ,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 НК.Отмерено е в размер над средния,при лек превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.На л.64 от делото,въззивният съд е изложил съображения,в подкрепа на преценката му за справедливост на наказанието. Касационният състав също намира,че наказанието е справедливо по размер,поради което няма основание да бъде намалено. По изложените съображения,тъй като при постановяване на обжалваното решение не са допуснати визираните в жалбата нарушения,съдебният акт, като правилен,законосъобразен и справедлив следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 227 от 22.12.2011г. по внохд № 230/2011г. по описа на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдена № 333 от 04.08.2011г. постановена по нохд № 931/2011г. от Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: