О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 гр.София, 22.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 285 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Юробанк България“ АД чрез адвокат З. Г.-Л. от АК-С. срещу решение от 24.08.2020 г. по т.д.№ 153/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 708/23.12.2019 г. по т.д.№ 538/2018 г. на Окръжен съд Пловдив и са отхвърлени предявените искове от „Юробанк България“ АД против Г. Т. П., на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, за сумата 86 312,09 швейцарски франка – част от получена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.01.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както и сумата 1850,18 лева, представляваща разноски за нотариални такси, направени от банката във връзка с договора, ведно със законните лихви върху сумите от подаване на исковата молба - 09.07.2018 г., до изплащане на сумите. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и недопустимо, като се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1.„В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?“; 2.„Влияе ли се задължението на кредитополучателя да връща кредита във валутата, в която кредитът е уговорен, от обстоятелството, че заетата сума не е била достъпна за кредитополучателите във валутата на кредита, а в друга валута?“; 3.„В хипотеза на обявена нищожност на валутна клауза в договор за банков кредит, следва ли съдът служебно да присъди левовата равностойност на паричното задължение в случаите, при които е недопустимо уговаряне в чуждестранна валута?“; 4.„Следва ли в противоречие с практиката на СЕС продавачът да е задължен да предоставя спекулативна, несигурна и невъзможна информация за бъдещ неизвестен период и за бъдещи неизвестни събития (какво ще се случи след 32 години), за да се счита, че на потребителя са разяснени последиците от сключването на договора?“; 5.„В хипотезата на установени със ССЕ реално направени разноски по изпълнение на договор, посочването им като глобална сума и неразпределянето ѝ по пера, основание ли е за отхвърляне като недоказан на иск за присъждане на тези разноски?“; 6.„Счита ли се за нарушение на диспозитивното начало произнасянето на съда за връщане на безспорно дадената сума пари, в зависимост от това в каква валута е формулиран искът или съдът има право да присъди служебно вземането във валутата, в която установи, че е получена сумата, тъй като не се променя предметът на делото, а се присъжда паричния еквивалент на стойността, който може да бъде установен по безспорен и обективен начин?“. Отделно, касаторът се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. От Г. Т. П. чрез адвокат Р. С. от АК-Пловдив е депозирал писмен отговор, с който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основания за допускането ѝ до касационно обжалване и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл на основание чл.79 ЗЗД по иск за разноските за нотариални такси, във връзка с договора от 10.01.2008 г., не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е 1850,18 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ, бр.86 от 2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела. В случая, ищецът е предявил два иска на основание чл.79 ЗЗД, но вторият от тях е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. За да постанови решението въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за банков кредит от 10.01.2008 г. за покупка на недвижим имот, с който банката е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита. Сумата се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на името на кредитополучателя, която се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс купува в деня на усвояването, но по делото, според въззивния съд, се доказва по несъмнен начин, че кредитът е усвоен в български лева. При тази констатация, съдът е приел, че банковият кредит е предоставен реално в български лева и подлежи на връщане в националната валута, но с оглед диспозитивното начало и липсата на петитум не може да се присъди служебно левова равностойност на претендираната сума в швейцарски франкове. Направеното оспорване на приложените допълнителни споразумения от 30.04.2010 г., 30.06.2011 г. и две молби за предоговаряне на кредита, съдът е приел за доказано, с оглед на което е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е обвързан тях. Съгласно мотивите на решението, в случая не е изпълнено задължението на банката като търговец да предостави пълна и актуална информация на кредитополучателя за условията на отпускания кредит, неравноправните клаузи не са индивидуално уговорени, а са част от един предварително изготвен типов договор, поради което са нищожни на основание чл.143, т.19, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. Ответникът има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР към ЗЗП, като физическо лице, на което е предоставен жилищен кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, поради което оспорените клаузи на чл.1, чл.2, чл.3, чл.6, чл.20 и чл.22 в договора са неравностойни и според въззивния съд прехвърлят валутния риск изцяло върху кредитополучателя. Не са налице процесуални нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, а в касационната жалба липсват аргументи в подкрепа на декларативното изявление за недопустимост на решението в обжалваната му част, поради което възражението е несъстоятелно. Не е налице и поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.143 ЗЗП, по отношение на неравноправните клаузи в договори с потребителите. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените правнорелевантни факти и приложението на закона към тях. В тази връзка, изложените от касатора съображения за очевидна неправилност на решението, представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, поради което не може да се обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по правния въпрос: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?“; Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в обжалваното решение в противоречие с решение № 136 от 20.01.2021г. по т.д. № 1467/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 168 от 29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. Останалите въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, поради което ще бъдат преценявани като доводи за неправилност на решението. От Г. Т. П. чрез адвокат Р. С. от АК-Пловдив са поискани разноски по делото и с оглед изхода на спора за разноските за нотариални такси, във връзка с договора за банков кредит от 10.01.2008 г., такива следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 261865 от 30.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД, подадена чрез адвокат З. Г.-Л. от АК-С., срещу решение от 24.08.2020 г. по в.т.д. № 153/2020 г. на Апелативен съд Пловдив по отношение на предявения иск за разноските за нотариални такси, във връзка с договор за банков кредит № HL 31053 от 10.01.2008 г. за покупка на недвижим имот, ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.08.2020 г. по в.т.д. № 153/2020 г. на Апелативен съд Пловдив в частта по предявения иск на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ, за сумата 86 312,09 швейцарски франка – част от получена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 10.01.2008 г.. УКАЗВА на „Юробанк България“ АД чрез адвокат З. Г.-Л. от АК-С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 2955,36 (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева, тридесет и шест стотинки) лева. ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Т. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез адвокат Р. С. от АК-Пловдив, адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 359,50 (триста петдесет и девет лева, петдесет стотинки) лева. След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.