Р Е Ш Е Н И Е №.39 София 03.08.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 4531/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на И. Т. Н., [населено място] срещу въззивно решение № 1696 от 25.07.2013 г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 56 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 3044/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 18.10.2009 г. смърт на сина му В. Т. за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. С определение № 745 от 19.12.2014 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и служебно известните на настоящия състав Решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г. ІІ т.о. и решение № 66 от 03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел, че ответното застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на Х. М. Х., е отговорно съобразно приложимата разпоредба на чл.226, ал.1 КЗ за неимуществените вреди, претърпени от ищеца И. Т. Н. по повод смъртта на 20-годишния му син В. Т., причинена от застрахования водач при ПТП, настъпило на 18.10.2009 г. Съобразена е влязлата в сила присъда, с която е установена деликтната отговорност на водача на МПС, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица 155084011870/01.01.2009 г. За неоснователни са счетени възраженията на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, в който пътувал пострадалият. По отношение на присъденото от първата инстанция обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди, решаващият състав на САС е счел за неоснователно оплакването в неговата въззивна жалба за занижаване на размера му, като са изложени са мотиви, че същият е съобразен с възрастта на починалия му син, близките отношения между тях, търпените от последните болки и страдания в резултат на внезапната и преждевременна смърт, както и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на процесното ПТП. Въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба, е валидно и процесуално допустимо, но по същество е частично неправилно. При безспорно установените по делото предпоставки за надлежно упражняване на прякото право на ищеца /настоящ касатор/ по чл. 226, ал.1 КЗ и при зачитане на влязлата в сила присъда по НОХД № 172/2010 г. на Окръжен съд - Разград, въззивният съд е направил обоснован извод за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за понесените от ищеца И. Т. Н. неимуществени вреди от внезапната загубата на 20-годишния му син В. И. Т.. При определяне размера на това обезщетение безспорно е приложим предвиденият в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите. При приложение на този законоустановен принцип въззивният съд, макар и въз основа на събраните гласни доказателства да е констатирал обема на претърпените от ищеца вреди, не е отчел в достатъчна степен настъпилите за него изключително тежки последици както в психологически, така и в негативно емоционален план, неговата непреодолима мъка по загиналото при жестокия инцидент дете, която винаги ще търпи. Не са съобразени изцяло и установените от разпитания свидетел изключително близки отношения между пострадалия и неговия баща, поел сам грижите по отглеждането му след раздялата със съпругата си, които са сред общите критерии за справедливо обезщетяване на понесените вреди при причиняване на смърт. С неотчитането в цялост на дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни за съдилищата критерии, въз основа на които следва да се определи конкретното обезщетение за претърпените от деликт неимуществени вреди и с неизвършването на цялостна оценка на всички релевантни към размера на обезщетенията обстоятелства, въззивният съд е присъдил занижено по размер обезщетение. При отчитане на всички конкретни обстоятелства, отнесени към критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД се налага извода, че въззивният съд не е спазил точно съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. В резултат на това определеното обезщетение за неимуществени вреди се преценява като занижено. С оглед точното приложение на посочената материалноправна разпоредба е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца, определен към момента на увреждането, да се завиши с 20 000 лв. Върху допълнително определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На касатора-ищец следва да се присъди допълнително още 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.12.2008 г. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, застрахователното дружество следва да заплати на касатора направените пред инстанциите разноски в размер общо на 2 650 лв., а по сметка на ВКС - държавна такса в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1696 от 25.07.2013 г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 56 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 3044/2010 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от И. Т. Н., [населено място] против ЗАД [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. Н., [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер общо на 2 650 /две хиляди, шестотин и петдесет/ лв. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: