6 Р Е Ш Е Н И Е № 60146 София, 16.11.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2410 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 328 от 01.06.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване за проверка допустимостта на решение № 100210 от 31.07.2020г. по в.т.д.№ 99/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което след отмяна на решението по т.д.№ 251/2018г. на ОС Плевен, е уважен предявеният от Ц. М. А.-В. иск и ответникът „Инвестбанк”АД е осъден да заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 47 500 евро, последното формирано като сбор от сумите: 30 000 евро по договор за банков влог от 06.06.2011г. и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011г., внесени на каса по банкови сметки, съответно с IВАN ВG46IORT73802434189801 и с IВАN ВG47IORT73802434189801, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IВАN ВG77IORT73 804434189800, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.11.2018г. до окончателното плащане, обжалвано с касационна жалба от „Инвестбанк”АД. В откритото съдебно заседание касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, предмет на която са два частични иска, за част от вземания по два договора за банков влог и при отсъствие на разграничение на цената на всеки от тях. Ответницата по касация Ц. А.-В. поддържа, че е предявен един частичен иск за исковата сума от 12 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер 47 500 евро по безсрочен влог, в който са трансформирани сумите по двата договора за банков влог. Поддържа и, че договорите за влог за прекратени, поради което основанието на претенцията е за връщане на сумите като получени без основание, съответно на отпаднало основание, т.е. между страните не съществува договорно правоотношение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си, приема следното: В исковата молба и в хода на производството ищцата е поддържала, че на 06.06.2011г. е внесла на каса при ответната банка по разкрита на нейно име банкова сметка в евро с IВАN ВG46IORT73802434189801 сумата 30 000евро с основание шестмесечен VIP депозит. Сумата е била приета от служител на банката - А. Б. А., предаването на сумата е станало в офис на банката в [населено място]. Посочила е, че на 06.06.2012г. договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 5, 800%; лихвата по този депозит е била изтеглена от ищцата в деня на подновяване на депозита и е била в размер на 870 евро. На 14.12.2011г. ищцата внесла на каса при ответника на разкрита на нейно име банкова сметка с IВАN ВG47IORT73802434189801 в евро сума в размер на 17 500 евро с основание шестмесечен VIP депозит и видно от вносната бележка сумата е приета от банков служител А. Б. А.; на 14.06.2012 г. договорът за депозит бил подновен, като е договорен лихвен процент от 5, 600%,; на същата дата ищцата изтеглила авансово начислената и лихва по този депозит в размер на 490 евро. На 07.01.2013 г. с две платежни нареждания ищцата е прехвърлила сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500евро по друга своя банкова сметка с IВАN ВG77IORT73804434189800 с основание прехвърляне на средства, като операциите по прехвърлянето на средствата са извършени от същия служител на банката. При проверка за наличност по последната банкова сметка установила, че сумите в общ размер на 47 500евро не са налични и изпратила покана до банката за възстановяване на сумите. При така изложените обстоятелства е формулирала петитум, с който е предявила частичен иск с искане банката да бъде осъдена да и заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от сумата 30 000 евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 06.06.2011г. по банкова сметка с IВАN ВG46IORT73802434189801; и част от сумата 17 500евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 14.12.2011г., впоследствие прехвърлени по банкова сметка IВАN ВG77IORT73804434189800, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане. Въззивната инстанция е приела, че съдилищата са сезирани с иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.421 ТЗ, предявен като частичен - за осъждане на банката да изпълни задължението си по договори за банков влог като върне на влогодателя част от вложената сума. Счела е, че по делото са установени валидно възникнали облигационни отношения между страните, основани на процесните договори за влог съответно от 06.06.2011г. и 14.06.2011г. Предаването на сумите е приела за установено с документите за всички вноски и плащания по влога, които банката е длъжна да издаде на влогодателя съгласно чл.422,ал.1 ТЗ. Счела е двете вноски бележки за автентични документи по отношение на положения подпис на банковия служител А. А. - лице, което безспорно е служител на „Инвестбанк”АД и като такъв действията му ангажират банковата институция. Обстоятелствата, че в банката не са открити посочените във вносната бележка банкови сметки, че в счетоводно-информационната система не е било регистрирано внасянето на сумите, че липсва поставен референтен номер за операциите, че на едната бележка не е поставен печат, а на другата има печат, който не е регистриран в банката, че наименованието на банката не е посочено прецизно, са счетени за негодни да рефлектират върху действителността на договора за влог. Изложени са аргументи, че банката носи отговорност за действията на своите служители - за неспазване от тях на вътрешните правила относно документооборота, за липса на осчетоводяване на внесените от ищцата суми, за неоткриване на банкови сметки, за непоставяне на печат върху вносни бележки или полагането на извадени от употреба печати, но тези вътрешни отношения не могят да се отразят на правата на клиентите, които са доверили управлението на паричните си средства. Обосновано е, че и при полагането на грижата на добър стопанин, на ищцата не може да се вмени в задължение да допусне, че не договаря с банката, че IBAN-ът на сметката не е валиден, несъществуващ, че не може да се изисква да познава установените в банката процедурни правила и изисквания към документите - за нея те са такива, каквито й се указват от съответните служители. Мотивирано е, че за ищцата не е съществувало съмнение, че правоотношенията й по двата договора за банков влог са действителни, още повече след като при подновяване на депозитите й е заплатена договорената лихва. Обсъдено е, че действително в нарежданията-разписка от 06.06.2012г. и 14.06.2012г. няма посочено основание за плащане, но заключението на вещото лице по икономическата експертиза е, че сумите по размер съответстват на лихвения процент, установен от банката за периода, начислен върху главниците по двата договора за банков влог, а и лихвата върху сумата 17 500 евро е договорена в договора от 14.06.2012г. и съгласно клаузата на чл.3 е платена авансово в деня на сключването му. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията на банката за погасяване на вземането по давност /чл.110 ЗЗД/ и възражението на ответника, основано на неизпълнението на задължението на влогодателя по чл.55,ал.1 ЗПУПС-отм. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба и при неизпълнено от въззивната инстанция процесуално задължение да предприеме действия за привеждането й в съответствие с изискването на чл.127,ал.1, т.3,т.4 и т.5 ГПК. Изрично в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е основала претенцията си на два договора за паричен банков влог, сключени на дати 06.06.2011г. и 14.12.2011г., впоследствие прехвърлени по друга банкова сметка, и при така изложените обстоятелства е формулирала петитум, с който е предявила частичен иск с искане банката да бъде осъдена да и заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от сумата 30 000 евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 06.06.2011г. по банкова сметка с IВАN ВG46IORT73802434189801; и част от сумата 17 500евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 14.12.2011г. Заявената и поддържана в хода на производството искова претенция по чл.79,ал.1 ЗЗД има за източник две самостоятелни правоотношения - два отделни договора за паричен влог - чл.421 ТЗ, съединени за разглеждане в рамките на един процес. В предмета на делото ищцата е въвела част от субективни материални права - част от парични притезания по два договора, на които следва да съответства петитумът на исковата молба. В случая са предявени два обективно съединени частични иска, основани на два самостоятелни правопораждащи юридически факта, с неконкретизирани цени на всеки от тях. Самата ищца посочва, че общата цена от 12 000 евро съставлява част от сумата 30 000 по банковия влог, открит на 06.06.2011г. и част от сумата 17 500 евро по договора за банков влог от 14.12.2011г. Цената е определена като сбор от две самостоятелни частични вземания без последните да са разграничени като стойност - каква част от вземането съответно в пълен размер от 30 000 евро и в пълен размер 17 500 евро съставляват. Посоченото в обстоятелствената част на исковата молба прехвърляне впоследствие на сумите по друга банкова сметка не променя въведеното основание на иска, тъй като заявените в исковата молба юридически факти, от които произтича спорното право - основанието на иска, са именно неизпълнението на ответната банка на задълженията й по чл.421,ал.1 ТЗ, поети по силата на двата договора за паричен влог. Неоснователна е тезата, поддържана от процесуалния представител на ищцата в откритото съдебно заседание, че претенцията е за връщане на сумите като получени без основание, съотв. на отпаднало основание. Довод, че договорите са развалени не е заявен в процеса и се навежда за първи път в хода на устните състезания в настоящото производство. Въззивната инстанция недопустимо е постановила диспозитив, съотвестващ на предявен един частичен иск, при правилната констатация, че в процеса е претендирано частично изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от два самостоятелни договора за паричен влог, които имат самостоятелен произход и по които са извършвани различни разпореждания от титуляра. Въззивната инстанция правилно е проследила самостоятелно тези действия по отношение на всеки един от договорите, но не е съобразила, че нито в исковата молба, нито в хода на производството ищцата е посочила каква част от вземането по всеки от двата договора за банков влог е предявено в процеса и че на ищцата не са дадени указания да заяви кой от исковете в какъв частичен размер претендира. В този смисъл съставът на Апелативен съд Велико Търново се е произнесъл по нередовна искова молба при заявена обща цена за част от вземания по два отделни договора за паричен влог без проведено разграничение и уточнение, за каква сума от всеки един от договорите, са заявени частичните претенции. Поставеното при нередовна искова молба решение подлежи на обезсилване. Въззивната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея решение, а нередовната искова молба подлежи на изправяне пред въззивния съд, който дължи даване на указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК - т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. От тази фаза следва да продължат процесуалните действия след връщането на делото на апелативния съд. По отношение на дължимите разноски за касационното производство, приложима е разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение № 100210 от 31.07.2020г. по в.т.д.№ 99/2020г. на Апелативен съд Велико Търново Връща делото на АС Търново за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: