Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60696
София, 26.10.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1421 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника му адв. Банков против решение № 1196/23.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1990/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 2194 от 08.06.2020 г. по гр.д. № 17332/2019 г. на Районен съд Варна, е уважен предявения от С. В. Ц. /заместена в хода на производството от наследниците си по закон Л. Д. В. и Г. Л. П./ против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 6 811,75 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия по фактура, издадена на 27.09.2019 г. за периода от 09.02.2016 г. до 03.07.2019 г. за обект на потребление с абонатен №... и клиентски № ......
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Касаторът обжалват решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1/Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви , обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 2/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и 3/ Изпълнено ли е задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на акта си при наличие на формално изложени мотиви, които са неясни и неразбираеми. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по първия въпрос е в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на III г.о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на I г.о., решение № 108 от 16.05.2011 по гр. дело № 1814/2009 г. на IV г.о., решение № 348 от 16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на III г.о., решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493/2013 г. на II г.о., според която заключението на вещото лице, като всяко друго доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно основателността му, като независимо дали възприема иле не заключението, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. По втория въпрос също се поддържа, че съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на IV г.о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на IV г.о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на IV г.о. и решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. на I г.о. В посочената практика се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във връзка с третия повдигнат въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на IV г.о., според която неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на решението.
Насрещните страни, чрез пълномощника си адв. С., в отговора на жалбата заявяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 6 811,75 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел.енергия по фактура, издадена на 27.09.2019 г. за периода от 09.02.2016 г. до 03.07.2019 г., въззивният съд е приел, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че процесното количество ел.енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ, съответно, че към датата на монтажа – 05.08.2016 г. процесното СТИ е било с нулеви показания по всички тарифи, в т.ч. и по невизуализирания регистър. Игнорирайки удостоверено в протокола за монтаж обстоятелство, че СТИ се монтира на обекта като ново, съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, според което след като електромерът е монтиран на обекта с нулеви показания по тарифи 1.8.1 и 1.8.2, то измервателният уред е бил нов при монтажа, както и че след като СТИ е преминало задължителна и метрологична проверка преди допускането му в търговската мрежа, не е възможно същото при монтажа да има показания различни от нулата, в който и да било регистър и по-точно в регистър 1.8.3.
Касационният съд приема, че поставения от касатора първи процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с останалите доказателства по делото, след което мотивирано да прецени обосноваността му при извеждане на извода за неговото кредитиране или некредитиране, е от значение за крайния изход на делото и е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице и непротиворечива практика на ВКС, цитирана от касатора, която е в смисъла, посочен по-горе. Въззивният съд не е възприел заключението на вещото лице за това, че процесното СТИ е монтирано в имота като ново и доколкото проверените тарифи 1.8.1 и 1.8.2 са нулеви, то и останалите тарифи, в т.ч. и 1.8.3, са с нулеви показания, като е посочил, че този извод на вещото лице, макар и логически оправдан, не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в тази насока, а е изведен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново. Приел е, че протоколът за монтаж на СТИ от 2016 г. също не установява този факт, тъй като в него са посочени нулеви показания само на две от тарифите, но не и на останалите - 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0, като е игнорирал обстоятелството, че в протокола, подписан и от клиента е посочено, че монтирания електромер е нов. Процедирайки по този начин, в противоречие с горецитираната практика на ВКС, съдът не е извършил преценката си за обосноваността на експертизата след съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства, поради което по повдигнатия правен въпрос са осъществени основанията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол, доколкото са твърде абстрактно формулирани за да може да бъде изведен извод за тяхното значение за крайния изход на конкретния правен спор, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1196/23.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1990/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна.
УКАЗВА на Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 136,23 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: