2 Р Е Ш Е Н И Е № 60 СОФИЯ, 20.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 февруари 2012 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1213/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 709 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 758/2010 г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решение № 3181 от 04.12.2009 г. по гр.д. № 2275/08 г. на Пловдивския районен съд и е прекратено производството по делото по предявения от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск за собственост на 334/3338 ид. части от зала за събрания, библиотека, технически кабинет и телефонна централав партерния етаж, стол и кухня, стая за портиера, фоайе, котелновентилационно пемещение, находящи се в административната сграда - Проектантска организация в [населено място], пл.” Съединение” № 3 , построена в парцел V- ЗПО от кв. 174 стар, кв.17 нов по плана на [населено място], централна градска част. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма]. Развити са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. С определение № 903 от 06.10.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по поставения от касатора правен въпрос кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Ответникът [фирма] не е взел становище. Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес. Мотивирал е извода си с това, че за част от помещенията, предмет на спора /котелновентилационно помещение, стая за портиера и фоайе/ ищецът не твърди да притежава собственически права, следователно няма защитим правен интерес от предявяване на иска. Посочил е също, че дори да се приеме, че такъв интерес е налице, то претенцията отново се явява недопустима, тъй като тези помещения нямат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост, а представляват общи части по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. По отношение на останалите помещения - зала за събрания, барче, библиотека, технически кабинет, стол и кухня, телефонна централа, съдът е приел, че след като ищецът твърди, че са негова собственост, уважаването на отрицателния установителен иск не би довело до ефективна защита на право му на собственост, тъй като със съдебното решение само ще се отрече правото на собственост на ответника, но няма да се потвърди правото на ищеца. Становището на въззивния съд относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост е в противоречие с разрешението на същия въпрос, дадено с решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д. № 95/01 г. на ВКС, ІV г.о. В него е прието, че снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост смущава нормалното упражняване на правото на собственост на ищеца и обуславя за последния правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, с който да получи съдебна защита на правата си. От преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и съответно дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Посочено е, че правеният интерес ще бъде налице и когато е избран път за защита, който е в по- ограничен обем, какъвто е този при отрицателния установителен иск за собственост. Настоящият състав споделя цитираната практика на ВКС. Като самостоятелна форма на защита установителните искове за собственост са допустими в случаите, когато ищецът няма на разположение друг иск / осъдителен или конститутивен /, чрез който да защити правата си. За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск и в двете му разновидности - положителен и отрицателен, е необходимо ищецът да владее вещта и с поведението си ответникът да застрашава правното му положение. Конкретният правен интерес за предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните извънсъдебен правен спор. Когато той вземе формата на оспорване на претендирано от ищеца право на собственост, последният има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на неговото право. В случаите, когато ответникът твърди, че той е собственик на вещта, която се владее от ищеца, тогава е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който ще отрече неоснователно претендираното от ответника право на собственост. Често при спорове за собственост наред с отричане на правото на собственост на ищеца върху вещта, ответникът заявява и самостоятелни собственически права върху нея. В тази хипотеза право на ищеца е да избере дали да защити правата си чрез предявяване на положителен или на отрицателен установителен иск. Вярно е, че при уважаване на отрицателен установителен иск защитната функция на съдебното решение се изчерпва само с отричане на правото на собственост на ответника, без това да означава, че собственик на вещта е ищецът, но само поради това не може да се отрече правния интерес от провеждането му, тъй като по този начин ще се сложи край на правния спор, ищецът ще отблъсне неоснователните претенции на друго лице, което твърди че е собственик на имота и ще запази фактическата си власт с произтичащите от това последици. При отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. Ако ответникът не е докаже придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи, искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик на вещта. В случая, видно от изложените в исковата молба обстоятелства, правният спор между страните е породен от снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост, с който е признат за собственик наред с описаните в акта самостоятелни помещения в административната сграда и на 334/3338 ид. части от помещенията за общо ползуване, индивидуализирани като зала за събрания, библиотека, технически кабинет и телефонна централа, стол и кухня, стая за портиера, фоайе, котелно- вентилационно помещение, климатична уредба. За част от тези помещения- библиотека, конферентна зала, ресторант/ стол и барче, част от фоайето за портиера, ответникът е предявил към ищеца претенции за заплащане на месечно парично обезщетение за ползуването на съсобствената вещ съобразно правата му в съсобствеността. Твърдението на ищеца е било, че той е изключителен собственик на тези помещения и същите са вписани в нотариалния акт на ответника без правно основание. Тези обстоятелства обосновават правен интерес от предявяването било на положителен, било на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като при уважаването на който и да е от тях ищецът би получил достатъчно ефективна защита на правата си - решението ще внесе яснота и безспорност в отношенията между ищеца и ответника и ще сложи край на правния спор за собственост между тях. Изложените от въззивния съд съображения, според които отрицателният установителен иск е недопустим както в случаите, когато ищецът не твърди да е собственик на вещта, върху която упражнява фактическа власт, така и в случаите, когато твърди, че е изключителен собственик на същата, но друго лице предявява собственически права към нея, на практика отрича изцяло допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. Съдебната практика и правната доктрина последователно приемат, че такъв иск е допустим при наличието на правен интерес, който се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело, като се изхожда от това дали чрез иска ищецът ще получи самостоятелна защита на правата си. По изложените по- горе съображения следва да се приеме, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, такъв интерес е налице, поради което като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Пловдивския окръжен съд за разглеждане по същество на въззивната жалба. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 709 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 758/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: