Ключови фрази


1

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 757

гр.София, 24.10.2019г.

в и м е т о н а н а р о д а



Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:


Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2590 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.02.2019г. по гр.д.№1002/2018г. на ОС Благоевград, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят Агенция „Митници”, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точнвото приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът –Н. К. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е осъдил Агенция митници да заплати на Н. П. на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, сума от 2 568,82 лв. / представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за времето от 14.02.2018 г. до 01.03.2018 г. и от 17.03.2018 г. до 22.05.2018 г., отхвърля иска за разликата над този размер и извън посочения период, като неоснователен. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е признал за незаконно и е отменил дисциплинарното наказание уволнение на Н. П. и го е възстановил на заеманата отпреди уволнението работа ”Специалист/контрольор” в отдел ППТРР в ТМУ на Митница Югозападна.
Установено е по делото от писмени доказателства / трудов договор № 2967/24.06.2014 г., Заповед № 1997/08.02.2016 г. за определяне на размер на заплата, декларация от 14.03.2016 г. за запознаване със Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със заповед № ЗМФ - 109/09.02.2016 г. на министъра на финансите, трудова книжка, длъжностна характеристика за длъжността „специалист/контрольор", за отдел ПТРР, митница Югозападна, множество декларации подписани от Н. П. и др /, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът- ответник по жалба е заемал посочената по-горе длъжност за периода от 24.06.2014 г., до 22.11.2017 г. - датата на издаване на процесната Заповед № 4360 от на Директора на Агенция "Митници". Установено е също так от надлежно приетите по делото писмени доказателства - Протокол за претърсване и изземване с peг. № 32-162891/14.06.2017 г., писмо peг. № 32-171382/22.06.2017 г. от митница Югозападна, относно задържане на митнически служители, писмо peг. № 32-275900/05.10.2017 г. до митница Югозападна от Инспектората на Агенция „Митници", Писмо peг. № 32-191928/12.07.2017г. от ръководителя на инспектората до Специализираната прокуратура и др. , че на посочената в заповедта дата – 13.06.2017 г., е проведена специализирана операция на ГКПП Кулата, при която са задържани митнически служители, сред които и ищеца и при извършените процесуално-следствени действия на КПП-Кулата, на 13.06.2017 г., е установено, че в касата на ищеца не са намерени и не са иззети никакви вещи, поради което и на същия не са били снемани обяснения, каквито са дадени от останалите служители. Задържането на митническите служители било отразено в обширни статии, поместени в централните ежедневници, а акцията получила широк отзвук и в други електронни медии.
Установява се от Писмо per. № 32-276281/05.10.2017 г. от Митница Югозападна до Инспектората на Агенция „Митници", че в предвидения съгласно т.1 от посочената по-горе Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. срок ищецът не е подал уведомление за привличането му като обвиняем. От приложените - Писмо peг. № 32-275900/05.10.2017 г. до Митница Югозападна от Инспектората на Агенция „Митници.", писмо изх.№ 468/2016 г. от 26.07.2018 г. от Специализирана прокуратура, Постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2017 г. и др. съдът е приел за установено, че ищецът е бил привлечен, в качеството му на обвиняем и му е била взета с различни полицейски, прокурорски и съдебни актове мярка „задържане под стража“ за периода от 13.06.2017 г. до 18.12.2017 г., която с определение от 18.12.2017 г., по ЧНД № 3803/2017 г. на СпНС е била изменена в „домашен арест“ за периода от 18.12.2017 г. до 13.02.2018 г., когато с разпореждане от същата дата на прокурор при Специализираната прокуратура мярката „домашен арест“ е била отменена и на ищеца не е взета друга по-лека такава.
Съдът е приел, че работодателят, комуто процесуалният закон възлага тежестта на доказване, не е установил по делото извършването на каквото и да е укоримо действие (или бездействие) на работника. Уволнението е отменено поради липса на твърдения в заповедта и доказателства за извършено от работника противоправно деяние въобще, а не само защото деянието не е било извършено умишлено. Съдът се е позовал на практика на ВКС спорад която се приема, че злоупотреба с доверието означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, което не е обусловено от наличието на умисъл. Ако действията/бездействията са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко по вид дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Съдът е счел, че обстоятелството, че по отношение на ищеца е образувано досъдебно производство, взета му е мярка „задържане под стража“ и му е повдигнато обвинение по 321, ал.3 пр.2 и 4, т.2 вр. ал.2 НК, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за виновно осъществено от ищеца дисциплинарни нарушения, каквито се сочат най-общо в заповедта.
Съдът е счел, че работодателят не сочи конкретно и точно какви са извършените от служителя действия, с които според него е участвал в корупционни практики на 13.06.2017 г. и е целял извличане на изгода за него или за другиго. Изложил е съображения за това, че шумното отразяване на задържането на митническите служители има негативни последици за учреждението работодател, установяването на корупционни практики и вземането на подкуп от митнически служител злепоставя работодателя пред трети лица, уронва престижа на агенцията, но за да се обоснове дисциплинарната отговорност на служителя е необходимо отново да се докаже , че служителят е имал такова поведение към 13.06.2017г., извършил е от обективна страна конкретни по време място и лица действия, участвал е в такава група, взел е подкуп и др., което именно негово лично поведение злепоставя работодателя пред неограничен кръг трети лица. Съобразно липсата на доказателства в тази насока / не е налице влязла в сила присъда, внесен обвинителен акт с посочени в него доказателства или др./ въззивният съд е приел, че не може да направи, дори и предположение за извършване на престъпленията, за които ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем.
Съдът е приел, че не е налице дисциплинарно нарушетние по чл.187, т.8 и т.10 КТ по повод на посоченитет работодателя действия на Н. П. за нарушаване етичните норми на поведение на митническия служител, регламентирани в кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 г. на МФ,.Съдът е счел, че липсва конкретизация на извършеното деянието при преценката съставомерността на извършеното нарушение по т. 10, което дава основание да се направи извода, че процесната заповед е необоснована, което е още едно основание за отмяна. Посочено е, че в заповедта е цитирана като неизпълнение разпоредбата на чл.107а, ал.21 КТ, каквато обаче не съществува в закона - последната алинея е под № 19. Останалите цитирани текстове от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, от Кодекса за поведение на митническия служител и чл.126 , т.9 и т.13 КТ регламентират етичните правила за поведение на митническия служител и имат за цел да укрепват общественото доверие в морала и професионализма на митническите служители и да повишава престижа на митническата администрация. Изложени са съображения за това, че нарушаването на етичните правила и норми е укоримо поведение от страна на митническия служител и при установяването на такова поведение би обосновало основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по т.8 предл. 2 от чл.187 КТ, но не и по посочената т.10 от същия, тъй като тази разпоредба изисква неизпълнение на конкретни трудови задължения, вменени на служителя. Съдът е приел, че в заповедта не са посочени кога и какви устно или писмено задачи са били поставени за изпълнение на служителя и съответно не са били изпълнени от него, за да се достигне до извода за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на служителя на основание цитираната разпоредба - чл. 187, т. т.10 КТ. Приет е за неоснователен е и доводът, че тъй като ищецът не е уведомил незабавно началника на Митница Югозападна, за повдигнатото срещу него на 14.06.2017 г. обвинение е нарушил разпоредбите на т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници” и не е изпълнил трудовите си задължения, съгласно т. V.22 от длъжностната характеристика, подписана от него на 14.04.2016 г., а също и т. 5.2.2.14 от Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция ,.Митиници“, утвърден със Заповед № 3AM-546/32-126454/10.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници“. Прието е, че смисълът на задължението за уведомяване е работодателят да узнае, а очевидно в случая, макар и неуведомен от работника обективно е узнал и е могъл да узнае, дори без или против волята на самия работник. Изложените са съображения за това, че формалното пасивно поведение на работника, който се е въздържал да уведоми писмено работодателя, съставлява нарушение на трудовата дисциплина под формата на неизпълнение на други трудови задължения, но не е с такъв висок интензитет, за да обуслови законосъобразно налагане на най-тежкото по вид, предвидено в чл. 188, т. 3 дисциплинарно наказание – уволнение.
На самостоятелно основание и за пълнота на изложението извън гореизложеното въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процедурата и конкретно извън срока уреден в чл. 194, ал.1 НК. Съдът е приел, че е налице налице противоречива практика по отношение на въпроса за правната същност на сроковете по чл.194 КТ, а именно дали същите са преклузивни или давностни. Съдебният състав е посочил, че споделя практиката, че сроковете по чл. 194, ал.1 КТ са преклузивни и за тях съдът следи служебно с оглед приложението на императивна правна норма, поради което не е ограничен от посоченото в исковата молба, съответно във въззивната жалба, при проверка на правилността на първоинстанционното решение. Прието е, че въпросът за правната същност на сроковете има значение за настоящото дело, защото на ищеца са вменени нарушения, които се твърди, че са били осъществени и констатирани в по-ранен етап (на 13.06.2017 г. - по повод полицейска акция), но са били санкционирани по-късно, извън двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, едва на 22.11.2017 г. с издаване на процесната заповед. Следователно, поради пропускането на срока е настъпила преклузия, към 14.08.2017 г. за по-късното ангажиране на дисциплинарната отговорност на въззивника, с оглед на което и заповедта се явява незаконосъобразна на това самостоятелно основание.
С аргумент от всичко гореизложено съдът е приел, че предявените искове с правно основание основание чл. 344, ал.1,т. 1 -3 КТ са основателни и е признал за незаконно и отменил дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на ищеца Н. П. със Заповед № 4360/22.11.2017 г. на Г. К. - Директор на Агенция „Митници, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, като последица от това е възстановил работника на заеманата от него преди уволнението му длъжност „Специалист/контрольор“ в отдел ППТРР в ТМУ на Митница Югозападна“, и му е присъдил обезщетение заоставането му без работа в резултат на незаконното уволнение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е работодателят да издаде дисциплинарна заповед при констатирани от страна на служителя нарушения на трудовата дисциплина, включително при привличане на лицето като обвиняем, какво следва да предприеме работодателя при наличие на данни за продължително извършвани нарушения от служителя, при налагане на дисциплинарно нарушение следва ли да се вземе предвид привличането под наказателна отоворност и кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.186, 187, чл.194 и195 КТ.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по уточнения въпрос кога следва да се приеме, че е открито нарушението по смисъла на разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ и следва ли съдът да се произнася по този въпрос без да е направен довод за такъв порок на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси са относими към преценката за правилността на постановения съдебен акт и по тях съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2019г. по гр.д.№1002/2018г. на ОС Благоевград.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о.на ВКС след внасяне на държавна такса от Агенция „Митници” в размер на 146,40лева в седмичен срок, за което да се съобщи на жалбоподателя, с указание да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: