О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 545 гр. София , 27.09.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 493/ 2011 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на [фирма] срещу определение на Добрички окръжен съд № 358/ 08.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 388/ 2011 г. С обжалвания акт окръжният съд, след като е отменил определение на Добрички районен съд от 20.04.2011 г. по гр.д.№ 992/ 2011 г., е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената против касатора искова молба от Г. М. Т.. По този начин окръжният съд е отхвърлил възражението на дружеството-касатор за местна неподсъдност на спора. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като с него е разрешен в противоречие с определения на ВКС по ч.гр.д.№ 484/ 2009 г., ІV г.о., 1864/ 2008 г., ІІІ г.о. и 152/ 2010 г., І г.о., процесуалният въпрос кога се счита подаден документ до съда, който е постъпил в пощата. Поддържа, че е дал отговор срещу исковата молба на Г. Т. в определения от съда месечен срок. Отговорът е постъпил в съда след срока, но е подаден по пощата в неговите рамки. Поради това счита, че възражението за местната неподсъдност, направено в отговора, не е просрочено. Моли определението, в което е направен противоположен извод, да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Ответната по частната жалба страна Г. М. Т. не взема становище. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Пред Добрички районен съд е депозирана искова молба от Г. Т. против [фирма], предявен е иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Дружеството е със седалище в [населено място], [община]. С разпореждане от 10.03.2011 г. районният съдия е наредил препис от исковата молба да се връчи на ответника и му е указал, че в месечен срок може да даде отговор. Това съобщение дружеството е получило на 17.03.2011 г., а на 15.04.2011 г. по пощата е изпратен отговор, съдържащ възражение за неподсъдност на иска пред Добрички районен съд и искане за изпращането му на съда в К.. Отговорът е получен в съда в Д. на 19.04.2011 г. и е получил входящ номер на тази дата. Налице е твърдяното от частния жалбоподател противоречие в практиката, тъй като в представените от него определения на ВКС е прието, че когато някой документ трябва да постъпи в съда в определен срок и в рамките му е изпратен по пощата с обратна разписка, то срокът се счита спазен, макар документът да е постъпил в съда след изтичането му. В обжалваното определение въззивният съд е стигнал до обратно разрешение, поради което е налице основанието по чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и касационното обжалване следва да се допусне, като правилна е практиката, обективирана в цитираните определения на ВКС. Ако един документ е постъпил в пощенско учреждение в определения от съда срок, този срок се счита спазен, макар в съда документът да е регистриран след изтичането му. В конкретния случай ответникът по делото [фирма] е имало срок за подаде отговор на исковата молба до 18.04.2011 г. включително. На 15.04.2011 г. дружеството е изпратило този отговор до съда по пощата, с обратна разписка, което е видно от приложените към частната жалба преписи от документи. В обратната разписка, подписана от представител на съда, изрично е посочено, че пощенската пратка съдържа отговор на искова молба по гр.д.№ 992/ 2011 г. Следователно при условията на чл.62 ал.2 от ГПК срокът за подаване на отговор е спазен. В него ответникът изрично прави възражение за местна неподсъдност, тъй като седалището му не е в района на Добричкия съд, а на този в К.. Възражението е основателно, тъй като никоя от страните не е твърдяла основания за различна от общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, а според цитираната норма местно компетентен да разгледа спора е съдът в К.. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, частната жалба срещу което подлежи на уважаване. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Добрички окръжен съд № 358/ 08.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 388/ 2011 г. ОТМЕНЯ определение на Добрички окръжен съд № 358/ 08.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 388/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Изпраща гр.д.№ 992/ 2011 г. по описа на Добрички районен съд за разглеждане от местно компетентния Каварненски районен съд, по възражение за местна неподсъдност на [фирма]. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: