Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 345   София, 22 юни 2010 година       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни две хиляди и десета  година, в състав:               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                         ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 297/2010 година.     Производството е образувано по касационен протест на окръжна прокуратура-гр. Кюстендил против въззивна присъда № 9 от 30.03.2010 год. по в.н.о.х.д. № 378/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд. В протеста, поддържан в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, като основания за проверка на въззивното решение се сочат, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на решението и осъждане на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият, чрез защитника си изразява становище за неоснователност на протеста. Частният обвинител М. В. Я. не участва в касационното производство. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакувания съдебен акт е отменена присъда № 61 от 07.04.2009 год. по н.о.х.д. №1221/2006 год.на районен съд-гр. Дупница и постановена нова, с която е признат подсъдимия Г. В. Г. за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152,ал.3, т.4/ в редакция ДВ,бр.28/1982г./, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 и чл.29,ал.1,б”а”НК. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на Г. К. Г. за извършено престъпление по чл.152,ал.3,т.4, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 НК и наказан с лишаване от свобода за срок от пет години.   Касационният протест на КОП е основателен. В разрез с принципните изисквания на чл.13,ал.1 НПК, въззиивната инстанция в рамките на своята компетентност не е взела мерки за разкриване на обективната истина по делото. Касационният състав не може да ревизира вътрешното убеждение на съда при вземане на решението, но следи за спазване на процесуалните правила при неговото формиране. Едностранчивият подход, проявен от окръжния съд при преценка достоверността на събрания доказателствен материал, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, защото са ограничени процесуалните права на обвинението-държавно и частно. Съдът изцяло и безусловно е възприел дадените от свидетелите С, К. , К. , Т. и П. показания, като източници на информация, относно правнорелевантните факти и подкрепящи защитната теза на подсъдимия, че не е извършител на престъплението, в което е обвинен. Но те не са съпоставени с останалите доказателства- показанията на свидетелите Я, със съдебно-медицинските експертизи. Вън от вниманието на съда е останал фактът, че д-р П е извършил гинекологичен преглед на пострадалата и следи от насилие са изследвани само около половите й органи, поради което изводът на съда за липса на наранявания и кръвонасядания по шията и в областта на бъбреците е най-малко некоректен, защото въпросът е останал неизяснен. ”Неустановените”обективни находки за други увреждания не може да дискредитира показанията на пострадалата в частта, в която същата е заявила, че спрямо нея е упражнено физическо насилие, в каквато посока е изложил съображения окръжният съд. Не е извършена цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност, при нарушение разпоредбата на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. Липсата на прецизен и съвкупен анализ на доказателствения материал, с еднопосочната аргументация, че показанията на пострадалата са нелогични и неубедителни по своя характер, поради което не са получили кредит на доверие, с акцент върху противоречия по отношение на незначителни детайли, не е изпълнение в пълен обем на изискванията на процесуалния закон. Нещо повече, разказът на пострадалата за случилото се пред общия им работодател на другия ден/неизвестно защо, останал неразпитан/, факт, установен с други доказателствени източници и показанията на свид. Михайлова, са доказателства, останали вън от вниманието на съда. Показанията на свидетелите О, Х. и К. , на Ч. ,Крашевски и С. са обсъдени като противоречащи на тези на Я. , защото свидетелите са възприели „спокойното” й поведение, което според съда не кореспондира с проявено спрямо нея сексуално насилие. Но свидетелите не са следили внимателно изражението на пострадалата, на тях не им е направилно впечатление нищо особено, което не означава, че при изживения стрес, пострадалата не би могла да се движи автоматично, да бъде в „ступор”и в тази връзка - показанията й да корелират с тези на посочените свидетели. Твърде много внимание при оценката на фактите, окръжният съд е отделил на обстоятелството, че Я. е подала розов потник и салфетка на подсъдимия, за да се избърше след осъществените сексуални контакти с нея, което само по себе си не е достатъчно за извод, че са били доброволни, а може да има и друго обяснение-например-да е резултат от стреса. Но това обстоятелство може да бъде установено само чрез прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност, какъвто не е извършен от окръжния съд. При наличието на противоречащи и взаимноизключващи се версии за фактите е задължителна съвкупна преценка на правдоподобността на гласните доказателствени източници и проверка на всички обстоятелства по делото, което процесуално изискване не е изпълнено от въззивната инстанция.   При противоречиво установената фактическа обстановка, настоящата инстанция е лишена от възможност да провери правилното приложение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на окръжния съд, че не е възможно осъждане по двете хипотези на чл.152,ал.1 т.1 и т.2 НК, предвид алтернативният им характер. Но не е обсъдена детайлно възможността пострадалата да е била заплашена от настъпване на неблагоприятни последици, които са могли да я мотивират да извърши нещо против волята си, а така също и по отношение на упражнената сила за сломяване на съпротивата й. Един от основните факти, подлежащи на установяване при ангажиране на наказателната отговорност на дадено лице за извършване на изнасилване, е липсата на съгласие на пострадалата, да участва доброволно в половия акт. Правните изводи на съда за доброволно участие на Я. , основани на липсата на категорична, намерила външно проявление яростна съпротива от нейна страна, са незаконосъобразни. Обстоятелството, че не е викала за помощ, не е извършила активни действия, само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че е участвала доброволно в половия акт. Съобразно решение от 04.12.2003год. по делото на М. Ч. срещу България, ЕСПЧ приема, че „ подходът в конкретния случай е бил ограничителен и на практика въздигащ „съпротивата” до положение на определящия елемент на престъплението.” В цитираното решение е посочено още...”Съгласието трябва да бъде дадено доброволно, като резултат на свободната воля на жертвата, преценена в контекста на заобикалящите обстоятелства”. По аналогичен начин, по конкретното дело не може да бъде направен категоричен извод, че Я. е била съгласна да осъществи полов акт с Г. , а тъкмо напротив – от доказателствения материал е видно, че тя явно е демонстрирала нежеланието си за това, още с разказа за преживения опит за сексуално посегателство спрямо нея в детството й, както и на по-късен етап, с цялостното си поведение и отправени думи към подсъдимия е показала липса на съгласие, безспорно възприети от Г. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че протестът на окръжна прокуратура-гр. Кюстендил е основателен, а въззивният съдебен акт- подлежи на отмяна и делото на връщане на окръжния съд за ново разглеждане на стадия съ съдебното заседание.   При новото разглеждане на делото е задължителен съвкупен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност и изслушване на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която да установи психичното състояние на пострадалата, с оглед преживения в миналото опит за сексуално посегателство и съпоставен с поведението й по време и след инкриминираното деяние.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивна присъда № 9/ 30.03.2010год., по.в.н.о.х.д. № 378/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд . ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на окръжен съд-гр. Кюстендил, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: