Р Е Ш Е Н И Е № 300 гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 143 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас.
С присъда № 21 от 23.09.2020г. по НОХД № 263/2019г. Сливенски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия А. С. Я. за виновен в това, че на 27.12.2018г. в гр. Сливен без надлежно разрешително произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 0.134 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 48.10%, 0.034 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 0.20%, 0.011 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 47.30%, 0.816 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 2.10%, 0.025 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 1.60% и 0.186 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 51 % като на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и 4 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000.00 лева.
Със същата присъда Я. е признат за виновен и за това на 27.12.2018г. в град Сливен без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение прекурсори - 24 мл солна киселина, 0.145 литра солна киселина, 0.256 литра смес от органични разтворители толуен и диетилов етер, 0.065 грама ефедрин/псевдоефедрин, 457.560 грама натриева основа, 17.830 грама натриева основа, 77.640 грама натриева основа, 4.5 мл натриева основа и материали - 0.790 литра фосфорна киселина, 0.027 грама червен фосфор, 0.041 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0.40%, 4.690 грама червен фосфор, 2.802 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 1.20 %, 2.00 грама йод, 0.360 грама смес от органични разтворители, 0.288 литра смес от органични разтворители за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин и на основание чл. 354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 3 НК и чл. 54 НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000.00 лева.
На основание чл. 23, ал.1 и ал.3 НК е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години като постановил то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и присъединил наказанието глоба в размер на 20 000.00 лева.
На основание чл. 68, ал.1 НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 189/2016г. по описа на Районен съд - Раднево. Направените по делото разноски били възложени на А. Я., а предметът на престъпленията - отнет в полза на държавата.
В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Бургаски апелативен съд – Наказателно отделение с решение № 47 от 30.08.2021г. по ВНОХД № 294/2020г. е потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд - Сливен.
С решение № 60237/29.12.2021г. по КНД № 896/2021г. Върховен касационен съд - III Наказателно отделение е отменил акта на въззивния съд, давайки задължителни указания по приложението на закона и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Бургас.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд с решение № 45/03.06.2022г. по ВНОХД № 258/2021г. отново е потвърдил изцяло осъдителната присъда на Сливенския окръжен съд.
Контролирайки този акт, състав на Върховен касационен съд - II Наказателно отделение с решение № 50139/09.11.2022г. по КНД № 559/2022г. е констатирал неизпълнение на дадените от върховната инстанция указания от страна на Бургаски апелативен съд при повторното разглеждане на делото и сам детайлизирайки отново същите, отменил решението и върнал делото за разглеждане от пореден състав на Бургаски апелативен съд.
При това трето поред разглеждане на делото състав на съда с присъда № 1 от 09.01.2023г. по ВНОХД № 240/2022г. отменил присъдата на Окръжен съд - Сливен в наказателно-осъдителната й част и свързаните с това последици по приложението на чл. 23, ал.1 и ал.3 НК, чл. 68, ал.1 НК и чл. 189 НПК като признал подсъдимия А. С. Я. за невиновен в това на 27.12.2018г. в гр. Сливен без надлежно разрешително да е произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 0.134 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 48.10%, 0.034 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 0.20%, 0.011 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 47.30%, 0.816 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 2.10%, 0.025 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 1.60% и 0.186 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 51 % и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 1 и 4 НК.
С тази присъда Я. е признат за невиновен и оправдан по обвинението и в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 3 НК - за това на 27.12.2018г. в град Сливен без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение прекурсори - 24 мл солна киселина, 0.145 литра солна киселина, 0.256 литра смес от органични разтворители толуен и диетилов етер, 0.065 грама ефедрин/псевдоефедрин, 457.560 грама натриева основа, 17.830 грама натриева основа, 77.640 грама натриева основа, 4.5 мл натриева основа и материали - 0.790 литра фосфорна киселина, 0.027 грама червен фосфор, 0.041 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0.40%, 4.690 грама червен фосфор, 2.802 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 1.20 %, 2.00 грама йод, 0.360 грама смес от органични разтворители и 0.288 литра смес от органични разтворители за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин.
Именно срещу тази присъда е депозиран протест, който е стартирал и настоящото касационно производство. В него се заявява, че Апелативен съд - Бургас е приложил неправилно закона като е оправдал А. Я. вместо да потвърди осъдителната присъда на Окръжен съд - Сливен, което е в резултат на нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на гласните и писмени доказателствени средства.
В допълнението към протеста прокурорът аргументира своята позиция, твърдейки, че в мотивите към постановената нова присъда липсва обстоятелствен анализ на свидетелските показания, че са спекулативни изводите на съда за некредитирани показанията на И. И., базирани на неговата справка за съдимост, тъй като свидетелят е дал описание на жилището, в което са намерени и иззети високорисковите наркотични вещества, прекурсорите и материалите, съответстващо на отразеното в протокола за претърсване и изземване, както и че неговите показания съответстват на обективираното в приложените веществени доказателствени средства. Съдържанието на заявеното от този свидетел прокурорът обяснява с негова наркозависимост, а необходимостта от цененето му - със синхрона между тази информация и носената от останалите доказателствени източници. Упреква съда в подценяване до степен на игнориране на депозираното от останалите свидетели по делото - поради възприето в мотивите пристрастие на поемните лица като служители на МВР, поради невъзприемане като детайлни описанията от останалите присъствали при претърсването и изземването на намерените в дома на Я. вещи и конкретно тези на св. Т. Д.. Касателно изследваните вещества държавният обвинител изразява несъгласие с позицията на съда, че персоналната разлика между иззелия вещите разследващ полицай и този, който ги е предал на експерта - химик, прекъсвала връзката между иззетото и изследваното по делото и е израз на конспиративно мислене у съдебния състав. Не се съгласява и с позицията, че са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, тъй като обществената опасност на този род престъпления е изключително висока и това заедно с вида на наркотичните вещества - метамфетамин с висок процент на активно действащия компонент, извършването на деянието в изпитателен срок на предхождащо осъждане и негативните характеристични данни за подсъдимия, определящи го като лице с трайно установени престъпни навици, изключва определяне на случая като малозначителен. В подкрепа на твърденията си сочи изобилна „регионална“ съдебна практика. В заключение претендира да бъде отменена постановената от Апелативен съд - Бургас оправдателна присъда и Я. бъде признат за виновен и осъден по предявените му пред първата инстанция обвинения, както и да бъде активирано предходното му наложено наказание от Районен съд - Раднево.
Участващият в съдебното заседание пред настоящия състав прокурор моли да бъде уважен протестът.
Защитата на подсъдимия желае да бъде потвърдена присъдата на Апелативен съд. В пледоарията си анализира част от доказателствените източници и заявява, че по делото не е установено нейният подзащитен да е продавал някому наркотични вещества, още по-малко на св. И. И.. Според защитата правните изводи на второстепенния съд са изцяло съобразени с указанията на ВКС, дадени в постановените от него две отменителни решения, както и с наличния по делото доказателствен материал.
Подсъдимият А. Я. - редовно призован, не се явява, за да заяви личната си позиция по спора.
Разглеждането на делото е трето поред пред върховната инстанция и уреждащата тази процесуална ситуация разпоредба на чл. 354, ал.5, пр.2 НПК дава възможност да се упражнят правомощията на въззивния съд или тези, които са изключителен прерогатив на касационната инстанция. Действайки в първата хипотеза като инстанция и по фактите, и по правото, законодателят е предоставил на касационния съд възможността да възприема различни фактически положения от тези, приети от второстепенния съд /с или без да провежда съдебно следствие и респективно да събира доказателства/, за да се осигури бързина в правораздаването и се сведе до минимум възможността за неограничено връщане на делото за ново разглеждане на предходната съдебна инстанция. Този съдебен състав прецени, че за правилното изясняване на спора не е необходимо да бъдат събирани нови доказателства, тъй като наличните по делото са достатъчни по обем, за да бъде възприета фактологията по спора. Отделен е въпросът, че прочитът на настоящия съдебен състав на наличната по делото доказателствена маса се разминава с този, направен от въззивния съд, въпреки че касационният състав се съгласява с характера на постановения акт от Апелативен съд касателно вината на подсъдимия и естествените последици от него, свързани с неприложението на чл. 23 НК, чл. 68, ал.1 НК и чл. 189 НПК.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че контролираният съд е изпълнил задължителните указания, дадени от върховната инстанция в решение № 50139/09.11.2022г. по КНД № 559/2022г. на II Наказателно отделение чрез провеждане на въззивно съдебно следствие за разпит на свидетелите М. С. и Х. П., присъствали при извършване на претърсването и изземването в дома на подсъдимия и приобщавайки по реда на чл. 283 НПК справка за съдимост на И. И., фотокопие на определение от 05.02.2019г. по НОХД № 41/2019г. на Сливенски окръжен съд, с което е одобрено споразумение и служебна бележка от клиничен психолог Д. Ц., касаеща подс. А. Я..
Контролираният състав на Апелативен съд - Бургас е извършил свой прочит на събраните доказателства, след който е възприел собствена фактическа обстановка, част от която се споделя и от настоящия съдебен състав.
От доказателствените източници по делото се установява, че А. Я. заедно с А. Я. са живели в дома на подсъдимия в град Сливен, ул. „Х. М. № 17. Там са били адресно регистрирани и бащата, и сестрата на Я. - С. Я. и Н. Я., но поради трудовата им ангажираност в населени места извън територията на град Сливен, те спорадично пребивавали на адреса. Към 2018г. Я. употребявал високорискови наркотични вещества, които си произвеждал и тези му занимания възбудили интереса на правоохранителните органи, които наблюдавали дейността му в лицето на св. Т. Д.. Той бил полицейски инспектор от сектор „Криминална полиция“ на ОДМВР - Сливен. При извършваните наблюдения Д. установил, че домът на подсъдимия се посещава от криминално проявени лица, преимуществено от ромски произход. Той придобил и оперативна информация, че Я. произвежда и разпространява наркотични вещества, дало основание спрямо него да се използват и специални разузнавателни средства. На 27.12.2018г. св. Д. уведомил полицейските служители - свидетелите М. С. и Х. П., че подсъдимият е произвел наркотични вещества и има намерение да ги разпространи като за целта е поръчал и таксиметров автомобил, който да го откара до неустановено по делото място. Двамата свидетели получили разпореждане да задържат подсъдимия, което и изпълнили като се отправили към адреса. Те задържали подс. Я. след качването му в таксиметровия автомобил, управляван от св. Н. А.. Подсъдимият бил запитан дали притежава в себе си забранени от закона вещества, на който въпрос той отговорил положително и предал намиращи се в него три броя полиетиленови пликчета с размери 4см х 4см, в едно от които се съдържали 0.186 грама метамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент 51 %, а в останалите две - вероятно хранителната добавка “метилсулфонилметан“ /МСМ/. Свидетелите С. и П. заедно с подсъдимия изчакали пристигането на свои колеги за извършване на претърсване и изземване в къщата, намираща се на адрес - гр. Сливен, ул. „Х. М. №17. Заедно с тях дошли и поемните лица - св. М. М. и св. П. Д., работещи съответно като системен оператор и цивилна охрана в полицейското управление в града. След пристигането им започнало претърсване на жилището, в което се усещала остра задушлива миризма като на видими части в помещенията били установени: 2 броя прегънати кафеникави листи с полепнало бяло вещество, представляващо метамфетамин с тегло 0.134 грама и съдържание на активно действащия компонент 48.10%, стъклен балон от електрическа крушка с черна лепяща лента върху металната част, с дупка на балона с полепнало светлокафяво кристално вещество по вътрешността й, представляващо 0.034 грама метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 0.20%, тъмнокафяв йенски съд с вътрешен диаметър 21см. и височина 8.2 см. с полепнало по дъното бяло кристално вещество, представляващ метамфетамин с тегло 0.011 грама със съдържание на активно действащия компонент 47.30%, полиетиленов плик тип „клипс“ с размери 4 см х 5 см, съдържащ кафяво кристално вещество с тегло 0.816 грама и представляващо метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 2.10% и стъклена купичка с размери 13.5/10/2.8 см, съдържаща прозрачна пластмасова плака с размери 4.6 см х 8.5 см с полепнало по нея бяло кристално вещество с тегло 0.025 грама и представляващо метамфетамин със съдържание на активно действащия компонент 1.60%. Наред с тях били намерени различни съдове, съдържащи 24 мл солна киселина, 0.145 литра солна киселина, 0.256 литра смес от органични разтворители толуен и диетилов етер, карта за игра „асо спатия“ с полепнало по нея червенолилаво и бяло вещество, представляващо 0.065 грама ефедрин/псевдоефедрин, 457.560 грама натриева основа, 17.830 грама натриева основа, 77.640 грама натриева основа, 4.5 мл натриева основа - всички представляващи прекурсори, както и намиращи се в различни съдове или пликове - 0.790 литра фосфорна киселина, 0.027 грама червен фосфор, 0.041 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 0.40%, 4.690 грама червен фосфор, 2.802 грама червен фосфор с наличие на метамфетамин със съдържание на метамфетамин 1.20 %, 2.00 грама йод, 0.360 грама смес от органични разтворители и 0.288 литра смес от органични разтворители - все материали за производство на високорисково наркотично вещество - метамфетамин. Била намерена сребриста електронна везна с кафяви зацапвания, непредставляващи вещества под контрол съобразно ЗКНВП. Описаните предмети били запечатани, индивидуално номерирани и подписани от участващите в това действие поемни лица М. и Д., след което били иззети. Впоследствие били предадени на експерт - химик, който ги изследвал.
Описаната фактическа обстановка настоящият състав възприема въз основа на съдържимото в носителите на доказателствена информация, на които и самият въззивен съдебен състав е дал вяра, част от които, обаче, интерпретира по различен начин.
Напълно обосновано и в изпълнение на указанията на върховната инстанция, дадени в предходни две отменителни решения, контролираният съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване поради неналичие на задължителния реквизит, за да бъде одобрено това следствено действие - неговата неотложност. След игнориране на протокола, обективиращ проведеното действие, въззивният съд е положил изискуемите усилия да установи чрез алтернативни способи липсата или наличието на инкриминираните високорискови наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на тези вещества в дома на подсъдимия - град Сливен, ул. „Х. М. № 17, чрез разпит на участвалите в това действие полицейски служители - М. С. и Х. П.. Показанията на двамата свидетели са взаимнодопълващи се и съответни и на останалите гласни доказателствени източници - свидетелствата на П. Д., М. М. и Т. Д.. От тях се установява поводът за присъствието им на местопроизшествието, действията им по спиране и задържане на подсъдимия, доброволното предаване от негова страна на три пакетчета, в едно от които е установено високорисково наркотично вещество, оказваното съдействие от страна на Я. и обяснението, дадено от него за намерените вещества, начинът на запазване на местопроизшествието до пристигане на дежурната оперативна група заедно с две поемни лица и вида на намерените в дома вещества. Описание на част от тях, на предмети, съдържащи прекурсори и материали, разположението на помещенията и присъствието на подсъдимия, се установява и от показанията на присъствалите поемни лица. Те добросъвестно възпроизвеждат възприетите от тях обстоятелства, както и категорично заявяват, че са прочели и подписали протокол за претърсване и изземване, в който всеки един от иззетите предмети е запечатан и описан с индивидуален номер, както и че отразеното в протокола, обективиращ това действие истинно отразява действителността. Тук е мястото да бъде посочено, че некоректно протестиращият прокурор твърди, че в своите мотиви Апелативен съд е дискредитирал показанията на поемните лица, тъй като Д. и М. били предубедени по повод работата им в полицейското управление. Подобна позиция на контролирания съд не е изразена в тях, още повече, че изрично е заявено, че показанията на тези свидетели се приемат с доверие от решаващия съд. Изложеното мнение в мотивите за ненужност на осигуряване на поемни лица, работещи в сградата на полицейското управление в светлата част на деня при налична възможност за осигуряване на различни от тях поемни лица, е отнесена към аргументацията на апелативния съд за неналичие на неотложност на случая, водеща и до игнориране на протокола за претърсване и изземване, в който е описана преимуществена част от предмета на престъплението. Въпреки изключване от доказателствената съвкупност на този протокол, за настоящия съдебен състав е извън съмнение, че в жилището, обитавано от подсъдимия, са намерени и иззети инкриминираните предмети, по които са налице следи от високорисково наркотично вещество или съдържат прекурсори и материали за негово производство /за което обстоятелство всъщност и никоя от страните по делото не спори/. В достатъчна степен свидетелите С., П., М. и Д. описват възприетите от тях предмети, които са детайлизирани чрез поставяне на съответни номера и положени подписи на поемните лица, като самите те изрично заявяват, че са наблюдавали всички извършвани действия и са положили своите подписи. Именно тези вещества и материали са били обект на изследване от физико-химичната експертиза, в което експертът е дал задълбочен отговор както за вида и количеството им, така и за съдържанието на активния наркотично действащ компонент. След разглеждане в съвкупност на носената от коментираните до момента доказателствени източници информация, не се внася съмнение, че именно възприетите като налични в дома на подсъдимия вещества, прекурсори и материали са били иззети и впоследствие изследвани от вещото лице, което добросъвестно ги е описало в своята експертиза както по вид, така и по индивидуализиращ номер, съответен на положения при претърсването и подписан от М. и Д., за което те свидетелстват.
Не може да бъдат споделени мотивите на решаващия съд относно предаденото с протокол за доброволно предаване от подсъдимия пакетче, съдържащо бяло кристално вещество, установено впоследствие като метамфетамин с тегло 0.186 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент 51 %. Видът, количеството на веществото и процентното съдържание на наркотично действащия компонент се установява от физико-химичната експертиза, чието заключение, както бе коментирано, напълно се цени както от въззивния съд, така и от настоящия. В противовес на предходния състав, този приема, че не е прекъсната доказателствената връзка между държаното и предадено от подсъдимия вещество и изследваното от вещото лице. На 27.12.2018г. разследващ полицай П. П. изготвя протокол за доброволно предаване, в който отразява получаване от страна на подсъдимия на „3 бр. полиетиленови пликчета с еднакви размери 4х4 см всяко със съдържание жълтеникаво прахообразно в-во“ с изрично отразяване в документа, че тези вещи са от значение за досъдебно производство № 1567/2018г. по описа на РУ - Сливен. Никоя от страните не възразява, а и еднопосочно е установено по делото, че това са веществата, за притежанието на които подс. Я. е дал позитивен отговор при въпрос от страна на свидетелите С. и П. при задържането му за държане на вещества, забранени от закона. Впоследствие, на 08.01.2019г. по същото досъдебно производство ст. разследващ полицай И. И. назначава физико-химическа експертиза с поставени конкретни задачи, предавайки веществените доказателства по делото, едни от които, означени като обект 18, са „3 бр. полиетиленови пликчета с размери 4х4 см, съдържащи жълтеникаво кафяво кристалообразно вещество, поставени в полиетиленов плик, предадени с протокол за доброволно предаване“. Именно този обект е изследван от страна на експерта, който е установил, че едно от тези пакетчета представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин със съответното тегло и процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент. Професионално е предположението на вещото лице относно вида на веществото в останалите две пакетчета, че е хранителна добавка. Обективният поглед на съдържимата в гласните доказателствени източници информация - показанията на свидетелите М. С. и Х. П., както и описаното в писменото доказателство - протокол за доброволно предаване, игнорира съмнението за неидентичност между предаденото от А. Я. на разследващ полицай П. и впоследствие даденото за изследване от ст. разследващ полицай И.. Липсата на изричен документ, удостоверяващ предаване от страна на приелия трите полиетиленови пликчета на възложилия експертизата не може да бъде абсолютизирано до степен, прекъсваща връзката между приобщено веществено доказателство и впоследствие експертно изследвано, тъй като се касае за упражняване на правомощия по разследване от компетентни органи в рамките на едно досъдебно производство, заемащи една и съща длъжност и натоварени с упражняване на идентични функции по разследване без забрана за всяко едно от тях да осъществява тази дейност в рамките на това наказателно производство. Позицията на второстепенния съд е твърде формалистична и не държи сметка за спецификата на досъдебното производство и функциите на разследващите по смисъла на чл. 52, т.2, пр.1 НПК органи, спрямо които не е поставено изискване за неизменност, относимо към съдебния състав, разглеждащ наказателното дело. Достатъчно детайлното описание на предадените доброволно вещи, тъждественото такова в постановлението за назначаване на експертиза и впоследствие в самото експертно заключение, изключва каквото и да било колебание в съответствеността между съдържимото в трите полиетиленови пликчета, прието от П. и предадено за изследване от И..
Настоящият състав споделя становището на контролирания за дискредитиране показанията на св. И. И., депозирани по реда на чл. 223 НПК, послужили като основание за образуване на наказателното производство от прокурора. Апелативният съд е подложил на внимателен анализ изнесеното от този свидетел и го е поставил в контекста както на останалите вербални носители на доказателствена информация, така и на обективираното в приобщената справка за съдимост на това лице и копие на съдебно определение по чл. 382, ал.7 НПК. От писмените източници се установява, че към момента на провеждане на неговия разпит /29.11.2018г./, спрямо И. е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“, облекчена три дни след това /02.12.2018г./, а съдът е одобрил споразумение между него и наблюдаващия воденото досъдебно производство прокурор - идентичен с този, отправил искане до съда и провел разпита пред съдия по реда на чл. 223 НПК. Качеството на И. като обвиняем по друго досъдебно производство към момента на провеждане на разпита му като свидетел пред съдия, зависимостта му от поведението на прокурора, който едновременно е наблюдаващ по делото, по което е ангажирана наказателната отговорност на И. и по което той се явил да свидетелства, само по себе си внася немалка доза съмнение в достоверността на показанията му. Това недоверие се засилва при разглеждането им след съпоставяне с останалите доказателствени източници, които поради своята еднопосочност и допълняемост съдът кредитира. При тази проверка се установява, че данните, изнесени от И. в хода на досъдебното производство за възложена поръчка от негова страна на подсъдимия да произведе 35 грама „пико“ /метамфетамин/ за сумата от 150.00 лева, не съответства на данните от показанията на свидетелите С. и П. и на обясненията на самия подсъдим, че не са възприемали разпространение от негова страна на високорискови наркотични вещества. Самият И. в този разпит твърди, че многократно е посещавал адреса, на който живее Я. и където произвежда по малко количество - между 3 и 5 грама. Това противоречи на последващото му изявление за възложено производство на 35 грама метамфетамин и то при положение, че самият И. е признат за виновен и осъден след сключено споразумение по НОХД № 41/2019г. за производство и държане с цел разпространение по време идентично с това, за което свидетелства /04.07.2018г./ на същите по вид като предмета по настоящото производство високорискови наркотични вещества и държане на идентични като сега инкриминираните прекурсори и материали за производство на метамфетамин. Вътрешната противоречивост в показанията на И., несъответността им с обективно установеното по количество и вид високорисково наркотично вещество, прекурсори и материали в дома на Я., свидетелстването му по време, сочещо на зависимост на съдържанието на изнесената в разпит по чл. 223 НПК информация от последващо облекчаване на наказателноправното му положение, дискредитират показанията на И., дадени в досъдебната фаза на процеса. Всичко това правилно е разчетено от въззивния съд и той основателно е отхвърлил тези показания като недостоверни, давайки вяра на заявеното от свидетеля в хода на съдебното следствие пред първия съд, в което твърди, че не е възприемал А. Я. да произвежда високорискови наркотични вещества, както и не е получавал от него такива. Действително, И. свидетелства, че е посещавал дома на подсъдимия, нормална последица от което е да притежава визуален поглед върху интериора му, но на това обстоятелство не може да бъде предадено значението, което търси прокурора в касационния протест. Съответствието между описанието, дадено от И. на помещенията в дома на Я., с това на останалите свидетели, води след себе си единствено извода, че той е посещавал дома, но не и, че целта е била единствено получаване на наркотични вещества, в какъвто смисъл е тезата на прокурора.
Преценявайки относимата информация, този съдебен състав приема като доказателствено обезпечено производството и държането от страна на подсъдимия на установените и иззети от дома му високорискови наркотични вещества, държането на прекурсорите и материалите, необходими за производство на тези високорискови наркотични вещества, както и държането на 0.186 грама метамфетамин със съдържание на активно действащ компонент 51 %.
Не намира доказателствена опора изложената в обвинителния акт фактология, че подсъдимият е произвеждал и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, която се базира на показанията на св. Т. Д. и тези на св. И. И.. Съдът вече изложи аргументи за недоверието си към заявеното от И. в хода на досъдебното производство, а оперативната информация, получена от Д., която той възпроизвежда в разпита си като свидетел, не се потвърждава от нито един доказателствен източник. Нито един от свидетелите по делото не заявява, че е възприел дори в предходен период разпространение от страна на Я. на високорискови вещества /дори св. М. С. коментира, че тази дейност е осъществявала жената, с която подсъдимият живее на семейни начала - А. Я./, нито производство от негова страна на такива. Дори установеното у него минимално количество в едно от три пакетчета високорисково наркотично вещество - 0.186гр. метамфетамин и наличие на хранителна добавка в останалите две, опровергава твърденията на Д. в частта, в която заявява, че след изслушване на специални разузнавателни средства, е установил, че подсъдимият е произвел и ще продаде високорисково наркотично вещество, придвижвайки се с таксиметров автомобил до неустановен по делото адрес. Тези отрицателни факти, както и неустановяването на следи от високорискови наркотични вещества по електронна везна в дома на подсъдимия дори и след изследването й, минималното количество метамфетамин, представляващо по своята същност следи по изследвани предмети /йенски съд, част от електрическа крушка или купичка/, не са в състояние да обосноват изискуемата от приложимата норма специална цел - разпространение за държаните високорискови наркотични вещества. Допълнителни доводи в насока, че държаните в дома от подс. А. Я. и в самия него високорискови наркотични вещества не са били с цел разпространение, а за лична увреда на здравето му е наркотичната му зависимост, установена от клиничен психолог, когото посещавал и липсата на каквито и да било индикации за получаване на облаги от инкриминираната престъпна дейност в противовес на установените регулярните ежемесечни парични преводи към него от сестра му.
При извършения анализ на доказателствената съвкупност, правилен е изводът на Апелативен съд - Бургас, че не може да бъде категорично и безспорно заявено, че подс. А. Я. е държал с цел разпространение високорисковите наркотични вещества. Настоящият съдебен състав стои на позицията, че категоричност единствено може да бъде отнесена към държането от страна на Я. на инкриминираните високорискови наркотични вещества, прекурсори и материали. И докато държането на метамфетамин от Я. може да бъде субсумирано под нормата на чл. 354а, ал.3 НК, то държането на прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества за лична употреба не би могло, тъй като не покрива от обективна страна състав на престъпление /каквото е и производство на високорискови наркотични вещества за собствена употреба/. Поради това е верен и крайният извод на контролирания съд, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението за извършени престъпления по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.1 и 4 НК и чл. 354а, ал.1, изр.2, пр.1 и 3 НК.
При преценка доколко държането от страна на Я. на метамфетамини в себе си и в дома си е престъпно, настоящият състав споделя изложеното от проверявания относно малозначителността на деянията, изключваща тяхната обществена опасност. Разсъжденията на апелативния съд, макар и касателно само доброволно предаденото от подсъдимия вещество, могат да бъдат отнесени и към установеното в дома му. Както правилно е посочил второстепенният съд, извършеното от подсъдимия уврежда в ниска степен обществените отношения, свързани с народното здраве. На минималното количество високорисково наркотично вещество - с общо тегло от 1.206 грама и то представляващо в преимуществената си част остатъци върху съдове, в които вероятно е приготвено, не може успешно да противостои предхождащо деянието осъждане на Я. за извършено престъпление от друг вид - кражба. Оказаното съдействие на правоохранителните органи чрез доброволно предаване на част от инкриминираните вещества, полагане на грижи за семейство, включително и дете, родено по време на наказателния процес, завършено образование след задължителния стадий и изрядно процесуално поведение определят подсъдимия като лице с невисока степен на обществена опасност. Всичко това на фона и на употребата от страна на Я. на психоактивни вещества и необходимостта от професионална психологична подкрепа, заявена в становището на клиничен психолог Д. Ц., както и предназначението на държаното вещество, целящо увреда на собственото на подсъдимия здраве, не би могло да определи използване на санкционния инструментариум и ангажиране на наказателната отговорност на Я. по това наказателно производство.
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 09.01.2023г. по ВНОХД № 240/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.