3 гр. д. № 4784/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 492 София, 05.11.2015 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 4784/2015 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от В. Д. В. И. К. В. частна жалба срещу определение № 516 от 08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 315/2015 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.02.2015 г. по гр. д. № 207/2013 г. на Димитровградски районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения иск по чл. 72, ал. 1 ЗС. Ответниците по жалбата я намират за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното: К. са предявили срещу Т. и Стелка Т. осъдителен иск за сумата 24000.00 лв., представляваща стойността на подобренията, които са направили в имота на ответниците. Видовете подобрения са описали в исковата молба в 58 пункта, без посочване стойността на всяко едно. В обстоятелствената част на исковата молба заявяват, че с влязло в сила решение от 02.05.2012 г. по гр. д. № 103/2012 г. Хасковски окръжен съд е уважил предявения срещу тях от Т. и С. Т. ревандикационен иск за закупения от тях имот конюшня, на площ от 232.06 кв. м., която е била част от стопанската сграда на бившето ТКЗС. Ищците, сега жалбоподатели, поддържат, че в периода от 2007 г. до 2012 г., когато е уважен ревандикационния иск, са владяли закупения от ответниците обект, като добросъвестни владелци и са го подобрили. Пристроили са една стая с баня, като не са конкретизирали към кое помещение от сградата е извършено пристрояването, и са направили подобрения, които оценяват на обща стойност 24500 лв., като конкретизират ремонтните дейности и закупените материали за тях в 58 пункта. С определение от 28.01.2014 г. Димитровградски районен съд е оставил без движения исковата молба в частта по иска по чл. 72 ЗС като е указал на ищците да посочат датата, на която е извършено всяко едно от подобренията и в чий имот, тъй като сградата се състои от пет помещения, като ищците твърдят, че са закупили през 2007 г. склад – навес за зърно, състоящ се от две помещения на един етаж, а ответниците били закупили конюшня в същата стопанска сграда, състояща се от три помещения, през 2005 г. Указано им е да конкретизират всяко едно от подобренията по вид, обем, количество, вложени материали и да посочат стойността на всяко едно от описаните подобрения, както и къде (в кое от помещенията на сградата) е направено. Указанията са съобщени на ищците на 06.02.2014 г. С определение от 26.02.2015 г. Димитровградски районен съд е констатирал, че указанията му не са изпълнени, не са отстранени нередовностите на исковата молба по исковете по чл. 72 ЗС и е прекратил производството по гр. д. № 207/2014 г. С обжалваното определение Хасковски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното, като също е достигнал до извода, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Допускането на касационна проверка на определението се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК като се поддържа, че посочването на точните дати, на които са извършени всяко едно от подобренията не съставлява нередовност на исковата молба, след като в нея е конкретизиран периода, в който са направени. Не е посочено дали някои от разрешените въпроси относно нередовността на исковата молба са направени в противоречие на задължителната практика на ВКС или се решават противоречиво и не са изложени мотиви за това в съответствие с основанията, на което се иска допускане касационно обжалване. Поставеният въпрос съставлява общо основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение. Основателен е доводът, че точния момент на извършване на подобрението не е от значение за допустимостта на иска. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че жалбоподателите, ищци по иска, са закупили част от сградата, с предназначение склад за зърно, състоящ се от две помещения, на площ от 180 кв. м. от З. „Ед.” [населено място] през 2007 г., а преди това през 2005 г. ответниците са закупили конюшня, която не е индивидуализирана с други белези като площ и граници, от същата кооперация. Ищците претендират стойността на направените от тях подобрения в закупения от тях имота след 2007 г.( стр. 4 от исковата молба, абз. последен) и тези, направени в ползвания имот от тях имот, собственост на ответниците (стр. 5 от исковата молба, абз. първи), основание за което намират в това, че с влязло в сила решение от 2012 г. е прието за установено, че Т. и Стелка Т. се легитимират като собственици на конюшня, състояща се от трите помещения в сградата посочени с №№ 3, 4 и 5 на скицата към приетата техническа експертиза, която е неразделна част от решението, и са осъдени да ревандикират този имот на Т.. Моментът на извършване на подобренията не е от значение за течението на давностния срок за предявяване на това вземане, тъй като той започва да тече от прекъсване на владението или от смущаването му от собственика с предявяване на иск за собственост – т. 6 от ППВС № 6/74 . Исковата молба е била редовна, тъй в нея е посочена както общата стойност на извършените подобрения, така и конкретните видове строителни работи, в резултат на които е подобрен имота. Съобразно това липсата на конкретизация на цената на всяко едно от подобренията или строителните работи не води до нередовност на исковата молба. Поставеният въпрос в жалбата обуславя общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане касационна проверка на обжалваното определение. На следващо място указанията за нередовност на исковата молба са били неточни, предвид твърдението на ищците, че са добросъвестни владелци, без да посочват основанието, на което са владяли имота на ответниците и което е било годно да ги направи собственици. Те не съответстват и заявеното в исковата молба, че се претендира и стойността на подобрения, които са направили в закупения от ищците имот. По изложените по горе съображения обжалваното определение е незаконосъобразно, което е основание да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : Д. касационно обжалване на определение № 516 от 08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 315/2015 г. на Хасковски окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 516 от 08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 315/2015 г. на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него определение от 26.02.2015 г. по гр. д. № 207/2013 г. на Димитровградски районен съд. ВРЪЩА делото на Димитровградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: