Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр. София, 21.01.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 304 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д. срещу решение № 2070/27.09.2017г. по т.д. № 3039/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав, с което е потвърдено решение от 27.02.2017 г. по гр.д. № 18751/ 2014г. на Софийския градски съд,ГО, І - 11 състав за признаване за установено, че в полза на М. Д. С. съществува вземане срещу касатора в размер на 15 325 евро по запис на заповед от 15.01.2011г., на осн. чл.422 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдпроизводствените правила и при необоснованост. Счита, че при направено от ответника по иск с правно осн. чл.422 ГПК възражение за липса на каузално правоотношение между поемателя и издателя на записа на заповед, изпълнението на което да е било обезпечено с ценната книга, в тежест на ищцата е да въведе в процеса като твърдение и да докаже съществуване на такова каузално правоотношение. След като тези условия не са изпълнени, то искът не може да бъде уважен. Въззивният съд е бил длъжен да укаже на страните, че не са предприели необходимото процесуално поведение по конкретизация на твърденията си относно конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден процесният запис на заповед. Необосновано и при нарушение на материалния закон САС е направил извод за недоказаност на частично погасяване на задължението по ценната кинга, а именно в размер на 7000 евро, за което плащане според касатора е представен валиден като разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД документ – разходен касов ордер. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК с присъждане на разноски.
В писмения си отговор ответникът по касацията М. Д. С. оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че със запис на заповед от 15.10.2010г. с падеж 15.01.2011г. Н. Д. лично за себе си и като управител на „Бългериан Вип Турс“ООД се е задължила да заплати на М. С. сумата от 15 325 евро при 2 % месечна лихва. Според въззивния съд нито една от страните в процеса не е навела твърдение за наличие на конкретно каузално правоотношение, за обезпечение на което да е бил издаден процесният запис на заповед, с оглед на което въпросът за доказване на такова правоотношение не е бил разглеждан. За неоснователно е счетено възражението на касатора за плащане по записа на заповед на сума в размер на 7000 евро от страна на дружеството-издател. САС е намерил, че представеният по делото разходен касов ордер не съдържа изискуемите от закона реквизити: не са попълнени имената и личните данни на получателя, а е положен само негов подпис; липсват имената и подписа на касиера и печата на дружеството платец, той е нередовен от външна страна първичен счетоводен документ и не удостоверява извършено плащане. В тази връзка според съда представлява нередовен документ, неустановяващ извършено плащане. В заключение е бил направен извод, че записът на заповед е редовен от външна страна документ, който удостоверява изискуемо вземане на поемателя спрямо издателя за цялата претендирана сума.
С определение № 277/31.05.2018г. по т.д. № 304/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му със съдебната практика, обективирана в Решение № 81/31.05.2010г. по т.д. № 675/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 350/30.10.2013г. по гр.д. № 1474/2013г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 218/05.07.2011г. по гр.д. № 775/2010г. на ВКС, III г.о. по правния въпрос: Какви реквизити следва да съдържа разходен касов ордер, за да бъде приет за доказателство относно извършено плащане?
По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:
В посочените по-горе съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС, се приема, че разходният касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието, търговеца, респ.търговското дружество до касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното в ордера лице. Посочва се, че този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респ. търговското дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец, респ. търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, и основанието за плащането, тъй като с разходен касов ордер може да бъде доказано плащане.
Така даденият отговор на правния въпрос е в съответствие с правилото на чл.77, ал.1 ЗЗД - за доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в нея следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума.
По същество на касационната жалба:
В обжалваното въззивно решение САС е приел разрешение по правния въпрос в отклонение от така дадения отговор.
След като е счел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна документ, който удостоверява поетото при условията на солидарност на осн. чл.513, ал.1 ТЗ от издалите го лица – касатора и ООД заплащане на поемателя на отразената по ценната книга сума, в нарушение на процеусалните правила и на материалния закон въззивната инстанция е направила извод, че процесният разходен касов ордер не представлява доказателство за извършено плащане на сумата от 7000 евро. С оглед попълнените по него реквизити М. С. е подписала изявление, че на 30.11.2011г. е получила от „Бългериан Вип Турс”ООД сумата от 7000 евро по запис на заповед, издаден на 15.10.2010г. Констатира се, че в документа в достатъчна степен е индивидуализирано задължението, което се погасява – основанието за възникването му, размера, датата на плащане, платеца и кредитора. Следователно макар и да не изчерпва всички реквизити като разходен касов ордер представеният документ има характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД за извършено плащане. Ищцата не е оспорила подписа си върху цитирания документ, нито е въвела доводи, че съществуват и други записи на заповед от дата 15.10.2010г. издадени от Н. Д. и търговското дружество с поемател М. С.. Плащането от един от солидарните длъжници на част от дълга, погасява вземането за тази част и кредиторът не може да търси изпълнение за същата от другия солидарен длъжник.
За разликата над 7000 евро до 15 325 евро искът по чл.422ГПК е основателен.
В съответствие с т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че след като не е налице надлежно въведено в процеса възражение от ответника за съществуване на конкретно каузално правоотношение между страните по спора, то за кредитора не съществува задължение да докаже възникването на каузално правоотношение между него и ответника по иска. В цитираното ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 38/07.04.2015г. по т.д. № 1008/2014г. на ВКС, I т.о. е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този случай, ако кредиторът-поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него е издаден записът на заповед, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект, тъй като при неоснователност на релативното възражение на ответника ищецът не дължи доказване на възникване/съществуване на каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, така както не дължи установяването му в хипотеза на липса на относително възражение на длъжника.
В тази връзка не е допуснато от въззивния съд и твърдяното с касационната жалба процесуално нарушение, изразяващо се в неотстраняване на процесуалното нарушение на СГС относно липса на указания до ответника да конкретизира съобразно отговора на исковата молба в какво се изразява каузалното правоотношение, на което се позовава, респ. на ищеца какво е становището по това възражение и да разпредели съобразно изявленията на страните доказателствената тежест. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая не се касае до неконкретизиране на факти относно съдържанието на определено каузално правоотношение, тъй като както с отговора на исковата молба, така и с въззивната и касационната жалби касаторът последователно поддържа становище, че между него като издател и поемателя по процесната запис на заповед не съществува каузално правоотношение, а такова е налице между другия издател – търговско дружество и поемателя. Съществуване на последното правоотношение не е доказано от страната, която го навежда – настоящият касатор, следователно ирелевантни за конкретния спор са доводите на касатора, че не може със запис на заповед издателят да обезпечава каузално правоотношение, което е възникнало между други лица.
Горната установеност налага отмяна на обжалваното въззивно решение в частта за уважаване на иска за сумата от 7000 евро. За решаване на спора по същество не се налага извършване на нови процесуални действия от въззивния съд, поради което на осн. чл.293, ал.2 ГПК касационната инстанция след частична отмяна на въззивния акт следва да постанови решение за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК за сумата от 7000 евро. В останалата част решението на САС следва да се потвърди.
Съобразно изхода от спора Н. А. Д. следва да заплати на М. Д. С. разноски по делото както следва: сумата от 1466,13лв. за заповедното производство и за първа инстанция, 326лв. за въззивната инстанция и 326лв. за касационната инстанция, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Съответно дължимите от ответницата по касацията разноски в полза на касатора са както следва: 653,18лв. за първа инстанция; 730,83лв. за въззивното производство и 940,94лв. за касационно производство, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №/27.09.2017г. по т.д. № 3039/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав в частта, с която е потвърдено решение от 27.02.2017 г. по гр.д. № 18751/ 2014г. на Софийския градски съд, ГО, І - 11 състав в частта за признаване за установено, че в полза на М. Д. С. съществува вземане срещу Н. А. Д. в размер на 7 000 /седем хиляди/ евро по запис на заповед от 15.01.2011г., на осн. чл.422 ГПК, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. С. за признаване за установено, че в полза на М. Д. С. съществува вземане срещу Н. А. Д. в размер на 7 000 / седем хиляди/ евро по запис на заповед от 15.01.2011г., на осн. чл.422 ГПК,въввръзка с който е бил издаден запис на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на 07.01.2014г. по ч.гр.д. № 47551/2013г. на СРС, II г.о., 79 с-в .
ОСТАВЯ В СИЛА решение №/27.09.2017г. по т.д. № 3039/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11-ти състав в останалата част.
ОСЪЖДА Н. А. Д. да заплати на М. Д. С. сумата от 1466,13лв. за заповедното производство и за първа инстанция, 326лв. за въззивната инстанция и 326лв. за касационната инстанция, представляващи сторените от последната разноски по спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. С. да заплати на Н. А. Д. следните суми: 653,18лв. за първа инстанция; 730,83лв. за въззивното производство и 940,94лв. за касационно производство, представляващи сторените от последната разноски по спора, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|