4 Р Е Ш Е Н И Е № 361 гр.София, 21.11.2013г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 85/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано по пълномощно от директора на „Правен отдел” А. Г., срещу въззивно решение от 18.09.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9823/2011 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 727/07.06.2013 г. поради осъществена хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – портиворечие на въззивното решение с тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото е установено, че издателят на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение – управляващият директор на медията, е бил изрично упълномощен да го стори от управляващия орган на търговското дружество-работодател, който е С. на директорите. Уволнението е поради съкращаване в щата, но както е изяснено в тълкувателното решение, допустимо е да се делегира работодателска правоспособност за прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Въпросът за компетентността на издателя на заповедта за уволнение е единственият, разгледан от въззивната инстанция, и обусловил крайното заключение за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което въззивното решение следва да бъде касирано, като спорът бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Препращането към мотивите на първата инстанция е само досежно съображенията на районния съд по посочения правен въпрос. Р. Д. е заемала длъжността „асистент-режисьор” по безсрочно трудово правоотношение в „Б. Медия груп”, С.. Уволнена е на 17.02.2010 г. поради съкращаване на щата. Последното е реално и се установява от представените по делото писмени доказателства – броят на щатните бройки за длъжността „асистент-режисьор”, в отдел „Продукции”, от 6 са намалени на 5, считано от 08.2010 г. Решението е взето от компетентния орган – С. на директорите. В исковата молба се твърди, че при уволнението не е извършен подбор по чл. 329 КТ, който в случая е задължителен. Работодателят възразил с отговора и е представил протокол от 11.02.2010 г. на комисия, назначена за извършване на подбор между служителите, заемащи длъжностт „асистент-режисьор” в отдел „Продукци”. Възраженията на ищцата Д. са, че документът е съставен с оглед целите на производството и не е извършван в действителност предварителен подбор между служителите. Евентуално се поддържа, че дори и да е извършен подбор от работодателя, в него не са участвали служителите, изпълняващи идентична или сходна длъжност, а именно, „асистент-режисьор” в отделите „Новини и актуални предавания” и „Спорт”. Оспорва се също така, че измежду оценяваните, Д. има най-ниско ниво на изпълнение на работа, като представеният от работодателя протокол не дава и възможност да се прецени какви конкретни качества на служителите са взети предвид и как са оценявани те от работодателя. По делото е допуснат един свидетел по искане на работодателя, но единствено във връзка с възраженията на Д. относно датата на протокола на комисията по подбора. По никакъв начин този свидетел не установява, нито работодателят е представил други доказателства, за това какви конкретни качества и умения на служителите са оценявани и какво е имала предвид комисията с отразените в таблиците оценки „с”, „б” и пр., съответно до колко дадените оценки отговарят на обективните факти. Работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. В случая, от съвкупната преценка на протокола от 11.02.2010 г. и гласните доказателства, съдът приема, че преди уволнението на Д. работодателят е извършил подбор между служителите, заемащи същата длъжност в отдел „Продукции”. Не се установява какви умения и качества е оценявала комисията в действителност, как е определена оценката на всеки от служителите и дали тя съответства на обективните им възможности, професионална биография, ниво на познания и ниво на изпълнение на работата. Всичко това препятства съда да провери законосъобразността на подбора и, с оглед последиците от разпределенето на доказателствената тежест в гражданския процес, за настоящото производство следва да се приеме, че подборът, извършен от работодателя не е извършен в съответствие с критериите по чл. 329 КТ, нито на работа са останали служителите с по-високо ниво на изпълнение на работа в сравнение с Д.. Работодателят, също така не е навел твърдения, че трудовите функции на „асистент-режисьора” в другите отдели на медията, се различават от тези на „асистент-решисьора” в отдел „Продукции”. Няма и подобни доказателства. При наличните данни по делото следва още, че работодателят не е извършил подбора и измежду всички лица, които са изпълнявали идентична длъжност с тази на Д., което е още едно основание да се приеме, че подборът е незаконен, а също и заповедта за уволнение на Д.. В заключение исковете са основателни. Крайният резултат по материалноправния спор съвпада с този, постановен от въззивната инстанция и, неависимо от незаконосъобразните съображения, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Държавните такси и разноски остават в тежест за работодателя. Служителят – ответник по касационната жалба не е представил доказателства за сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, поради което такива не се присъждат за инстанцията. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 18.09.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 9823/2011 г. РАЗНОСКИ за производството пред Върховен касационен съд не се присъждат. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: