Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. София, 18 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1280/ 2011 година Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения А. Б. С., ирански гражданин, за възобновяване на НОХД № 1873/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Русе, 9 наказателен състав, и отменяване на постановеното по същото дело определение № 394 от 30. 07. 2010г., с което е одобрено споразумението, постигнато между представител на Районна прокуратура- гр.Русе и защитника на подсъдимия А. С.- адв. В. Т., за решаване на делото в досъдебното производство, по реда на чл. 381 и сл. НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2- 3 НПК. Изтъкнатите доводи са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което молителят счита, че с осъждането му по силата на сключеното споразумение, са се оказали нарушени неговите процесуални права. Заявява се искане ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1 т. 1 НПК, като отмени определението и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Осъденият, лично и чрез своите упълномощени защитници, в съдебно заседание поддържа искането си за възобновяване на делото, по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения А. С. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока, установен по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С атакуваното определение Русенският съд, 9 наказателен състав, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура- гр.Русе и защитника на обвиняемия А. С.- адв. В. Т. споразумение, по силата на което А. С. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Страните са се съгласили за горното престъпление , и на основание чл. 54 НК, на обвиняемия А. С. да бъде наложено наказание- една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изпълнението му, в затвор, и глоба в размер на 200 лв., като не му бъде налагано наказанието конфискация. На обвиняемия са възложени разноските по делото. Със същия съдебен акт е одобрено и споразумение по отношение на обвиняемия Г. М., който, за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, и глоба в размер на 1000 лв. Одобрявайки споразумението, съдът е прекратил производството по делото. Като неподлежащо на инстанционен контрол, определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането за възобновяване е подробно мотивирано, като основният акцент се поставя на възраженията срещу процесуалната дейност на компетентния първоинстанционен съд по одобряване на споразумението, и по- конкретно неучастието в съдебното производство на преводач от езика фарси, който осъденият твърди, че единствено владее. От вписванията в съдебния протокол, който съгласно чл. 131 НПК е доказателствено средство за извършването на съответните действия, реда, по който те са извършени и за събраните доказателства, се установява, че производството пред Русенския районен съд по одобряване на споразумението изцяло е протекло при участието на преводач от български на английски език и обратно Ц. Б.. Същият преводач, както и преводачът от фарси А. К. С., е бил назначен още по време на досъдебното производство, с постановление на разследващия орган от 29. 07. 2010г. Всички процесуални действия по цялото досъдебно производство са протекли с участието на единия от двамата назначени преводачи, за което нито обвиняемият, нито неговият защитник е възразил. В качеството си на преводач Ц. Б. е подписала и споразумението, изготвено между страните и представено на съда за одобрение, както и декларациите на двамата обвиняеми по делото, по чл. 381, ал. 6 НПК. От декларацията на С. е видно собственото му писмено изявление, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях, отказва се от съдебното разглеждане на делото по общия ред и подписва споразумението доброволно. В рамките на развилата се диференцирана процедура, в съдебното заседание е участвала преводач Б., чрез която е осъществена цялата комуникация на съда с обвинените лица- чужди граждани. Отново нито осъденият, нито неговият защитник е реагирал, възразявайки срещу назначаването на преводач от английски на български език и обратно, с аргумент, че не разбира този език. Напротив, именно чрез преводача Б., отново, този път устно, С. е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира и е съгласен със съдържанието на споразумението и неговите последици, които също разбира и приема, включително и ефекта на влязла в сила присъда. Заявил е, че доброволно го подписва, отказвайки се от разглеждане на делото по общия ред. При тези данни е очевидно, че реализираната от първостепенния съд процесуална дейност, в рамките на развилата се диференцирана процедура, по реда на чл. 381 и сл. НПК, не страда от приписаните й в искането за възобновяване пороци, довели до накърняване на процесуалните права на осъдения. Това е така, защото изискването на чл. 6, § 3, т. „а” ЕКПЧОС, приложимо директно по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, към момента на извършване на извършване на обсъжданите процесуални действия, доразвито и транспонирано впоследствие и във вътрешното българско процесуално законодателство, съгласно Директива 2010/64/ЕС от 20. 10. 2010г., с нормата на чл. 55, ал. 3 НПК (в сила от 28. 04. 2011г.), а именно за осигуряване на превод на разбираем за лицето, привлечено към наказателна отговорност, език. Без съмнение, един разбираем за конкретен обвиняем или подсъдим език, не е задължително и не всякога съвпада с родния му. Достатъчно е той да е заявил, че разбира (или не разбира) превода от и на предложения му език, за да се вземе съответното процесуално законосъобразно решение с превод на какъв език да се проведе наказателното производство срещу него. В конкретния случай обаче, както вече се изтъкна по- горе, С. изрично е заявил, че разбира както съдържанието и последиците на споразумението, което подписва, така и процедурата пред районния съд, по която то се одобрява. Всички негови твърдения, лансирани пред настоящата инстанция, че не владее английски език, остават изцяло голословни, а и напълно опровергани от данните, съдържащи се в обсъдения вече съдебен протокол от заседанието на първоинстанционния съд, в който са възпроизведени личните му изявления. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, мотивиран с неприлагането на правилата на чл. 55 НК, също е неоснователен. Самият процесуален институт на решаване на делото със споразумение има за цел съкращаването на наказателното производство, при спазване на установените от закона гаранции за постигането на един обществено приемлив резултат. Така, от една страна обвиненото лице писмено признава вината си в извършване на конкретно престъпление, срещу което получава привилегията неговият защитник да преговаря с прокурора като равностоен процесуален субект, по редица въпроси в кръга, очертан по чл. 381, ал. 5, т. 1- 6 НПК, един от най- съществените от които е този за вида и размера на наказателната санкция, респ. начина на нейното изтърпяване, налагането на кумулативни и факултативни наказания и т.н. С други думи, параметрите на споразумението обективират взаимно съгласуваните волеизявления на страните по него и несъмнено са резултат на определени компромиси в техните позиции. В процесния случай осъденият писмено (в споразумението) и устно (в съдебно заседание) е заявил, че е съгласен да изтърпи визираното наказание. Ако е считал, че то е несправедливо, поради завишеност на размера, той е разполагал с процесуалната възможност да не дава съгласие изобщо за сключване на предложеното му споразумение, респ. да не го подпише, както и лично да заяви пред съда, че не съгласен с постигнатото съгласие по конкретни негови пунктове, вкл. наказанието, което понастоящем атакува, при положение, че всички права в тази насока са му били подробно разяснени. Напротив, С. е декларирал, че е наясно с повдигнатото обвинение, предложеното за одобряване споразумение, с всички залегнали в него клаузи, последиците от него, и доброволно го е подписал. По реда на възобновяването осъденият би могъл успешно да претендира отмяна на споразумението, ако се установи, че при определяне на наказанието са се оказали нарушени правилата на чл. 54- 58 НК, не са били съобразени целите на чл. 36 НК и принципа на чл. 35, ал. 3 НК, а съдът, в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК, го е одобрил. Конкретният казус обаче не сочи на нарушения от посочената категория, поради което и коментираният довод в тази насока, е изцяло неоснователен. Предвид горните съображения, настоящата инстанция намери, че атакуваното определение, с което е одобрено споразумението между представител на РП- гр.Русе и защитника на осъдения А. С. е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което искането за възобновяване на наказателното дело, с което е сезирана, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Б. С., за възобновяване на НОХД № 1873/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Русе, 9 наказателен състав, и отмяна на постановеното по същото дело, влязло в сила определение № 394 от 30. 07. 2010г., с което е одобрено постигнатото между представител на Районна прокуратура- гр.Русе и защитника на подсъдимия А. С.- адв. В. Т., споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: