Ключови фрази
Частна касационна жалба * подсъдност


4



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 290


гр. С.,05,07,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 949 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 78 от 12.02.2016г., постановено по ч. т. д. № 71/2016г. от Апелативен съд- П., ТО, в частта, с която се обезсилва определение № 2403/ 04.12.2015г. по т.д. № 552/ 2015г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за прекратяване на делото пред Окръжен съд – Пловдив, поради неподведомственост, с оглед наличие на арбитражна клауза.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като апелативният съд не се е съобразил с отговора на допълнителната искова молба, където изрично е посочено, че първо от възраженията за недопустимост на делото е възражението за неподведомственост на спора на държавните съдилища, а след това при евентуалност се поддържа отвода за местна подсъдност. Излагат се подробни съображения за наличие на арбитражно споразумение, обективирано в клауза от рамковия договор за изкупуване на патешки продукти.
Ответникът по частната жалба, [фирма], твърди, че определението на апелативния съд е окончателно и неподлежи на касационно обжалване, съответно се поддържа липса на основания за допускане на касационния контрол, като се излагат и аргументи за правилността на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора правни въпроси: /1/ Отводите за неподсъдност и неподведомственост следва ли да са заявени в съотношение на евентуалност, доколкото твърдението за наличие на арбитражна клауза, на която се основава възражението за неподведомственост, изключва компетентността на съдилищата по предавения иск?; /2/ Когато едновременно са направени отводи за неподсъдност и неподведомственост, по който отвод първо следва да се произнесе съдът?; /3/ Отводът за неподведомственост главен ли и по отношение на отвода за неподсъдност?; /4/ Отводът за неподсъдност евентуален ли е по отношение на отвода за неподсъдност?; /5/ Ако ответникът в отговора на исковата молба едновременно е направил отводи за неподсъдност и неподведомственост, но не е посочил кой отвод е главен и кой евентуален, но в отговора на допълнителната искова молба е посочил главния и евентуалния отвод, може ли съдът да променя волята му?; /6/ Следва ли съдът при преценката за релевантността на фактите, обуславящи, както основателността, така и подведомственосткта, да се извърши от съда въз основа на обстоятелствата, изложени в отговорите на първоначалната и допълнителната искова молба? По отношение на първите пет въпроса се поддържа наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а спрямо последния въпрос се сочи, че той е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС – определения по ч.т.д. № 393/2008г. и ч.т.д. № 138/2015г. на ВКС, I ТО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение отвода за неподведомственост, основан на наличие на арбитражно споразумение, и е уважил възражението за местна подсъдност, като е изпратил делото на СГС.
За да обезсили първоинстанционното определение, в частта, в която е оставен без възражения отвода за подведомственост, апелативният съд е приел, че макар ответникът да не е заявил изрично, двата отвода са заявени в съотношение на евентуалност, доколкото твърдението за наличие на арбитражна клауза, на която се основава възражението за неподведомственост, изключва компетентността на съдилищата по предявения иск. Посочено е, че поредността, в която са заявени двете възражения, обуславя и съотношението между тях: на главно – за подсъдността и евентуално – за неподведомствеността. Според апелативния съд, първата инстанция е следвало да се съобрази с поредността, в която са заявени възраженията за местна подсъдност и неподведомственост, като приоритетно е трябвало да се произнесе по направения отвод за местна подсъдност. След като е преценил, че искът не е подсъден на него и се е десезирал, окръжният съд не е следвало да се произнася по евентуалното заявено възражение за неподведомственост.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Първите пет въпроса относно съотношението между отводите за неподведомственост и местна подсъдност са подварианти на един и същ правен въпрос, обусловил изхода на спора, конкретизиран от настоящия състав съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК: „Каква е поредността, в която трябва да се произнесе първоинстанционния съд при направени в отговора на исковата молба отводи за неподведомственост и за местна подсъдност и от значение ли е поредността на заявяването им от ответника по иска?”. По отношение на него е налице и релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
По последния въпрос няма произнасяне от въззивния съд, поради което той не е предпоставил изхода на спора и не може да обуслови касационния контрол, доколкото спрямо него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
По правния въпрос, по който се допуска касационното обжалване:
Подведомствеността за съдилищата е предоставената им от Конституцията и законите правораздавателна власт и обхваща всички видове дела относно разрешаване на правен спор, докато подсъдността е компетентността на съда да разгледа ограничен кръг дела, определени съобразно различни, установени от закона, критерии – предмет на делото, връзка с района на съда или съобразно процесуалните действия, които съдът следва да извърши по тях. Подведомствените на съдилищата дела се разпределят между тях по правилата на подсъдността, като подсъдността е производна от подведомствеността. С оглед на тази обусловеност при направени в отговора на исковата молба отводи за подведомственост и за местна подсъдност, независимо от тяхната поредност, първо следва да бъде разгледано възражението за неподведомственост, тъй като при неговото евентуално уважаване, отводът за местна подсъдност ще се яви безпредметен, доколкото липсата на подведомственост на спора на съдилищата изключва компетентността не само на сезирания с исковата молба съд, но и на всички съдилища и делото не може да се изпрати за разглеждане от друг съд. Местната подсъдност е овластяването на съда да разгледа и даде по същество разрешение по определена група дела, но само при условие, че делото е подведомствено на съдилищата. С оглед очертаното обективно съотнасяне на двата вида отвод, ирелевантно за произнасянето на съда по тях е поредността, в която страната ги е заявила, вкл., когато е посочила, че възражението за отвод за подведомственост е при условията на евентуалност спрямо възражението за местна подсъдност.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения процесуалноправен въпрос: „При направени в отговора на исковата молба отводи за неподведомственост и за местна подсъдност първоинстанционния съд следва да се произнесе първо по възражението за неподведомственост и само при неуважаването му – по отвода за местна подсъдност, независимо от поредността на заявяване на отводите от ответника по иска”.
По основателността на частната жалба:
Въззивното определение, в частта, в която се обезсилва първоинстанционното определение за неуважаване на отвода за подведомственост, е постановено в несъответствие с дадения отговор на поставения правен въпрос. Съставът на апелативния съд не е зачел предпоставеността на отвода за местна подсъдност от подведомствеността на делото на съдилищата, като освен това се е позовал на евентуалност на възражението за подведомствиност спрямо възражението за местна подсъдност, каквато не може да се изведе от отговора на исковата молба от простия факт на поредността, в която са формулирани отводите в отговора. Нещо повече, независимо как са направени от ответника двата отвода, водещ е този за неподведомственост с оглед производността на подсъдността от подведомствеността.
С оглед горното, определението на апелативния съд в обжалваната част следва да се отмени като неправилно, като делото се върне за произнасяне по съществото на частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 78 от 12.02.2016г., постановено по ч. т. д. № 71/2016г. от Апелативен съд- П., ТО, в частта, с която се обезсилва определение № 2403/ 04.12.2015г. по т.д. № 552/ 2015г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за прекратяване на делото пред Окръжен съд – Пловдив, поради неподведомственост, с оглед наличие на арбитражна клауза.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 78 от 12.02.2016г., постановено по ч. т. д. № 71/2016г. от Апелативен съд- П., ТО, в частта, с която се обезсилва определение № 2403/ 04.12.2015г. по т.д. № 552/ 2015г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за прекратяване на делото пред Окръжен съд – Пловдив, поради неподведомственост, с оглед наличие на арбитражна клауза.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – П. за произнасяне по частната жалба на П. Ф.” Е. срещу определение № 2403/ 04.12.2015г. по т.д. № 552/ 2015г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за прекратяване на делото, поради неподведомственост, основаващо се на твърдение за наличие на арбитражна клауза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.