Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр.София, 07 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 267 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител К. С. М., чрез повереника, против присъда от 13.12.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1537/2012 г. Жалбата съдържа доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК с искане за отмяна на присъдата. В съдебно заседание повереникът (адв. Д.) поддържа касационната жалба. Защитникът (адв. П.) настоява да се потвърди присъдата, тъй като съдът не е допуснал нарушения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 13.12.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1537/2012 г. е отменена присъда № 42 от 14.09.2012 г. по н. о. х. д. № 151/2012 г. на Асеновградския районен съд и подсъдимият И. Х. Г. е признат за невинен в това, на 7.03.2012 г. в гр.Ас. да се е заканил на К. С. М. с престъпление против неговата личност и това заканване да е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1 НК. Въззивният съд е осъдил частния тъжител да заплати разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е съд по същество и самостоятелно преценява достоверността на свидетелските показания, които да постави в основата на фактическите си заключения. При преценката обаче на съществуващите противоречия съдът не може да отхвърля показанията на една група свидетели само с аргумента, че те противоречат на показанията на друга група свидетели. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК (приложими по силата на чл. 339, ал. 3 НПК) е длъжен да изложи точни, ясни, непротиворечиви и изчерпателни съображения защо приема, че едните са достоверни, а другите не. В случая Пловдивският окръжен съд не се е доверил на показанията на свидетелите-очевидци - св. П. С., св. Д., св. А. С., св. Ж., св. Х., св. К. в частта, с която са описвали действия на бутане, ритане и пр. заради противоположно казаното от св. М., св. Т. и св. Т., чиито показания също са били оценени като недостоверни. Съдът е отхвърлил показанията на първата група свидетели, откривайки и несъответствия относно обстоятелствата дали подсъдимият е ритнал ръкохватката на електрожена и бутнал св. Т. (св. П. С.) или е ритнал и кутията на апарата (св. Д.), или подсъдимият е изключил електрожена (св. Ж.). Относно фактите, пряко свързани с устно отправена закана с престъпление не е отдал доверие на свидетелските показания поради различия в отделно взети думи, с които те са пресъздавали репликите на подсъдимия към частния тъжител (дали подсъдимият е казал, че ще разбие или ще смачка физиономията на частния тъжител или ще му смачка главата, или ще го нарита... и ще направи да се храни (пие, яде) със сламка). В този аспект, използвайки незначителни разминавания и непълноти Пловдивският окръжен съд е проявил едностранчивост към показанията на свидетелите вместо внимателно и аналитично да обсъди изявленията според техния действителен смисъл и съдържание. В крайна сметка въззивният съд е направил заключението, че „констатираните противоречия в показанията на по-голямата част от свидетелите по делото внася необходимата доза съмнение по повдигнатото обвинение...” (л. 45 от въззивното производство). От разпоредбата на чл. 13 НПК обаче произтича задължението на съда при наличието на противоречия да вземе необходимите мерки за тяхното изясняване посредством всички други процесуално допустими доказателствени средства, които да позволят разкриване на обективната истина. Допуснатите съществени процесуални нарушения могат да бъдат отстранени, поради което присъдата следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Без значение са пространните съображения за психологическото състояние на подсъдимия и могло ли е заканването да възбуди основателен страх от осъществяването му, основани единствено на хипотеза („условно се възприеме, че е отправил заканата”), която въззивният съд неясно защо е разглеждал, ако действително е формирал вътрешното си убеждение по фактите в съответствие с принципа по чл. 14 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 13.12.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 1537/2012 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: