Р Е Ш Е Н И Е № 10 [населено място] ,06,08,2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари , през две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 998 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по Глава ХХХІІІ на ГПК - „ Производство по колективни искове „ . Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] , против решение № 61 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 172 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4 / 10.04.2012 год. на Окръжен съд Сливен, постановено по т.д.№ 105 / 2010 год., в частта в която с последното е задължен касатора, по предявените искове от С. „ Гр.„ и С. „ Н. „ П. „ „ , при присъединили се съищци физически лица - П. П. и М. С. , за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди през м. януари 2006 год. , от нарушение на колективни интереси на потребителите / отхвърлени, в която част потвърдителното въззивно решение е необжалвано и влязло в сила / , „ да осигури отчитане на всички потребители и консуматори на ползвана питейна вода,чрез индивидуални и общи водомери и да отчита изразходваните от всички потребители количества доставена и потребена питейна вода „. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение по потвърждаване налагането на преждепосочените мерки , по смисъла на чл. 385 ал. 4 ГПК / както същият квалифицира искането в параграф втори от петитума на исковата молба / , с доводи, изложени в недължимо за конкретното производство приложение по чл. 284 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, предвид което и съдържанието му ще следва да се счете за обстоятелствена част на касационната жалба . Касаторът сочи неадекватност в присъждането на мерки , спрямо периода на твърдяното нарушение - предмет на осъдителния иск / единствено за м.януари 2006 год. / . Позовава се и на промяна в законодателството, предвид което и в хода на производството нормативно е преодоляно нарушението по неравностойно третиране на изправни , спрямо неизправни потребители, чрез различно начислима такса за потребена вода за питейно - битови нужди, чрез постановено регулиране и определяне на цената на услугата от Д. / Д. / , т.е. извеждането й от правомощията на управителите на съответните дружества по предоставяне услугата . В съответствие с тези си доводи , касаторът намира , че обуславящо за постановяването на мерките е установяване продължаването на твърдяното нарушение и към момента на постановяване на решението - обективно изключено от предмета на самия осъдителен иск . Ответните страни - С. „ Гр.„ и С. „ Н. „ П. „ „ - оспорват касационната жалба , с доводи за недопускане касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, неприложимо в случая , с оглед изричната разпоредба на чл. 386 ал.3 ГПК . Поддържат изводите на въззивния съд . Ответните страни , конституирани съищци - П. Б. П. и М. В. С. - не са депозирали становище . Върховен касационен съд , първо търговско отделение , като намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, въз основа на доводите и възраженията на страните , намира по основателността на касационната жалба следното : Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне предявените от С.„ Гр.„ и С. „ Н.„ П. „” , субективно активно съединени осъдителни искове , за обезщетяване на вреди , търпими в периода 1 – 31 януари 2006 год., в причинна връзка с нарушени колективни интереси на потребителите , чийто кръг е индивидуализиран по признаците - пълнолетни лица, с открита партида за ползване на услуга по водоснабдяване и канализация , с постоянен адрес в Област С. , заплащащи редовно сметките си . Нарушението се изразява в твърдяно фактическо начисляване в тежест на изправните потребители на вода за питейно-битови нужди / отчитани с индивидуални водомери / и последващо заплащане от същите цената на водата, консумирана от неизправни потребители / без индивидуални водомери и отчитани по реда на чл. 39 ал.5 от Наредба № 4 / 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи , отчитана от ответника като „ загуби„ . Ищците са се позовали на квалифицирането на нарушението , макар по иск на друг правен субект, неучастващ в настоящото производство, като „ неравностойно третиране „ , по смисъла на пар.1 т. 7 от ДР на Закона за защита от дискрминацията във връзка с чл. 4 ал.2 от същия във връзка / пряка дискриминация / и чл.4 ал. 1 т.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги . Въззивният съд е квалифицирал предявеното в пар. втори от петитума на исковата молба искане, конкретизирано с молба вх. СД - 03-01 - 14913 / 20.12.2010 год. / стр. 56 по номерацията на първоинстанционното дело / , като самостоятелни искове по чл. 379 ал.1 ГПК, част от които също отхвърлени, с влязло в сила и в тази му част въззивно решение . Въззивният съд е приел , че макар да се установява неотчитане чрез индивидуални водомери и такива на съответните водопроводни отклонения потребяваната от „ неизправните потребители „ на Областта вода за питейно-битови нужди, а отчитане , при това неправилно - не в съответствие с действителния брой обитатели, по реда на преждепосочената Наредба / видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза / , липсват доказателства в цената на заплащаната от изправни потребители вода да е била включена остойностена загуба на дружеството ,изразяваща се в отчетена по този ред , но незаплатена питейно - битова вода , както и че липсват доказателства несъбираемостта на задълженията да е повлияла определяне цената на предоставяната от ответника услуга . Независимо от отхвърлянето на осъдителния иск за обезщетяване вреди от нарушението , въззивният съд е счел основателно задължаването на ответника – касатор в извършването на действия, по същество преодоляващи констатираното нарушение, различно по съдържание от нарушението – предмет на осъдителния иск за резултатно по отношение икономическите интереси на потребителите нарушение . Относно възражението на ответника за нормативно урегулирано понастоящем определяне цената на водата за питейно - битови нужди от Д. , съдът е счел неоснователно , тъй като се касае за последваща , спрямо периода на претенцията / януари 2006 год./, промяна в законодателството относно държавно регулиране на цената,изхождайки от посоченото по-горе съдържание на нарушението по самото отчитане на потребената вода , не и по твърдяното от ищците фактическо калкулиране на неотчетено на неизправни потребители количество вода , съответно отчетено като „ загуби „ за дружеството , в дължимите от изправните потребители на услугата такси . Постановеното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено . Предявеният втори петитум по исковата молба , вкл. с оглед конкретизацията с допълнителна молба от 20.12.2010 год. , неправилно е квалифиран от въззивния съд като самостоятелен иск , макар да не кореспондира с установителен или осъдителен такъв , за конкретно твърдяно, различно от релевираното по осъдителния иск нарушение . Както правилно квалифицира искането ответника, касае се за претендирани мерки по смисъла на чл. 385 ГПК , а не за иск за преустановявяне на нарушение на колективен интерес на потребителите , тъй като петитумът не съдържа индивидуализация на такова нарушение , а само действия в преодоляване на констатирано в мотивите на решението нарушение , вменени в тежест на ответното дружество . Решението на въззивния съд в тази му част, обаче, не следва да бъде обезсилено, тъй като извън неправилната правна квалификация на искането, същото е разгледано в съответствие с действителната му правна характеристика и не е налице отклонение от диспозитивното начало в процеса . В решението липсва яснота относно възприетата конкретна правна квалификация на нарушението , като такова относно защитим колективен иск на потребители, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП , каквато процесуална легитимация на представляваните лица Сдруженията - ищци изрично са навели , предвид обстоятелствената част на исковата молба , визираща по същество нарушение на общата забрана на чл. 68 ЗЗП „ за използването на търговски практики, които накърняват икономически интереси на потребителите „ , но заявено като „ неравностойно третиране” при начисляване и заплащане на дължима такса за ползване на вода за питейно-битови нужди , по смисъла на Закона за защита от дискриминацията . Впрочем така постановеното решение № 40 / 25.02.2008 год. по преписка № 67 / 2006 год. на КЗД , потвърдено в съответната му част с решение на тричленен и петчленен състави на ВАС , е неприложимо към настоящия спор от субективна страна / настоящите ищци не са страна в производството / , а с оглед изхода му по отношение акта на КЗД / потвърден / , чл. 177 АПК – обвързващо спрямо всички действие на решението - е неприложим . Допустимо или не , въззивното решение по отхвърляне на осъдителния иск следва да се съобрази от настоящия състав, предвид влизането му в сила . Предявеният осъдителен иск , обаче, при това за нарушение твърдяно като осъществено в периода м. януари 2006 год., е отхвърлен . Липсва обвързваща страните сила на пресъдено нещо , относно установяване на нарушението, при това в качеството му на продължавано и за в бъдеще , а не темпорално ограничено до периода на осъдителната претенция ,впрочем отхвърлена . Следователно, обективно не са налице материално-правните предпоставки за постановяването на мерки по смисъла на чл. 385 ал.4 вр. с ал.1 ГПК, правният интерес от които е в преодоляване на нарушението за в бъдеще. За да биха били преценени като адекватни и следователно дължими за преодоляването на нарушението, претендираните мерки следва да кореспондират на предмета на същото , а непроизнасянето по конкретен иск за установяване на продължавано нарушение , респ. неуважаването на осъдителен иск за обезщетяване на вреди от нарушението, макар ограничени за определен период , но при твърдяно и установено като продължавано по характер нарушение , изключват възможността за тази преценка. По начало всяка промяна в преодоляването на предпоставки , допускащи нарушението, съставлява факт , който и по смисъла на чл. 235 ал.3 ГПК съдът следва да отчете ,с оглед преценка необходимостта от налагането на исканата мярка . Такъв факт , обаче, спрямо съдържанието на наложените от съда мерки , нормативното определяне на цените на водата за питейно-битови нужди от Д. понастоящем , действително е пряко неотносим . Мерките касаят задължителното отчитане чрез индивидуални водомери и задължителното начисляване на всички абонати - ползватели на вода за питейно - битови цели , съответното потребено количество , спрямо които начисления са последващо приложими определимите от Д. цени . Несъстоятелността на възражението на ответника, обаче, е без значение с оглед изхода на спора, по преждепосочените съображения за липса на предмет - защита срещу конкретно установено продължавано нарушение - спрямо който така наложените мерки да биха били преценявани като допустими и адекватни . С оглед изхода на делото , ще следва да се присъдят в полза на касатора направените във въззивна и в касационна инстанция разноски по производството, съответно в размер 390 лв. за първата и 490 лв. за втората или в общ размер от 880 лева . Ще следва въззивното решение да се отмени и в частта по потвърждаване първоинстанционното за присъждане в тежест на касатора разноски в размер на 327 лв. ,както и да бъдат присъдени допълнително разноски за първа инстанция в размер на 600 лева / остатък от неприсъдено адвокатско възнаграждение / . Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 61 / 06.08.2012 год. по т.д.№ 172 / 2012 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4 / 10.04.2012 год. на Окръжен съд Сливен, постановено по т.д.№ 105 / 2010 год., в частта в която [фирма] [населено място] е задължено , по исковете предявени от С. „ Гр.” С. - Н. „ П.„ , „ да осигури отчитане от всички потребители и консуматори на ползвана питейна вода чрез индивидуални и общи водомери „ и „ да отчита изразходваните от всички потребители количества доставена и потребена питейна вода „ , както и в частта в която е потвърдено първоинстанционното решение относно присъдени в тежест на [фирма] [населено място] разноски в размер на 327 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ искането на С. „Гр.” и С. - Н. „ П. „ , предявено по реда на чл.385 ГПК , за налагане преждепосочените мерки . ОСЪЖДА С. Н. „ П. „ и С. „ Гр.” , да заплатят в полза на [фирма] [населено място] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК,разноски в размер на допълнителни 600 лева за първа, 390 лева – за въззивна и 490 лева - за касационна инстанция . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :