8 O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60903 гр. София, 16.12.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.дело № 1435/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците В. П. Д. и В. М. Е. срещу решение № 12153 от 21. 10. 2020г. по гр. дело № 3863/2019г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 3944 от 31. 05. 2019г. по гр. дело № 2092/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” /НГДЕК/ искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ръководството на ответното училище /директор и зам. директор/, изразяващо се в заставяне на учениците да подадат молби за напускане в края на първия учебен срок, за да не бъдат изключени от училището за деяние, което не са извършили, като двете алтернативи са им заявени ултимативно. Касаторите - ищци поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърдят, че въззивният съд е нарушил правилата за обсъждане на доказателствата, като не е ценил и кредитирал свидетелските показания на свидетелите на ищците, отразени в протокол от о.с.з. от 14. 02. 2019г. в първата съдебна инстанция, които показания като последователни, непротиворечиви и допълващи се, установяват главния факт, че молбите им за напускане не са подадени доброволно, а са резултат от упражнен натиск от ръководството на училището с ултиматум, че в противен случай ще бъдат изключени. По този начин според касаторите е доказано, че молбите за напускане са мотивирани от страха на учениците, че ще бъдат изключени от елитното училище, макар да не са направили нищо укорително, а само са станали свидетели на разговор между техни съученици за евентуален сигнал за бомба от приятел на съученичка, който не е от ответното училище. Поддържат също, че е нарушен материалния закон, доколкото по делото е безспорно установено, че ищците са напуснали училището 25 дни преди края на учебния срок, в нарушение на чл. 51, ал. 4, т. 1 Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/ /отм./, съгласно който учениците не могат да бъдат премествани в друго учебно заведение 30 дни преди края на всеки срок. Твърдят, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, вкл. настъпилите неимуществени вреди, при което като е приел противното, въззивният съд е нарушил чл. 49 ЗЗД. Молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират сторените съдебно - деловодни разноски. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите навеждат допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд поради игнорирането на относими доказателства в процеса, което същевременно съставлява и непроизнасяне по направените от тях оплаквания в тази насока пред въззивната инстанция, в противоречие с практиката на ВКС. Поддържат, че обжалваното решение не съответства на практиката на ЕСПЧ досежно правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Цитират извадка от практика на ЕСПЧ по делaтa Kraska v. Switzerland, Van de Hurk v. The Netherlands, Perez v. France, съгласно която правото на справедлив процес е ефективно гарантирано, когато доводите на страните са действително „изслушани“, т.е. взети впредвид от съда, твърденията им проверени, приведените от тях доказателства обсъдени, като е важно да се гарантира, че справедливостта на процеса е очевидна. Ответникът по касационната жалба - НГДЕК депозира писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. П. Д. и В. М. Е. срещу НГДЕК за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ръководството на ответната гимназия, изразяващо се в упражнен натиск за доброволно напускане на училището, при посочена алтернатива от изключване от училището, заради съпричастност към подаден фалшив сигнал за бомбена заплаха. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което субективно съединените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, САС е приел за безспорно установено между страните, че на 04. 12. 2015г. ищците, към този момент ученици в десети „а“ клас в НГДЕК, в „Стрийтбар кафене“ на бул. Витоша, в компанията на още трима свои съученици, са присъствали на разговор, съдържащ предложение от тяхна съученичка за пускане на сигнал за бомбена заплаха, заради предстоящо класно по математика. На 07. 12. 2015г., около 10ч., в ответното училище е получен сигнал за бомба, за който незабавно са уведомени компентните органи и е образувано ДП № 3384 ЗМК 2861/2018г. по описа 09 РУП на МВР. След проведеното разследване полицейските органи са уведомили ръководството на училището, че петима ученици имат съпричастност към подадения сигнал за бомба, сред които и ищците. Родителите на ищците незабавно са уведомени за този факт, като на 15. 12. 2015г. е проведена среща с тях, на която са уведомени, че на всички петима ученици ще бъдат наложени наказания. Със саморъчно написани молби, от 15. 12. 2015г. от ищцата В. Д. и от 16. 12. 2015г. от ищеца В. Е., непълнолетните тогава ищци са помолили да им бъде издадено удостоверение за преместване в друго учебно заведение, като удостоверенията и на двамата са издадени на 16. 12. 2015г.. По спорния по делото въпрос дали тези молби са подадени по свободно изявено, собствено желание на учениците, или под натиск, че ще бъдат изключени от гимназията, ако сами доброволно не я напуснат, САС е приел, че не е доказано пълно и главно, че е имало упражнен натиск от страна на ръководството на НГДЕК. В тази връзка е визирал свидетелските показания от о. с. з. от 14. 02. 2019г. пред първата съдебна инстанция /на свидетелите В. /ученик/, М. /класен ръководител/, Ш. /педагогически съветник/, Д. /баща на ищцата В./, И. /колега на Д./ и Е. /майка на В./, които е счел за логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, с изключение на показанията на родителите на ищците, които изцяло не е кредитирал на основание чл. 172 ГПК. Въобще не е обсъдил показанията на свидетелката С. Е. /леля на ищеца В./, без да се аргументира защо. От кредитираните свидетелски показания, е намерил за установено, че на 15. 12. 2015г., на всички замесени в инцидента с бомбената заплаха ученици и родителите им, е обявено, че предстои провеждането на педагогически съвет, на който ще се обсъжда поведението на учениците и налагането на наказание - преместване в друго учебно заведение за определен период от време. Направил е извод, че родителите, както и самите ученици, са били информирани, че предстои педагогически съвет, на който ще се решава въпроса за наказанията на петимата ученици, приети за съпричастни към подаването на фалшивия сигнал за бомба, като е заключил, без да се обоснове въз основа на кои установени по делото факти, че за ищците и родителите им е било ясно, че по никакъв начин директорът на училището няма компетентност да ги изключи еднолично. Като доказателство в подкрепа на извода, че натиск за доброволно напускане на ищците не е оказван от страна на директора или на друг представител на училищното ръководство, въззивният съд е възприел благодарственото писмо от 18. 12. 2015г. от майката на С. /друга съпричастна с инцидента ученичка, чийто приятел е подателят на фалшивия сигнал за бомба/, до НГДЕК, която също е подала молба за доброволно преместване в друго училище, както и развитието на казуса по отношение на останалите двама съпричастни към инцидента ученици. Горепосоченото благодарствено писмо съдържа събрани по недопустим от ГПК ред свидетелски показания. М. Г. - четвъртият замесен в бомбения инцидент ученик е била наказана по реда на чл. 139, ал.1, т. 4 ППЗНП с преместване в друго училище /изключване/, като след изтичане на срока на наказанието, е продължила обучението си при ответника. М. К. - петият съпричастен към процесния инцидент ученик, е била наказана според САС с последно предупреждение за преместване в друго училище, като по делото липсват доказателства въобще да е наложено наказание на този ученик. От неоспореното заключение на приетата в първата инстанция съдебно - психологическа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Е. не показва симтоми, позволяващи обсъждане на разстройство от психотичен характер, но са отчетливо забележими остатъчни белези на преживяната от него като травматична ситуация, свързана със сигнала за бомба през 2015г. – напр. тенденция към социална изолация /малко приятели, желание да е обграден от близки познати хора, на които се доверява/, страх от нови контакти, опити заа избягване на всякакви стимули, асоциирани с НГДЕК. По отношение на ищцата Д. е възприел извода на съдебния експерт, че тя не показва психопатологични симптоми, позволяващи обсъждане на страдание от психотичен характер, но при нея се наблюдава повишена тревожност и недоверчивост към непознати, разчита основно на близките си и се страхува да не бъде поставена отново в подобна на преживяната около сигнала за бомба, травматична за нея, ситуация. Стреми се да докаже стойността си чрез лични постижения и се притеснява от злонамерени коментари и действия. Според вещото лице – психолог е ясно видима и при двамата ищци тенденцията на свръхценностно фиксиране върху преживяното около отстраняването им от НГДЕК; при избора къде да учат двамата ищци по различен начин са се опитали всячески да избегнат контактите с ученици или преподаватели от НГДЕК, вкл. избягване на преминаване в района близо до ответната гимназия – В. е избрал да учи в чужбина, заедно с доверен свой приятел, а В. внимателно е проверявала къде може да учи това което желае, но без да се среща с преподаватели от НГДЕК, след което избира НБУ. И при двамата, с течение на времето, се е затвърдило убеждението, че случилото се е дало тежко отражение върху живота им и щетите от него са забележими. Доколкото въззивният съд е кедитирал заключението на съдебно – психологическата експертиза изцяло, той е споделил и следните изводи на съдебния експерт: към момента на проведеното психологическо изследване ищците се преживяват като невинни жертви, несправедливо обвинени в инцидент, в който не са участвали, вкл. не са участвали и в обсъждането на сигнала за бомба, и като особено силно отрицателно емоционално натоварени преживяват месеците след отстраняването им от НГДЕК, включващи явяването им пред разалични институции, като при В. водещо е преживяването за несправедливо обвинение и огорчението от него, при което момчето се е затворило в себе си и е ограничило контактите си с околните, а при В. емоционалният отклик е прерастнал в изграждане на защитно поведение, свързано с непрестанното очакване на злонамерени действия от всякакви хора, свързани с НГДЕК, което е довело до силно повишена тревожност. САС е споделил категоричният извод на съдебния експерт, че медийното отразяване на случая не е допринесло за депресивното състояние на ищците, доколкото цялата гимназия е била запозната със случая. Въз основа на подробен анализ на разпоредбите на ППЗНП /отм./ и на Закона за народната просвета /ЗНП/ /отм./, действали към момента на процесния деликт, САС е счел, че директорът на училището е овластен от законодателя с всички необходими права и отговорности, за да може той в качеството си на властови орган и разполагайки с оперативна самостоятелност, да организира, управлява и ръководи цялостната дейност на съответната образователно – възпитателна инстутиция. В неговите правомощия е включено и налагането със заповед на наказание на учениците, учителите и служителите, както и тяхното награждаване, и свикването на педагогически съвет, който той председателства. Заключил е, че няма друг орган в системата на образованието, на който да са предоставени толкова значителни властови правомощия, доразвити и разширени със сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование. Счел е, че в обхвата на задължението на директора на училището за контрол и отговорност по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП /отм./, се включва и контрол върху дейностите, които са в компетентност на лицата, които директорът назначава – учители и възпитатели, поради което, когато в тяхната дейност е установен пропуск, който би могъл да бъде отстранен, ако директорът ефективно и своевременно е упражнил правомощията си за контрол, отговорността следва да се понесе и от него. Като орган на управление, директорът разполага с механизми според въззивния съд, с които е длъжен да противодейства на възникнали проблеми в управляваното училище, което и е сторил със свикването на педагогически съвет във връзка с фалшивия сигнал за бомба от 2015г.. Поради това е намерил, че не е осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като действията на цялото училищно ръководство са правомерни, при спазване на всички относими към конкретния случай нормативни правила, при което отсъства противоправност на деянието, от което се твърди, че е настъпило увреждането, както и причинно – следствена връзка между поведението на училищното ръководство и твърдяните вреди. Наведеният от ищците довод, че те са били принудени да напуснат ответната гимназия в срок по -малък от 30 дни преди края на учебния срок, с което е нарушен чл. 51, ал. 4, т. 1 ППЗНП /отм./, е приел за неоснователен, тъй като според доказателствата по делото това е станало повече от месец преди края на първия учебен срок. Посочил е, че ако има причинна връзка с процесните вреди, то тя е с поведението на самите ученици, които съгласно действащия правилник за дейността на училището нямат право да провалят учебни занятия. Споделил е и извод, че ако ищците не са желаели доброволно да се преместят в друго училище, те са имали възможност да изчакат решението на Педагогическия съвет и в случай, че им се наложи наказание, с което не са съгласни, да обжалват административния акт, обективирал наказанието, по реда на чл. 147, ал. 4 ППЗНО /отм./. В заключителната част от мотивите на своето решение, САС е посочил следното: „Двамата ищци са били ученици в 10 клас на НГДЕК, което предполага вече да са формирали светоусещане за уникалност и елитарност както за гимназията, така и своята собствена такава. Последното предполага, че в рамките на три години са усвоили добри обноски на поведение, което само по себе си предполага издигане имиджа на гимназията в обществото, защото малко са хората, имали честта и привилегията да бъдат нейни възпитаници. По правилото комуто ползите, нему и тежестите, безспорно е налице по – висок критерий за стандартно поведение, респ. провинение. Ако това себеосъзнаване не е формирано до този момент, очевидно и двамата нямат място в това учебно заведение.“. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос, преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения, удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение и за крайния изход на делото. Осъществено е и релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Според последната, обективирана в задължителните за съдилищата ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в безпротиворечивите решения по чл. 290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 553 от 27.06.2013г. по гр. д. № 196/2012г. на ВКС, IV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение № 101 от 28.10.2016г. по гр. д. № 853/2016г. на ВКС, II г. о., решение № 112 от 2.05.2017г. по гр. д. № 3356/2016г. на ВКС, IV г.о. и др., въззивният съд е длъжен да обсъди всички приети по делото доказателства, относими към релевантните факти. Той не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, а следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни, а други - не, както и въз основа на кои от тях намира определени правнорелевантни факти за осъществени, а други - за неосъществени. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства. Въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, чрез излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за извършването на проверка за съответствието на дадените в него разрешения по горепосочения правен въпрос с разрешенията, съдържащи се в горепосочената практика на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12153 от 21. 10. 2020г. по гр. дело № 3863/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав. Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, всеки един от тях, в размер по на 600 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: