Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * местна подсъдност * промяна на местна подсъдност

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр.София , 19 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА

при секретаря
и след становище на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 239/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повод повдигната препирня за подсъдност от Окръжен съд – Велико Търново относно разглеждането на ч.н.д. № 91/2020 г. по описа на същия съд, във връзка с компетентния съд да разгледа производство по реда на чл. 457 от НПК.
Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от Софийски градски съд, тъй като това е според него компетентният съд съгласно § 8 от ПЗР на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното:
В Софийски градски съд е постъпило предложение от главния прокурор на Република България за постановяване на определение, с което да бъде приспособена присъда от 15.11.2018 г. по дело № 1 – 4037/2018 г. на Градски съд, Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания, с която на българския гражданин С. В. Л. е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, за престъпления по § 123 и §216 от Наказателния кодекс на Краство Дания; § 21 и § 266 от Закона за притежание на наркотични вещества; по § 117, § 54 и § 56 от Закона за движението по пътищата. С разпореждане № 811/09.03.2020 г., съдията – докладчик по н.ч.д. № 989/2020 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд – Велико Търново, като приел, че това е местно компетентния съд съгласно чл. 7 и чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. След получаване на делото от Окръжен съд – Велико Търново е образувано н.ч.д. № 91/2020 г. С разпореждане № 24/13.03.2020 г. съдията- докладчик прекратил съдебното производство по делото и повдигнал пред ВКС препирня за подсъдност като е приел, че процедурата по трансфер на осъденото лице е започнала, преди образуването на съдебното производство в СГС, поради което и на основание § 8 от ПЗР на ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да разгледа делото е именно СГС.
При така посочените факти, настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа искането на главния прокурор е Окръжен съд – Велико Търново.
Съгласно параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС / в сила от 01.01.2020 г. - § 9 от закона/ незавършените до влизането в сила на същия закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица и признаване на присъди се довършват по досегашния ред. Разпоредбите на чл.453 и сл. от НПК, които се прилагат съгласно посочения параграф и §4 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС, предвиждат извършването на различни действия между издаващата и изпълняващата държави, които предхождат трансфера на осъдения. В този смисъл е вярно становището на ОС – Велико Търново, че процедурата по трансфериране на осъдения не започва с образуването на делото в съда на изпълняващата държава. То обаче не започва и с постановяване на съдебния акт, чието изпълнение се иска да бъде извършено на територията на изпълняващата държава, както неправилно е приел съдът повдигнал препирнята. Съгласно разпоредбата на чл. 453, ал.1 от НПК, процедурата по трансфер започва с вземане на решение от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличието на писмено съгласие от осъдения, като последното не се изисква в случаите, когато е издаден акт за експулсиране на същия – чл. 454, ал.1, т. 1 от НПК. Предварителни консултации се предвиждат и в разпоредбите на чл. 9 и чл. 11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От материалите приложени по настоящото дело не е видно кога е взето такова решение за трансфер и кога е сключено споразумение за такъв с компетентния орган на Кралство Дания, както и дали е имало предварителни консултации във връзка с трансфера. По несъмнен начин е установено единствено, че осъденият С. В. Л. е приет и настанен в затвора – София на 07.02.2020 г. по силата на Постановление от 28.01.2020 г. на прокурор от ВКП във връзка с искането за изпълнение на присъда от 15.11.2018 г., постановена по дело № 1 – 4037/2018 г. на Градски съд, Нюкьобинг Фалстер, Кралство Дания, потвърдена от Върховния съд на Кралство Дания с решение от 09.05.2019 г. След като по делото няма данни кога е сключено споразумение за трансфериране на осъдения, т.е. кога е започнала процедурата по смисъла на § 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се приеме, че това е станало след влизане в сила на ЗПИИСАННЛСМВЛС /01.01.2020 г./ и преди привеждането на осъдения на територията на Република България и настаняването му в затвора – София с постановление на прокурора от ВКП, издадено на 28.01.2020 г.
Съгласно чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен орган в Република България да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. Установено е, че местоживеенето на лицето е в [населено място], [община], обл. Велико Търново. Посоченото населено място се намира в района на действие на ОС- Велико Търново, поради което делото следва да бъде изпратено за разглеждане от този съд. Следва да се отбележи, че такова разрешаване на повдигнатата препирня е в полза и на осъденото лице, каквато по принцип е идеята на чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ИЗПРАЩА н.ч.д. № 91/2020 г. по описа на ОС – Велико Търново за разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Копие от настоящето определение да се изпрати на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.