3 Решение по т.д.№ 742/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.. Р Е Ш Н И Е №107 С., 14.11.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 742 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по жалбата на [фирма] срещу Решение от 16.04.2010 год. по гр.д.№ 129/2010 год. на Шуменския окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 160 от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 273/2009 год. на Великопреславския районен съд. С него е бил уважен предявеният от Националната агенция по приходите – Териториална дирекция [населено място] (ТД-НАП) срещу Б.”Е. иск с правно основание чл.216 ал.1 т.2 ДОПК за прогласяване недействителността по отношение на държавата на сключен на 20.11.2007 год. договор за покупко-продажба по силата на който ответното дружество е придобило от [фирма] МПС „Форд” мод.”Транзит” за сумата 12000 лв. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса относно , доколкото действително по отношение на чл.216 ал.1 т.2 ГПК липсва съдебна практика досежно правомощията на съда при определяне на критерия „значително” при съпоставяне стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК. Касационните основания по жалбата са за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност на въззивния акт – чл.281 т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище. Ответникът по касация Национална агенция за приходите, Териториална дирекция [населено място], чрез публичния изпълнител Н. К., не изразява становище. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по реда на чл.290 ал.2 ГПК на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявеният е по реда и на основание чл.216 ал.2 вр.ал.1 т.2 ДОПК иск за сумата 16020 лв. Публичният съдебен изпълнител счита, че е недействителна по отношение на държавата сключената на 20.11.2007 год. възмездна сделка между [фирма] и [фирма] по силата на която второто дружество е придобило собствеността върху МПС „Форд Транзит” за сумата 12000 лв., поради което е поискал прогласяването на недействителността по съдебен ред. Съдилищата са приели, че искът е основателен, поради това, че към момента на сделката продавачът е имал непогасени публични задължения, а действителната стойност на вещта – 18000 лв. е значително по-висока от продажбената цена. Последователно подържаната теза на приобретателя [фирма] е, че неправилно е определена действителната цена на автомобила и на второ място, дори тя да възлиза на 18000 лв., не е значително по-висока от цената по сделката, каквато е законовата предпоставка за прогласяване на относителната недействителност. Становището на настоящия съдебен състав по поставения въпрос е следното: Равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката (в случай на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерии относно това, кое е „значително” – нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол. В конкретния случай въззивният съд подробно е мотивирал становището си защо приема, че даденото значително надвишава полученото. Дори да би била възприета тезата за цифрово изражение на критерия „значително”, то и в този случай стойността на отчужденото имущество надвишава с 1/3 получената за него цена. Преценката на Шуменския окръжен съд е правилна и решението му ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат и не се присъждат. От ответниците по касация, разноски не са претендирани. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила Решение от 16.04.2010 год. по гр.д.№ 129/2010 год. на Шуменския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.