Р Е Ш Е Н И Е № 372 София, 17 февруари 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1168/2014 година.
Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимата З. П. Ш.-адв. С. Г. от САК против решение № 104 от 09.06.2014год. по внохд № 82/2014год. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Оплакването за неправилно приложение на закона е развито в посока, че подсъдимата е призната за виновна и осъдена, вместо да бъде оправдана по предявеното й обвинение.
Оспорват се изводите на съдилищата за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателката в него с довода, че в обема на задължения на Ш. като длъжностно лице не е включено правомощие да извършва действият,а описани в обвинителния акт и доколкото тя е получавала дарове от различни физически лица, това не е свързано с изпълняваните от нея функции в качеството на длъжностно лице, а още повече-да е извършила престъплението „подкуп” чрез изнудване посредством използване на служебно положение.
По изложените доводи се твърди, че подсъдимата не може да бъде субект на престъплението по чл. 302, т. 2, във вр. чл. 301 от НК и деянието, предмет на обвинението, е несъставомерно.
По второто от обвиненията, по което Ш. е призната за виновна и осъдена-това по чл. 210, във вр. чл. 209 от НК, защитата твърди, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен и категоричен начин наличието на обективните и субективните елементи от състава на престъплението, поради което съдът е приложил неправилно закона. В подкрепа на това твърдение се излага довода за необоснованост, което, обаче, не съставлява основание за касационна проверка, с оглед ограниченията, посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимата, а при условията на алтернативност-намаляване на наказанието, което е явно несправедливо.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимата поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Гражданските ищци и частни обвинители И. Д. Й., Р. Н. Д. и Р. К. Д., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 12 от 13.02.2013год. по нохд № 352/2013год. на Плевенския окръжен съд подсъдимата З. П. Ш. е призната за виновна в това, че:
1. През периода м. март 2011 г. до неустановен ден на м. април 2012 г. в [населено място], обл. /област/, при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – Главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при Областна дирекция „Безопасност на храните” – Плевен, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага, на два пъти възбудила и поддържала заблуждение у И. Д. Й. от [населено място]; у И. Ц. И. от [населено място] и у Р. Н. Д. от [населено място] и с това причинила имотна вреда на Й. в размер на 1000/хиляда/лв.; в размер на 222/двеста двадесет и два/лв.-на И. и в размер на 540/петстотин и четиридесет/лв.-на Д., или общо вреди в размер на 1762лв., като се опитала да възбуди и поддържа заблуждение и у Р. К. Д. и да му причини имотна вреда в размер на 440/четиристотин и четиридесет лева, поради което и на основание чл.210, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр.с чл.26, ал. 1 и чл. 54 от НК я осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от пет години;
2. През периода от неустановена дата на м. април 2012г. до 12.04.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, на два пъти, като длъжностно лице – Главен инспектор в Отдел „Здравеопазване на животните” при Областна дирекция „Безопасност на храните” – Плевен, чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение, поискала дар, който не й се следва - сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/лв., от Р. К. Д., регистриран като земеделски производител и І-ва категория (група) млекопроизводител, за да извърши действия по служба – официален контрол в ПСМ-F № 58360405-01 по раздел VІІІ от Наредба № 4 от 19.02.2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти, издадена от Министерството на земеделието и горите и на 12.04.2012год., при горните условия приела от Р. Д. дар, който не й се следва-сумата от 320/триста и двадесет/лв., поради което и на основание чл. 302, т. 2, във вр. с чл. 301, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК я е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от пет години, като я е признал за невинна и оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.302, т.1 и т.2, във вр. с чл.301, ал. 1 НК -да е извършила деянието в качеството на лице, заемащо отговорно служебно положение.
На основание чл.302, т.2, във вр. с чл.301, ал. 1, във вр. с чл.26, ал. 1 и чл. 54 от НК, съдът е наложил на подсъдимата глоба от две хиляди лева в полза на държавата и на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК я е лишил от право да заема длъжността „Главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при ОД „Безопасност на храните” – Плевен към БАБХ – София за срок от три години и шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е определил на З. Ш. едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, към което общо наказание присъединил наказанието от 2 000 /две хиляди/лв. глоба в полза на държавата, както и наказанието „лишаване от право”-Ш. да заема длъжността „Главен инспектор” в отдел „Здравеопазване на животните” при ОД „Безопасност на храните” – Плевен към БАБХ – София, за срок от три години и шест месеца, наложено на основание чл.37, ал.1, т. 6 от НК. На основание чл.307а от НК подсъдимата Ш. е осъдена да заплати в полза на държавата равностойността на част от липсващия предмет на престъплението по чл. 302, т.1 и т.2 във вр. с чл.301, ал. 1 НК в размер на 440 лв.
С присъдата З. П. Ш. и осъдена да заплати на:
-И. Д. Й.-сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от първото деяние спрямо нея по чл.210, ал.1, т.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата;
-И. Д. Й.-сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от второто деяние срещу нея по чл.210, ал.1, т.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата;
-Р. Н. Д.-сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието по чл.210, ал.І, т.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.І от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата;
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по направените разноските по делото, по дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, които възложил в тежест на подсъдимата, като се е произнесъл и по веществените доказателства.
С решение № 104 от 09.06.2014год. по внохд № 82/2014год. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за частично основателна, макар и по непосочени от нея доводи.
Като цяло, защитата не оспорва фактическите положения установени от съдилищата въз основа на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства, а се възразява по направените въз основа на тях правни изводи за доказаност на обвинението и приложения материален закон. В рамките на визираните в жалбата основания е и правомощието на настоящата инстанция за касационна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК.
По съдържание касационната жалба на подсъдимата е абсолютно идентична с оплакването за незаконосъобразност и доводите в негова подкрепа, съдържащи се във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, на които в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният състав е отговорил изчерпателно, защо не ги възприема.
Съобразно задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК съдебният състав от Великотърновския апелативен съд е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда, като постановеното решение е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че е извършен обстоен анализ на доказателствата по делото, като е посочено, защо не се приема доводите изложени в подкрепа на въззивната жалба за неправилно приложение на закона.
Въззивният състав е възприел изцяло установените от първоинстанционния съд фактически положения и не е възприел оспореното от Ш. авторство на инкриминираните с обвинителния акт деяния, като се е аргументирал защо приема, че те са извършени от нея в кръга на функционалните й задължения на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК.
В тази посока е изложил съображения основани на длъжностната й характеристика като „Главен инспектор” в отдел „Здравеопазване на животните” при ОДБХ-Плевен, с ранг І младши, длъжностно ниво Б4, /назначена със Заповед № ОСПД-1324/01.03.2011год. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/, като Ш. била и официален ветеринарен лекар на [община].
В преките задължения на подсъдимата е влизало издаването на ветеринарномедицински документи във връзка с транспортирането, търговията и пускането на пазара на животни, суровини и храни от животински произход; извършването на категоризация на млекопроизводителните стопанства /ферми/ с помещение за събиране на мляко /ПСМ-F/ и тяхното групиране; извършването на периодичен контрол върху дейността им, включително и чрез проверки на място относно качествените показатели на суровото краве мляко / СКМ/, като при отклонение от стандартните стойности за ОБМ /общ брой микроорганизми, /ОБСК /общ брой соматични клетки/ и наличие на инхибитори, следвало да изясни причините за това, като уведоми Директора на ОДБХ Плевен. Подсъдимата е можела да съставя актове за установяване на административни нарушения/АУАН/съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, а въз основа на резултатите от проведените проверки и инспекции е можела самостоятелно да предприема съответни мерки измежду изброените в чл. 253 от същия нормативен акт. Съобразно длъжностната й характеристика/л. 78-81 от ДП/ Ш. е имала задълженията да упражнява контрол върху широк спектър от дейности, включително по ветеринарно-санитарен контрол при добива, съхраняването, движението и окачествяването на суровото мляко, регламентирано с Наредба № 4/ 19.02.2008г., издадена от Министерството на земеделието и горите за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти. С Наредбата в чл. 25-28 се уреждали условията и реда за категоризиране на млекопроизводителните стопанства за производство на сурово краве мляко, неговото производство, съхранение, транспортиране и търговията с мляко и млечни продукти. Мнозинството от собствениците на кравеферми в района на [община] не познавали нормативния ред за категоризиране - ЗВМД и Наредба № 4 от 19.02.2008г., който комплексно налагал първоначално регистрация на животновъдните им обекти по реда на чл. 51 и чл. 137 от ЗВМД и последваща проверка на съответствието им с изискванията за сграден фонд и оборудване, както и изискванията за първоначално и периодично изследване на качествените показатели на сурово краве мляко/СКМ/. Тези животновъди били в неведение и по отношение вида и размера на таксите, които се събирали от БАБХ, съгласно приетата с ПМС № 375/30.12.2011г. нарочна тарифа, документалния комплект,който следвало да набавят и мястото, където следвали да го регистрират - ОДБХ-гр. Плевен. Неосведомеността и липсата на инициативност при търсене на самостоятелни информационни източници тази група млекопроизводители компенсирала с контактите си с официалния ветеринарен лекар на [община]. Обстоятелството,че подсъдимата била единствения представител на ОДБХ-гр. Плевен за това населено место и убеждението им, че същата като длъжностно лице, добросъвестно изпълнява служебните си задължения, превърнало Ш. в ключов субект за директен контакт и реализация на плановете им за категоризиране като ферми I група за производство на СКМ. Подсъдимата оценила адекватно ситуацията, в която били поставени собствениците на животновъдни ферми в района на [община] и решила да се облагодетелства от нея като се възползва от длъжностното си положение и служебните си правомощия. В рамките на тях, при условията на продължавано престъпление, с целта да набави за себе си имотна облага, подсъдимата възбудила и поддържала заблуждение у свидетелите И. Д. Й. от [населено място], И. Ц. И. от [населено място], Р. Н. Д. от [населено място] и Р. К. Д., че ще съдейства за регистрация и категоризацията на животновъдните им ферми в по-висока категория като млекопроизводители, но умишлено не предприела действия за това, в резултат на което, поради създадените у свидетелите неверни представи, че исканите от подсъдимата парични суми са държавни такси, изискуеми по силата на закон, първите трима извършили акт на имуществено разпореждане със собствените си парични средства и им били причинени имотни вреди в общ размер на 1762.00лв., а по отношение на Р. Д., макар и довършено със същата цел-неправомерното получаване на 440.00лв., деянието останало във фазата на опита, поради независещи от подсъдимата причини-престъпление по чл.210, ал.,1 т.3, във вр. с чл.209, ал.І във вр.с чл.26, ал.І от НК.
След разговор с неустановени длъжностни лица в системата на Българска агенция по безопасност на храните Р. Д. се убедил, че изисканата от подсъдимата такса в размер на 440лв. за запазване притежаваната от него категория на млекопроизводител, поради твърдяната от Ш. промяна на нормативната база, не се дължи и отказал да й я даде. След като разбрала, че не може да въведе в заблуждение Д., подсъдимата е предприела действия, с които да го „убеди”, че ако не даде сумата в дар, над него тегне евентуална заплаха за декатегоризация, която заплаха е в зависимост от неговото желание да предостави исканата сума-вече не като дължима такса, / каквато е установено, че не се е следвала/, а като дар на подсъдимата, за да изпълни задълженията си по служба, т.е. Ш. изнудила свидетелят посредством злоупотреба със служебното си положение, да й даде неследващ й се дар, за да извърши задължения по служба.
Притиснат от обстоятелствата Д. привидно се съгласил да плати исканата от него сума, като непосредствено след това той уведомил органите на МВР за създалата се ситуация и успял да събере и предостави на разследващите органи сумата от 320 лв. в банкноти, които по номинал и купюри били описани в нарочен протокол и надлежно фотографирани. Последващите действия на свидетеля и срещата му с подсъдимата 12.04.2012г. в служебния й кабинет, получаването на неследващия й се дар и настояването на Ш. да получи остатъка от първоначално исканата парична сума, срещу обещанието свидетелят да остане I група, както и че Р. Д. няма да има проблем с категорията и млечните си проби, наред с протокола за извършения оглед на местопрестъплението и открития предмет на подкупа, са изследвани в хронологичен ред от съда, който е стигнал до обоснования и законосъобразен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимата е осъществила престъпния състав на чл. 302, т.2, във вр. с чл.301, ал.1 от НК.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Р. Д., уличаващи престъпната деятелност на подсъдимата са потвърдени както от протокола за оглед на местопрестъплението, така и от съдържанието на протоколите за изготвените ВДС за приложените специални разузнавателни средства на досъдебното производство.
Всички действия, с които е поискан и е получен от подсъдимата неследващият й се дар, тя е осъществила в качеството си на длъжностно лице- Главен инспектор в отдел ”Здравеопазване на животните” при Областна дирекция ”Безопасност на храните” [населено място] и в кръга на функциите на тази длъжност, съгласно чл. 25, 26 и 28 от Наредба №4/2008г., като при изнудването и приемането на дара е злоупотребила с длъжността и функциите си. От субективна страна, Ш. е действала при пряк умисъл, като е съзнавала, че исканата от нея сума не й се следва, а поисканият дар е бил за да не злоупотреби с длъжността си. Същата е съзнавала, че притежава правомощия да осъществява наблюдение и контрол на животновъдните обекти и именно с оглед функциите си като официален ветеринарен лекар по здравеопазването на животните, решила да изнудва свидетеля Р. Д., че ако не получи исканата парична сума резултатите от взетите проби на млякото от фермата му могат да бъдат в такива параметри, че да доведат по категоризация на същата ферма в по-нисък клас.
Ето защо, както окръжният, така и апелативният съд са направили обосновани изводи и във възприетите от тях фактически положения са установил всички факти от обективната действителност включени в предмета на доказване, а след това, като цяло и правилно са приложили закона. Правилни са разсъжденията на съда, че извършеното от подсъдимата престъпление „подкуп” не е продължение на деянието по чл. 210 ал.1 т.3 във вр. с чл. 209 ал.1 от НК, осъществено от нея спрямо същия свидетел, защото е налице промяна в обективните действия за въздействие върху волята му и в умисъла на подсъдимата. Налице са две различни изпълнителни деяния, осъществени с различни обективни действия и с различен умисъл. Затова отговорността на подсъдимата правилно е ангажирана по наказателните състави на чл. 210, ал.1, т.3, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с 26, ал.1 от НК и съответно на чл. 302, ал.1, т.2, във вр.с чл.301, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В точка 9 от Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г., Пленум на ВС е посочено, че подкупът е довършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по чл. 302, т. 2 НК, когато деецът с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде дар или друга неследваща се имотна облага, за да предотврати извършване от длъжностното лице на такива действия по служба, които биха постановили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси.
В случая, проявената от подсъдимата упоритост и настойчивост във времето да получи от свидетеля неследващ й се дар не води до извода, че при доказаното им наличие „подкуп”-а е извършен с две отделни деяние, предполагащи приложението на продължавано престъпление.
От фактическите положения описани в обвинителния акт е видно, че става въпрос за две форми на изпълнително деяние на усложнения фактически състав на престъплението „подкуп” - искане на неследващ се дар и получаване на такъв се дар и с една преследвана от подсъдимата и установена от субективна страна неправомерна цел, а не за наличие на две отделни самостоятелни деяния, които наред с останалите изисквания по чл. 26, ал. 1 от НК да обосноват приложението на закона по тази квалификация. Ето защо, в тази част на обвинението по чл. 302, т. 2, във вр. чл. 301, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдилищата неправилно са приложили закона.
При тази констатация, настоящия съдебен състав намира, че допуснатото закононарушение може и следва да бъде отстранено в настоящото производство, чрез изменяване на въззивното решение в частта му по квалификацията на деянието по чл. 302, ал.1, т.2, във вр.с чл. 301, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, с приложение на закон за същото престъпление-такова по чл. чл. 302, ал.1, т.2, във вр.с чл.301, ал.1 НК, което изменение не води до необходимостта от промяна в санкционна част, тъй като определеното за това престъпление на подсъдимата наказание е правилно индивидуализирано, при отчитане обстоятелствата по чл. 54 от НК и не е явно несправедливо.
В останалата част, при установените фактически положения, втората решаваща по фактите инстанция е направила правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършените от подсъдимата деяния, поради което оплакването за цялостна незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 104 от 09.06.2014год. по внохд № 82/2014год. на Великотърновския апелативен съд, като преквалифицира извършеното от подсъдимата З. П. Ш. престъпление от чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в такова по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 09.06.2014год. по внохд № 82/2014год. на Великотърновския апелативен съд в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|