5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50137
гр.София, 16.11.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретар И.РАНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 631/2022 година.
Производството по чл.423, ал.1 НПК е образувано по искане на осъдения И. Л. Н., подадено чрез упълномощен защитник – адв. Р. И. от АК – Велико Търново, за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела по ВНОХД № 251/2019г. на Окръжен съд Велико Търново и НОХД № 1942/2018г. на Районен съд Велико Търново.
В искането, поддържано и в съдебно заседание лично от осъдения и от защитника му, се изразява желание делото да се разгледа отново с участието на И. Н..
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Подчертава, че И. Н. е бил уведомен за воденето срещу него наказателно производство, че лично е привлечен в качеството на обвиняем във фазата на досъдебното производство, разпитван е и е упълномощил защитник. Впоследствие, за провеждането на редица съдебни заседания пред първоинстанционния съд е бил редовно призован, но не се е явил. Поддържа, че отсъствието на подсъдимия от съдебните заседания е негов личен избор, който не прави основателно настоящото искане за възобновяване на производството.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, за да се произнесе, констатира следното:
С присъда № 34 от 10.07.2019г., постановена по НОХД № 1942/2018г. районният съд в гр. Велико Търново е признал подсъдимия И. Л. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1, предл.3-то НК и му е наложил наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от три години.
По повод постъпила жалба от служебно назначения от първоинстанционния съд защитник на подсъдимия е образувано въззивно производство пред окръжния съд. С решение № 96 от 17.10.2019г. на Окръжен съд гр. Велико Търново, постановено по ВНОХД № 251/2019г., първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като същото е било намалено на три месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години. Присъдата на първоинстанционния съд в останалата ѝ част е била потвърдена.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
С разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл.5, т.3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл.55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита.
В конкретния случай, осъденият не е участвал лично в съдебното производство пред първата инстанция и във въззивното производство по делото, но това е било в резултат на неговото процесуално поведение. Досъдебното производство по делото е протекло в негово присъствие. Лично, в присъствието на упълномощен защитник – адв. О. С. Г. от АК – Велико Търново, е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“ (л.169 – 170 от том 2 на ДП), разпитан е в качеството на обвиняем (л.171 от том 2 на ДП), предявено му е постановлението за привличане. Обвиняемият и неговият защитник са заявили изрично, че не желаят да им се предявява разследването. Обвиняемият-подсъдим е бил уведомен и за започването на съдебното производство срещу него, като лично е получил на 14.01.2019г. съобщение за съдебното заседание по реда на чл.247в НПК на 11.02.2019г., както и препис от обвинителния акт (л.40 от НОХД). Такова съобщение е получено на 18.01.2019г. и от неговата майка със задължение да му го предаде (л.43 от НОХД). На проведеното съдебно заседание на 11.02.2019г., за което подсъдимият е бил редовно призован, но не се е явил, в присъствието на неговия упълномощен защитник съдът е докладвал справка от ОД на МВР Велико Търново за задгранични пътувания на И. Н., от която било видно, че същият е напуснал територията на страната на 16.01.2019г. (л.45 от НОХД) без да уведоми съответния орган, въпреки взетата по отношение на него мярка за неотклонение по чл. 60 от НПК на фазата на досъдебното производство. Заседанието по делото е било отложено по изрично настояване на упълномощения защитник на подсъдимия, който е заявил пред съда, че неговият подзащитен желае да участва лично в производството и да сключи споразумение по делото, като е поел ангажимент да го уведоми за следващото заседание. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 26.02.2019г., след като се установило, че упълномощеният защитник на подсъдимия е бил починал, съдът предприел действия по предоставяне на правна помощ на подсъдимия посредством назначаването на служебен защитник и разпоредил Н. да бъде призован на установените по делото адреси и по телефон. Изрично съдът разпоредил подсъдимият да бъде уведомен за кончината на неговия защитник. Видно от списъка за призоваване на лицата по делото за насроченото съдебно заседание за 26.03.2019г., което впоследствие било пренасрочено за 3.04.2019г., подсъдимият бил уведомен по телефон, след проведени разговори на 26.02.2019г. със съдебен секретар като заявил, че желае назначаването на служебен защитник по делото (л.52-гръб от НОХД), и на 29.03.2019г. със съдебен деловодител, като заявил, че няма възможност да се яви по делото и е поискал да му бъде назначен служебен защитник, който да го представлява пред съда (л.63-гръб от НОХД). На проведеното съдебно заседание на 3.04.2019г. съдът, констатирал, че подсъдимият е редовно призован по телефона, назначил му служебен защитник в лицето на адв. И. А. от АК – Велико Търново, и след като установил, че са налице условията на чл.269, ал.3 НПК за провеждане на съдебното производство в негово отсъствие, дал ход на разпоредителното заседание по делото. До приключване на производството пред първата инстанция подсъдимият не се е явявал в съдебните заседания, за три от които бил редовно призован чрез уведомление по телефон от съдебен секретар (л.73-гръб, л.78-гръб и л.80-гръб от НОХД), като при провеждането им бил представляван по делото от служебно назначения му защитник. Нещо повече, видно от протоколите от съдебните заседания на 29.05.2019г. и 20.06.2019г. подсъдимият е осъществил поне на два пъти разговори по телефона с назначения служебен защитник като е бил своевременно уведомен от него за развоя на процеса и е изразил желание да изплати дължимата издръжка по обвинителния акт в пълен размер. Това обстоятелство свидетелствува както за това, че подсъдимият е бил известен за образуваното наказателно дело и повдигнатото му обвинение, така и за настъпилата необходимост от назначаването на служебен защитник. Последният е подал и въззивна жалба срещу присъдата на районния съд като формулирал наличието на явна несправедливост на наказанието и поискал същото да бъде намалено на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. В рамките на образуваното въззивно производство, окръжният съд също е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да издири и уведоми подсъдимия за образуваното дело, като му е изпратил призовка на постоянния и настоящ адрес, която се е върнала като неполучена и го е уведомил на 16.08.2019г. по телефон за съдебното заседание, насрочено за 19.09.2019г. пред въззивния съд. На въпросното съдебно заседание съдът приел и приложил като доказателство по делото представена от служебния защитник на подсъдимия разписка от 13.08.2019г., удостоверяваща получаването от майката на детето на сумата от 1000 лв. от подсъдимия, представляваща месечна издръжка за десет месеца. С въззивното съдебно решение е била изменена присъдата на първоинстанционния съд като е намален размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от шест на три месеца, изпълнението на което е отложено за минимално предвидения в материалния закон срок от три години.
При така констатираните обстоятелства, касационната инстанция намира, че не може да сподели твърденията на осъдения и неговия упълномощен защитник в настоящото производство, че И. Н. не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и протичайки в негово отсъствие, е довело до задочното му осъждане. Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване правото на защита на подсъдимия в наказателното производство е неговото лично участие при проверката и събиране на доказателствата. Законът обаче предвижда и възможност, при която делото може да се разгледа и в негово отсъствие, когато това се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение. В случая, неявяването на подсъдимия пред първата и втората съдебни инстанции не е въпрос на процесуален пропуск от страна на съда, а на негов личен избор, свидетелствуващ желанието му да се укрие от правораздаването или демонстриращ неговата незаинтересованост от воденото срещу него наказателно преследване.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство.
Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл – да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус, осъденият е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, а неявяването в съдебното производство се дължи изцяло на неговото поведение, изразило се в отклоняването от известния по делото адрес и непосочването на нов, макар и в чужбина, на който да бъде намерен и призован за съдебно-следствени действия, както повелява взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. Същевременно, осъденият е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, което му е било предявено лично и в присъствието на упълномощен защитник на досъдебното производство, но и със съдържанието на обвинителния акт, който е бил внесен в съда срещу него и препис от който му е бил връчен лично и чрез пълнолетен, живущ на адреса със задължение да му го предаде. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение – неучастието на подсъдимия в процеса е личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане.
По гореизложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И. Л. Н., подадено чрез упълномощен защитник, за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 96 от 17.10.2019г. на Окръжен съд ггр. Велико Търново, постановено по ВНОХД № 251/2019г. и на присъда № 34 от 10.07.2019г. на Районен съд гр. Велико Търново, постановена по НОХД № 1942/2018г., и възобновяване на производството.
Решението е окончателно.
|