О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №129 София, 06.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4237 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Основно училище „Георги Караславов“ - [населено място], чрез пълномощника адвокат С. Б., против определение № 261168/25.06.2021 г. по в. гр. д. № 1087/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Основно училище „Георги Караславов“ - гр. Първомай за изменение на постановеното по същото дело решение № 260454/26.03.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Иска се отмяната му и намаляване на присъденото на адвокат К. Г. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Т. А. Б. за въззивната инстанция до минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Т. А. Б., подаден чрез адвокат К. Г., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че съдът присъжда на адвоката осъществяващ безплатна правна помощ възнаграждение в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, само в случай, че страните не са уговорили по-висок размер на възнаграждението, а в случая видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие въззиваемата и адвокат К. Г. са уговорили, че дължимото възнаграждение за въззивната инстанция е размер на 1500 лева. Освен това, ОУ„Георги Караславов“ - гр. Първомай не е направило възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане съгласно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд /чл. 36, ал. 1 ЗАдв./. В случая минималното адвокатското възнаграждение по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се определя на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата и е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а именно – 610 лева. Този размер е съобразен с действащата редакция на Наредбата към момента на подаване на отговора на въззивната жалба – 29.05.2020 г. и е съответен на осъществената от адвоката защита по делото. Предвид изложеното определението следва да се отмени и решението да се измени, като на адвокат К. Г. с присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Т. А. Б. за въззивната инстанция сумата от 610 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 261168/25.06.2021 г. по в. гр. д. № 1087/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив и ИЗМЕНЯ решение № 260454/26.03.2021 г. по в. гр. д. № 1087/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА Основно училище „Георги Караславов“ - гр. Първомай, ЕИК 000460408 да заплати на адв. К. Д. Г. от АК- Пловдив сумата 610 /шестстотин и десет/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: