Ключови фрази
Частна касационна жалба * заповед за незабавно изпълнение * договор за финансов лизинг * погасителен план * нотариална заверка на подписите * нотариално заверен договор за финансов лизинг


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№398
Гр.София, 22.06.2012г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 214 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3160/22.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 5094/09г. от Софийския градски съд, в частта, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 15.04.2009г. по гр.д.№ 17734/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 8570.26 лв., представляваща левовата равностойност на 4381.90 евро – неплатени лизингови вноски за периода м.12.2008г. – м.03.2009г. по договор 24.09.2007г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че претендираните със заявлението вноски за застраховка, такси и неустойки не са удостоверени в договора за финансов лизинг. По отношение на лизинговите вноски е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, а именно, че конкретният размер и падежът на разсрочените вноски е уговорен в погасителен план /Приложение №1/, който не е нотариално заверен. Допълнителен аргумент е извлечен от направената констатация, че лизинговият договор не е представен в цялост /липсвали страници/, поради което съдът не можел да провери твърденията на заявителя, че погасителният план представлява част от договора.
Частният жалбоподател поставя въпроса за механизма на удостоверяване на датата, съдържанието и подписите на частен документ, представляващ изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК, в случаите на нотариално заверен договор с приложения към същия – погасителен план и общи условия.
В определение № 500/23.06.2010г. по ч.т.д.№ 146/10г. на ВКС, ТК, І отд. и определение № 508/06.07.2010г. по ч.т.д.№ 281/10г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че доколкото договорът препраща към погасителен план, съставляващ приложение към него, подписано от двете страни, то това приложение е елемент от самия договор, както и че нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора, когато листовете са скрепени с подписа и печата на нотариуса.
В този смисъл, съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС по въведения правен въпрос, поради което касационното обжалване се допуска съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното определение е в противоречие с практиката на ВКС и частната касационна жалба следва да се разгледа по същество.
Договорът за финансов лизинг от 24.09.2007г. е с нотариална заверка на подписите, като Приложение № 1/погасителен план/ и общите условия са заверени едновременно с договора с положени печати и подписи на нотариуса. В чл.19 на договора изрично е посочено, че неразделна част на договора е Приложение №1, както и че лизингополучателят е получил екземпляр от Общите условия.
Неправилна е констатацията на въззивния съд, че договорът не е представен в цялост. Договорът е от три страници, в които следва последователно номерацията на клаузите от чл.1 до чл.19.
По тези съображения съставът на ВКС намира, че въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се издадат и за разноските от 372.80 лв. – държавни такси и 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ частично определение № 3160/22.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 5094/09г. от Софийския градски съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист за заплащане солидарно от Е В. Х., ЕГН: [ЕГН], [населено място], М. Л. Х., ЕГН: [ЕГН],с.Н. и [фирма], [населено място], на [фирма], [населено място] на сумата от 8570.26 лв., представляваща левовата равностойност на 4381.90 евро – неплатени лизингови вноски за периода м.12.2008г. – м.03.2009г. по договор 24.09.2007г., ведно със законната лихва от 27.03.2009г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 672.80 лв. – разноски по делото.
В останалата част въззивното определение не е обжалвано.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.