Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 21 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 766/2013 година Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия Н. С. М. против въззивно решение № 52/27.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 1346/2012 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 258/27.09.2012 г., постановена по НОХД № 4129/2012 г. от Софийски градски съд. С последната подсъдимият Н. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лева. На основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на три години по НОХД № 5483/2006 г. по описа на СГС. Съдът, определил наказанията лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е изменена като наказанието лишаване от свобода е намалено на две години, а размерът на глобата на 5 000 лева. В жалбата е заявено касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия М.. В съдебното заседание подсъдимият М. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното : Жалбоподателят аргументира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК с твърдения, че веществените доказателства (предметът на престъплението) не са приобщени към доказателствените материали по реда, предвиден в НПК. Счита се в тази връзка, че „..протоколът за доброволно предаване няма процесуална стойност на процесуално-следствено действие претърсване и изземване на предмети, регламентирано в чл. 161 и сл. от НПК..”, и че чрез съставянето му се цели заобикаляне на посочената процесуална норма. Оспорването е неоснователно. Въззивният съд, в отговор на идентични възражения, е изложил съображения за същността на доброволното предаване като действие, насочено към попълване на доказателствената съвкупност, разграничил е същото от действията по претърсване и изземване, които безспорно се подчиняват на цитираните разпоредби на НПК. Поддържаните доводи в жалбата и представената писмена защита отразяват виждането, че единственият способ за приобщаване на веществените доказателства, е само протокола за претърсване и изземване. Тези доводи са неприемливи и не държат сметка за разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК, за същността на веществените доказателства като самостоятелен носител на информация, както и за това, че в процесуалния закон липсва забрана предметите, свързани с престъплението, да могат да станат част от доказателствената съвкупност и чрез прилагането им по делото. Отричайки процесуалната стойност на протокола за доброволно предаване, жалбоподателят неоснователно претендира, че обвинението е останало неподкрепено с други доказателства. В тази връзка обяснимо се пренебрегва, че наркотичните вещества, предмет на престъплението, са установени не само чрез протокола за доброволно предаване, а и от гласните доказателствени източници, в това число и обясненията на подсъдимия. Неубедително е възражението на жалбоподателя, че липсва категоричност по въпроса дали доброволно предадените от подсъдимия две топчета, съдържащи прахообразно вещество, са същите, които са предмет на изследване от физикохимичната експертиза. Белезите на предадените вещи (брой, вид, цвят на опаковката), са достатъчно ясно отразени в протокола, а и в свидетелските показания. Така идентифицирани са били описани в експертната справка ( л. 54 от досието на досъдебното производство). В заключителната част на справката е отразено предаването на веществените доказателства на възложителя и начина на опаковането им със съответните етикети и номера. Същите обекти са предоставени за изследване и на назначената физикохимична експертиза (сравни, идентификацията на обектите, описани в експертизата, т. 4 – л. 74 от досието на досъдебното производство). Затова доводите за липса на идентичност между предадените от подсъдимия вещества и обектите на изследване от физикохимичната експертиза са напълно неоснователни. Тезата, поддържана в жалбата, за отсъствие на „доброволност” при предаването на веществата се основава на обясненията на подсъдимия, които са отхвърлени като компрометирани. Още първата инстанция, е изложила убедителни аргументи защо не им дава вяра, позовавайки се на установените данни от показанията на свидетелите - за последователността на действията при провеждането на полицейската акция, задържането на свидетеля Д. и подсъдимия, изявленията на последния, както и за предаването на предметите, намерило отражение и в писмените доказателствени средства. Обобщено казано, правилно е заключението на въззивния съд, че веществените доказателства са надлежно приобщени към материалите по делото, утвърдена е тяхната достоверност, поради което ползването им при вземането на решения относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е процесуално допустимо. Извън разгледаните по-горе въпроси, в жалбата не се третират други, свързани с останалите касационни основания. Контролът за правилното прилагане на материалния закон се осъществява в рамките на установените фактически положения и в тези рамки законът е приложен правилно. В мотивите на съдебните актове присъстват обилни съображения за обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 354а, ал.1, изр. 1 от НК, повторението на които не е необходимо. Не е налице и третото от касационните основания – чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. След извършената от въззивния съд корекция на наказанията, последните са съответни на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, поради което касационната инстанция не намира основание за намеса, тъй като липсват предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 52/27.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 1346/2012 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.