Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 04 април 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 135/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. М. Б. срещу въззивно решение № 213 от 11.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 338/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд. От саморъчно изготвената жалба/която е бланкетна/ и допълнението към нея се извеждат доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от служебен защитник, който поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на атакувания второинстанционен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Б. по повдигнатите му обвинения, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Счита, че при вярно установени факти, материалният закон е приложен правилно. За неоснователно намира оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият Т. Б. не се признава за виновен и твърди, че не е извършил престъпленията, за които е осъден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 16 от 06.07.2016 г., постановена по н.о.х.д. №174/2016 г. на Окръжен съд – Шумен, подсъдимият Т. М. Б. е признат за виновен в това, че на 24.11.2015г. в [населено място], в близост до хотел - ресторант “име”, находящ се на [улица], при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 222,20лева, от владението на П. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.18, ал.1, от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години. Със същата присъда подсъдимият Т. Б. е признат за виновен в това, че на 24.11.2015г. в [населено място], [улица], причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, на полицейски орган-полицай Т. Д., при изпълнение на службата му като дежурен от състава на полицейски екип 117 на РУ МВР Шумен, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Т. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец П. И. сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът е зачел времето на предварително задържане на подсъдимия, както и се е произнесъл по разноските, държавната такса и веществените доказателства. С въззивно решение № 213 от 11.10.2016г., постановено по в.н.о.х.д. № 338/2016г., Апелативен съд – Варна е потвърдил обжалваната пред него първоинстанционната присъда. Касационна жалба е допустима, но неоснователна. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК, като подсъдимият и защитата са получили мотивиран отговор на всички направени оплаквания. За да приеме изводите на Окръжен съд – Шумен по отношение на фактическите констатации и приложимия материален закон за правилни и законосъобразни, Варненският апелативен съд изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първата инстанция. Настоящият състав не констатира допуснати от контролираните инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване. Неоснователно защитата твърди, че обвинението почива само на косвени доказателства. Видно от мотивите както на първоинстанционната присъда, така и на въззивното решение събраната и обсъдена доказателствена съвкупност съдържа редица преки доказателства/включително досежно авторството на подсъдимия по отношение и на двете престъпления/, като пример за това са данните, установени от показанията на двамата пострадали, разпитани в качеството на свидетели. За пълнота следва да се посочи, че принципно няма пречки при липсата на преки доказателства, установяващи авторството, косвените доказателства да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези случаи съдът е длъжен да установи достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях факти, при това анализът следва да бъде направен на всяко доказателствено средство във връзка с останалите, за да се прецени дали между тях съществува една неразривна връзка, така, че системата от косвени доказателства да обуслови един единствен извод, свързан в случая с авторството на деянието. Направените пред настоящата инстанция оплаквания относно недоказаността на авторството на деянието са идентични с тези, релевирани с въззивната жалба. Неоснователно е твърдението на касатора, че не той , а друго лице е автор на опита за грабеж, тъй като събраните гласни и писмени доказателства, преценени от съдилищата в тяхната взаимна връзка установяват по несъмнен начин, че именно подсъдимият е лицето, което е направило опит да отнеме чантата на свидетелката П. И.. При вярно установяване на релевантите факти, въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият Т. Б. е осъществил състава на инкриминираните му престъпления по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК. Неоснователно се явява и оплакването за явна несправедливост на наложените на Б. наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години за престъплението по чл.199 от НК и четири години и шест месеца затова по чл.131 от НК. При индивидуализацията на наказанията са отчетени наличните отегчаващи вината обстоятелства и липсата на смекчаващи такива. Също така не са пренебрегнати и данните, установяващи една завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Отмерените наказания са съответни и за постигане целите по чл.36 от НК. Извън горното, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че е ограничен в проверката на атакувания въззивен акт, предвид липсата на релевирани от касатора доводи в подкрепа на поддържаните касационни основания, както и пестеливост на изложените аргументи. Предвид изложеното въззивния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилите изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - ДВ бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г., съдебният акт следва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимият Т. Б. следва да бъде настанен първоначално, тъй като към настоящият момент съдът определя единствено първоначални режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода чл.57 от ЗИНЗС. Разпределението на осъдените в местата за лишаване от свобода се извършва по ред, определен от главния директор на ГД”ИН”. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 213 от 11.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 338/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимият Т. М. Б. следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, като го ОТМЕНЯ. ОСТАВЯ В СИЛА решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: