Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 473   София,  29 януари 2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на шести ноември две хиляди и девета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                        Членове: Ружена Керанова                                                                                           Николай Дърмонски   при секретар Аврора Караджова....……………    и с участието на прокурора Красимира Колова...........изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело №  510/2009 год.             Производството е касационно по жалба от подсъдимия П. А. К. против въззивно решение №85 от 2.VІ.2009г. по внохд 86/2009г. на АС-В. Търново без конкретни доводи. Поддържа, че деянието си извършил поради незнание и неразбиране, измамен, лъган и използван от други, че е наказан „...за нищо”. В съдебното заседание защитата конкретизира касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК – нарушение на материалния закон, без да се аргументира. Иска да се отмени решението и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане, или да се приложи условното осъждане по чл.66 НК. Това претендира и подсъдимия в последната си дума. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият П. А. К. е признат за виновен и осъден по чл.257,ал.1 във вр. с чл.255,ал.1(отм.), чл.26, чл.36 и чл.54 НК на 3(три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба 5000лв. за това, че в периода м.март 2001 до м.март 2002г. в гр. В. Търново при продължавано престъпление в качеството на едноличен собственик на капитала, управител и представител на „Скейлз” ЕООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 1999996,84лв., представляващи начислен и дължим ДДС, като потвърдил неистина в подадени данъчни декларации (конкретизирани в присъдата), които по силата на чл.100,ал.1,т.2 ЗДДС и чл.89,ал.1 ППЗДДС(отм.) се подават пред орган на властта – ТДД-В. Търново. Жалбата е неоснователа. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и установените по несъмнен начин обстоятелства, които са резултат на внимателна преценка и анализ на доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК. Няма нарушения на правилата на формалната логика и установената взаимна връзка на отделните факти при възприемане на фактическата обстановка. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.257,ал.1 във вр. с чл.255,ал.1(отм.), чл.26 НК- Проявеното подценяване на деянието от подсъдимия – наказан „...за нищо”, не налага други изводи. Въззивното решение съответства на нормата на чл.339 НК като всички доводи на подсъдимия и защитата му са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат. Изричен довод за явна несправедливост на наказанието жалбоподателят не е навел, но с оглед поддържаното, че ...„ лежа по затворите напразно и за нищо.” налага обсъждане. Не е налице и това касационно основание, защото липсва очевидното несъответствие между конкретно извършеното деяние и наложеното за него на подсъдимия наказание. Верен е извода за завишена степен на обществена опасност на деянието, а тя определя и тази на дееца. По тези съображения и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о.   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 85/2.VІ.2009г. по внохд 86/2009г. на АС-В. Търново. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: