Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 112/24.02.2022 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3098 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260585/26.04.2021 г. по гр.д. № 652/2021 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 261745/17.12.2020 г. по гр.д. № 12827/2019 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, е осъдил „Хармония 2018“ ЕООД да заплати на Е. Б. А. и на В. К. А. суми от по 4 800.00 лв. – това, с което дружеството се е обогатило за сметка на всеки от ищците, ползвайки без основание в периода 01.05.2019 г. - 30.06.2019 г. една съсобствена при равни дялове сграда в [населено място], ведно със законните лихви от 31.07.2019 г.
Решението се обжалва от „Хармония 2018“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Длъжен ли е съдът по иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди възражението за липса на неоснователно разместени блага от ползването на сграда, собственост на ищеца, и какво е значението на събраните доказателства за твърденията по възражението, че в релевантния период ответникът не е ползвал сградата, а в нея е извършвал услуги, възложени му от трето лице-наемател на ищеца, не изпълнило задължението след прекратяване на договора за наем да я върне на ищеца-наемодател? Касаторът счита въпросът за обуславящ решението (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 59 ЗЗД), което има за причина превратното обсъждане на доказателствата по въведеното възражение, а е нарушен и чл. 236, ал. 2 ГПК. Претендира разноските по делото.
Ответниците по касация Е. А. и В. А. възразяват, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските в касационното производство.
Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (решението е въззивно, по гражданско дело с цена на всеки от разгледаните активно субективно съединени искове над 5 000 лв., като първоинстанционното решение за частичното им отхвърляне като необжалвано е влязло в сила); подадена е от процесуално легитимирана страна (касатор е осъденият ответник); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатият въпрос има претендираното значение.
Въззивният съд е намерил исковете по чл. 59 ЗЗД доказани по основание. Мотивирал се е с това, че в периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. ответникът е ползвал сградата в [населено място], извършвайки в нея стопанска дейност по услуги за гледане и грижи за възрастни хора, настанени в сградата, без да има противопоставимо основание на ищците-собствениците на сградата при равни дялове. Достигнал е до извода, че това е довело до неоснователно разместване на блага, като ответникът се е обогатил за сметка на съсобствениците, лишавайки всеки един от възможността да ползва сградата. Въззивният съд е уважил исковете за суми от по 4 800.00 лв. – пазарният наем на сградата в релевантния период.
Отхвърлено е възражението, че неоснователно разместване на благата няма, доколкото в периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. ответникът е извършвал услуги по гледане и грижи на възрастни хора, настанени в сградата, възложени му от трето за процеса лице (от „Хармония 2016“ ЕООД), което е наемател на ищеца, неизпълнил задължението си да върне сградата след прекратяване на договора за наем. Неоснователността на възражението въззивният съд е мотивирал с това, че: 1) договорът за услуги срещу възнаграждение между ответника и третото лице от с действие от 01.05.2019 г. бил привиден, сключен с единствената цел приходите от тази дейност да се считат за приходи на ответника, а не на „Хармония 2016“ ЕООД – търговец в несъстоятелност и не пораждал действие; 2) ответникът бил недобросъвестен – знаел е, че договорът за наем на сградата с „Хармония 2016“ ЕООД е прекратен, считано от 06.07.2018 г., и за уважения иск за връщане на имота на ищците-наемодатели и негови собственици; 3) поради това следвало да се приеме, че в периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г. ответникът ползва сградата без основание, противопоставимо на ищците, нейните собственици, а им дължи вземанията за стойност, определени на база на пазарния наем; и 4) различен аргумент не следвал от това, че в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания по чл. 692, ал. 4 ТЗ са включени и вземанията от по 11 000 лв. месечно за същия период - уговореното в чл. 6, ал. 2 от договора за наем обезщетение за неизпълненото задължение на „Хармония 2016“ ЕООД да върне сградата на ищците-наемодатели, защото случаят бил на т.нар. в практиката и доктрината „неистинска пасивна солидарност“.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя обжалваното решение. Той е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 59 ЗЗД, а и на чл. 236, ал. 2 ГПК (намиращ съответно приложение за въззивното решение по съществото на спора), и има значение и за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общата и допълнителните) за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260585/26.04.2021 г. по гр.д. № 652/2021 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 192.00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба – в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.