О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 307 гр. София, 05.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 741/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград срещу въззивно решение № 420 от 15.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 631/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 93391 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 2353/2020 г. на Благоевградския районен съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че С. Г. С. е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 198 кв. м. По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 105/2006 г., ищецът в първоинстанционното производство С. Г. С. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 464 кв. м, и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 191 кв. м, по КККР на [населено място]. Оттогава той е установил фактическа власт върху процесния имот, която продължава и до сега, като през пролетта и лятото на 2007 г. имотът е бил трасиран и ограден. Същият е разчистил имота от камъни, тръни и боклуци и складирал в него строителни материали. С молба-декларация до Община Благоевград ищецът е посочил, че притежава имота, за който няма документ за собственост – нотариален акт, поради което съгласно чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС е поискал да бъде извършена проверка и му бъде признато правото на собственост върху него. След подаването на молбата ответната община е съставила за същия имот акт за частна общинска собственост № 9211 от 26.02.2020 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2 , ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. с § 42 ПЗРЗИДЗОС. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че от 2006 г. до сега ищецът е владял процесния имот непрекъснато, явно и спокойно в продължение на повече от десет години и го е придобил по давност съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. Във връзка с доводите на ответника е изложил съображения, че при липсата на доказателства спорният имот да е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден от закона придобивен способ, съставеният акт за частна общинска собственост, който има само констативно, а не и вещнопрехвърлително действие, не може да легитимира общината като негов собственик на основание § 42 ПЗРЗИДЗОС, както и че ответникът не е придобил имота и по давност, тъй като в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. С оглед на това е прието, че в случая не са приложими забраните за придобиване на имота по давност от страна на ищеца. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на имот, за който няма данни за друг собственик, т. е. този имот е имал статут на държавна собственост по смисъла на чл. 6, пр. 2 ЗС /ред. ДВ, бр.92/1951 г./, води ли до извода, че към настоящия момент имотът не е държавен, съответно общински. Ответникът по жалбата С. Г. С. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Според дадените с ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1, задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставеният от касатора въпрос не кореспондира на очертания от становищата на страните пред първата инстанция предмет на спора, както и на данните по делото, респ. по него във въззивното решение не е налице произнасяне. Доводът, че процесният имот е бил държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ред. ДВ, бр.92/1951 г./, тъй като към този момент не е имал друг собственик, се прави за първи път в касационната жалба и не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, нито по делото са налице данни, че ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и такъв факт не е приет за установен от съда. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представената от касатора практика на ВКС – решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр.д.№ 3189/2020 г., І г. о.; решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр.д.№ 4244/2013 г., І г. о., и др. се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, нито по отношение на поставения въпрос са налице визираните в т. 4 на ТР № 1/2009 г. предпоставки, поради което липсват и сочените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 420 от 15.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 631/2021 г. на Благоевградския окръжен съд. О с ъ ж д а Община Благоевград да заплати на С. Г. С. сумата 800 лв./осемстотин лева/ разноски. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: