1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156 ГР. София, 17. 03. 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4801/14 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. С определение на ВКС, състав на четвърто г.о. по ч.гр.д. №365/15 г. е отменено определение по настоящото дело от 11.09.14 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Н. В. срещу въззивното определение на Добрички окръжен съд по ч.гр.д. № 222/14 г. С последното е потвърдено първоинстанционното за отказ да се възстанови пропуснатия от жалбоподателката / като ищца/ срок за отстраняване на нередовности в исковата й молба, определен със съдебно разпореждане от 17.10.13 г. Делото е върнато на настоящия състав на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба на Н. В. срещу посоченото въззивно определение. В частната касационна жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска обезсилването или отмяната му. За допускане на касационното обжалване касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос относно „ преклудирани срокове по срокове както за удължаване, така и за възстановяване в противоречие с практиката на ВКС, правейки погрешния и нелогичен извод, че се касае за преклудиран срок не само за удължаване , но и за възстановяване, без да е проведена процедура и производство в открито съдебно заседание...” Последното се сочи във връзка с оплакването за недопустимост на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение. Обжалване на въззивното определение следва да се допусне по въпроса за съдопроизводствения ред за разглеждане на молбата за възстановяване на срок, на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В трайната съдебна практика се приема, че първоинстанционното определение, с което в закрито заседание е разгледана приетата за допустима молба за възстановяване на срока и е постановен отказ да се уважи е недопустимо, поради неспазване на предвидения в закона - чл.66, ал.1 ГПК, производствен ред за разглеждане на молбата по същество. В този смисъл са напр. опр. на Апелативен съд София по ч.гр.д. №3117/11 г., опр. на Градски съд София по ч.гр.д. №2056/13 г. Затова, по същество на частната жалба, обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено постановеното в закрито заседание първоинстанционно за отказ да се възстанови срока е неправилно. То следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което първоинстанционното определение да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата на Н. В. за възстановяване на срока в открито съдебно заседание, на осн. чл.66 ал.1 от ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №222/14 г. от 29.04.14 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да се възстанови срок. ОТМЕНЯ въззивното определение на Окръжен съд Добрич по ч.гр.д. №222/14 г. от 29.04.14 г. и вместо него постановява: ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното определение на Районен съд Добрич по гр.д. №2018/13 г. от 13.02.14 г., с което е отказано да се възстанови срока, определен от съда с разпореждане от 17.10.13 г., по молба на Н. В.. Връща делото на районния съд за разглеждане на молбата за възстановяване на срока в открито заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: