Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * Кражба, представляваща опасен рецидив * авторство на деянието * косвени доказателства и косвено доказване * доказателствена съвкупност * индивидуализация на наказание * цели на наказанието * стойност на предмета на престъплението * отегчаващи вината обстоятелства * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

384

 

 

София, 28 октомври 2009 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                     БЛАГА ИВАНОВА

 

при секретар: Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 400/2009 година

На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъдените И. А. А. и С. Ю. С. са направили искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 232/16.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 10234/08 г. от Окръжен съд – гр. Р., с което е потвърдена осъдителната присъда № 139/30.06.2008 г. по НОХД № 825/08 г. на районния съд от същия град.

В искането за възобновяване, подадено от осъдения А. , се твърди, че при постановяване на съдебните актове са допуснати процесуални нарушения. Прави се искане за преразглеждане на делото.

Искането се поддържа лично от осъдения. Пред касационната инстанция е представено писмено становище от процесуален представител.

Искането за възобновяване, подадено от осъдения С. , се позовава на всички касационни основания, а с постъпилото писмено становище от защитата на последния, се въвежда конкретизация – оспорва се доказателствената дейност на съда.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете искания за възобновяване.

Гражданския ищец Община – гр. Р. не изпраща представител.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното :

І. По силата на проверяваните съдебни актове осъдените И. А. и С. С. са били признати за виновни в това, че в периода от 15.07.2007 г. до 18.07.2007 г., при условията на опасен рецидив, в съучастие по между си, като съизвършители, чрез използване на техническо средство, са отнели чужди движими вещи – 2 броя врати от алуминиев профил и 1 брой плътна врата от алуминиев профил- на обща стойност 260 лева от владението на В. Г. и С. Ж. , без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26 от НК.

Наложеното наказание е от по осем години лишаване от свобода.

По отношение на осъдения А. е приложена и разпоредбата на чл. 70, ал.7 от НК.

Ангажирана е и гражданската отговорност на А. и С. , които са осъдени да заплатят сумата от 100 лева, обезщетение за имуществени вреди.

ІІ. Двете искания, ведно с няколкото допълнения, направени от осъдения А. , не са съвсем прецизни от гледна точка на изискванията на закона. От текста на същите, както и писменото становище, представено от защитата на осъдения С. , може да се изведат възражения, насочени срещу формираните фактически изводи на предходните инстанции относно основния факт в процеса – извършено ли е деянието с участието на подсъдимите в него. Писменото становище, представено от защитата на осъдения А. , се позовава само на третото от касационните основания – за справедливостта на наложеното наказание, с направено искане за намаляване размера на същото.

Прегледът на съдържанието на исканията за възобновяване, показва идентичност на възраженията, поради което не се налага и отделното им разглеждане.

Твърденията на осъдените за липса на надлежна доказателствена основа на фактическите изводи, направени от предходните инстанции, не намират опора в данните по делото. Решаващите заключения на съда относно основния въпрос-този за авторството, признато в лицето на двамата подсъдими, са убедително аргументирани още от първата инстанция, а после потвърдени и с решението на въззивната. Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, в това число и въпросът за авторството, са изведени на основата на съвкупна оценка на информацията, почерпена от гласните и писмени доказателствени средства.становените с последните косвени доказателства са били детайлно анализирани от предходните инстанции, като в мотивите към съдебните актове, съответно на разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, ясно са очертани обстоятелствата, които се приемат за установени и въз основа на кои доказателства. Наличното противоречие в доказателствения материал, дължащо се на обясненията на подсъдимите, също е било надлежно обсъдено, като са изложени подробни съображения защо те (обясненията) са отхвърлени, като годен източник на доказателства. Анализът на доказателствата (вярно, основно косвени и производни) несъмнено е изключил предложената от подсъдимите версия, че предадените от тях вещи в пункта за изкупуване на метали са други, различни от тези, предмет на кражбата. В тази връзка, с основание съдът е коментирал показанията на свидетелката Д. В. , възпроизвела факти относно самото предаване на вещите на съответните дати, техния вид и характеристики, съставянето на съответните документи за това, последващото предаване на част от предмета на кражбата на органите по разследване. Идентичността между предадените от подсъдимите вещи в пункта и заявените за отнети от подлеза също е било установено безспорно, въз основа на данните, съдържащи се в показанията на вече посочената свидетелка, съпоставени с тези на свидетелите Ж, имащи непосредствени възприятия за тези вещи – вид и характеристика.

Неоснователно е възражението по-нататък, че осъдителната присъда се основава само на показанията на свидетеля В, пред който подсъдимите са направили предпроцесни изявления за своята съпричасност към извършеното посегателство. Няма съмнение, че ако осъждането почиваше само на тези показания и/или между последните и останалите доказателствени източници съществуваше противоречие, което би поставило под съмнение тяхната достоверност, то би било налице претендираното от подсъдимите нарушение. Както вече се каза, изводите за авторството не са направени само с оглед показанията на свидетеля В, а след надлежен анализ на всички доказателства, събрани по делото.

Проверката на процесуалната дейност, извършена от предходните инстанции, опровергава и твърденията за неправилна оценка, превратната интерпретация на данните относно : момента на намиране и начина на предаване на техническото средство, послужило за извършване на кражбата. Изводите за това, кога, къде и кой е предал същото, са резултат от вярна и комплексна оценка на доказателствените източници – виж показанията на свидетеля Х.

С оглед на казаното, се налага изводът, че оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с нормите, гарантиращи обективност и пълнота. Не са били игнорирани обясненията на подсъдимите, а след внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща необходимите по обем и сигурност доказателства, уличаващи последните, е направено и крайното заключение за авторството им.

Ето защо твърденията, които се поддържат в искането, за нарушение на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.5 и чл. 303 от НПК не се оправдават.

ІІІ. По отношение доводите за явна несправедливост на наложеното наказание.

В тази част и двете искания за възобновяване са основателни по следните съображения :

Наказанията са определени около средния размер на предвиденото по закон, при съобразяване на отегчаващите отговорността обстоятелства – предходни осъждания на А. и С. (извън тези, определящи квалификацията опасен рецидив), относително висока стойност на отнетото имущество.

Оценъчната дейност на въззивния съд при индивидуализация на наказанието с оглед изискванията на чл. 54 от НК не е довела до определяне на наказания в справедлив размер.

Въззивният съд е надценил негативните данни за личността на осъдените, изводими предимно от броя на миналите осъждания (за голямата им част е определяно общо наказание по реда на чл. 23-25 от НК), а от друга страна е подценил обстоятелства, определящи конкретно извършеното като деяние с не до там висока степен на обществена опасност.

Така, въззивният съд е определил стойността на отнетото имущество като “относително висока”, без каквато и да е аргументация, същевременно не е отдал дължимото на друго обстоятелството, също от значение за индивидуализация на наказанието : че реално настъпилите имуществени вреди в резултат на извършената кражба са значително по – малки, предвид връщането на част от вещите на техния собственик.

Не без значение за индивидуализация на наказанието е поведението на осъдените в хода на разкриване на престъплението (макар после отричащи съпричасност, за което не могат да бъдат упрекнати), когато са изнесли обстоятелства, съществени за разкриване на истината по делото - посочили и предали “техническото средство”, послужило при извършване на престъплението.

Съобразявайки това, Върховният касационен съд намира, че е налице явна несправедливост на наложените наказания по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК. Въпросът за размера на наказанията следва да бъде пререшен от настоящата инстанция, чрез намаляването на същите до четири години лишаване от свобода за всеки един от осъдените. Така определените наказания ще съответстват на тежестта на престъплението, личността на осъдените и на целите по чл. 36 от НК.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила решение № 232/16.10.2008 г., постановено по ВНОХД № 10234/08 г. от Окръжен съд – гр. Р., с което е потвърдена осъдителната присъда № 139/30.06.2008 г. по НОХД № 825/08 г. на Районен съд – гр. Р., като НАМАЛЯВА наложените наказания :

- на И. А. А. от осем години лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода;

- на С. Ю. С. от осем години лишаване от свобода на четири години лишаване от свобода;

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.