Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 21.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 542 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Н. М. (чрез адв. Б. М.) против присъда № 37 от 17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 191/ 2016 г. на Варненски окръжен съд, Наказателна колегия, с искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, или за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Навеждат се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е изведено от неправилно приложената с въззивния съдебен акт правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, макар деянието да разкрива признаците на маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, съобразен от първата съдебна инстанция. Това от своя страна довело и до налагането на явно несправедливо наказание. Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не са изложени. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. Н. М. не взема становище по делото. Неговият защитник адвокат М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и настоява за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуем закон, както и прилагането на института по чл. 78а от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а наказанието за справедливо наложено, поради което предлага исканията на жалбоподателя да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 41 от 28.01.2016 г. по н.о.х.д. № 5316/ 2015 г. Варненският районен съд признал подсъдимия Б. Н. М. за виновен в това, че на 24.05.2015 г., в [населено място], без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества (марихуана и амфетамин) с общо тегло от 4,34 грама и на обща стойност 92,47 лева, приел случаят за маловажен по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност, налагайки му административно наказание глоба в размер на хиляда лева. С присъда № 37 от 17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 191/ 2016 г. Варненският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК приложил закон за по-тежко наказуемо престъпление – по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, определяйки на подсъдимия, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на три хиляди лева. Касационната жалба на подсъдимия Б. М. в частта, с която са наведени основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК е неоснователна. Въззивният съд приложил правилно материалния закон. Признатите от подсъдимия факти намерили своята прецизна правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НПК – деецът държал високорискови наркотични вещества без необходимото по закон разрешение за това. Предназначението на наркотика е било за лична употреба, а и доказателствата не извеждат друга съставомерна специална цел. Същевременно, видовото разнообразие на държаната от подсъд. М. дрога, разпределението й в няколко самостоятелно обособени пакетчета, тяхното количество и равностойност разкриват типичните прояви на престъпление от този вид. Степента на обществена опасност на деянието не се отличава съществено от други сходни противообществени дейности. Затова не е налице проявление на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Възражението на касатора за приложим закон по чл. 354а, ал. 5 от НК се оказва неоснователно. Липсата на доводи в касационната жалба за съществени нарушения на процесуалните правила не предполага излагането на правни съображения. В касационното производство служебно не се издирват процесуални пропуски и нарушения, освен абсолютните нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК. В частта за явната несправедливост на наказанието касационният довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК основателно е предявен. Наложената санкция от три години лишаване от свобода, намалена по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК на две години, не е съобразена с тежестта на извършеното престъпление и с изложените от съдилищата смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на размера на наказанието окръжният съд напълно погрешно се позовал на данни за криминалната регистрация на подсъдимия М.. Без да изследва правната същност на документа и липсата на релевантни сведения за личността на дееца, въззивният съдебен състав нарушил един от основните принципи в наказателното право – принципът за невиновност. По този начин придал правно значение на несъществуваща престъпна дейност от подсъдимия, недоказана по установения законов ред. Полицейските сведения и регистрации не представляват характеристична справка за личността на дееца. Те са документ за вътрешно служебно ползване. Отразените в тях данни за противообществени прояви не са доказателство за престъпна дейност. Позовавайки се на полицейските записки (л. 78 д.п.) Варненският окръжен съд необосновано е завишил степента на обществена опасност на дееца, а оттам – и размера на лишаването от свобода. Наказанието е явно несправедливо, поради което размерът от три години лишаване от свобода следва да бъде намален на една година и шест месеца. Този размер съответства на тежестта на извършеното престъпление, на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства (установени от съдилищата) и на неголямата степен на обществена опасност на деянието (завишена от разнообразните наркотични вещества, тяхното количество и стойност). След прилагане на редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието се намалява до една година лишаване от свобода, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, в какъвто смисъл въззивната присъда следва да се измени. Кумулативното наказание от три хиляди лева глоба се оценява за справедливо определено. В съчетание с основното наказание то може да способства за постигането на поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо подсъд. Б. М. и да реализира целите по чл. 36 от НК. В останалата част въззивната присъда като законосъобразна и правилна следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 37 от 17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 191/ 2016 г. на Варненски окръжен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Б. Н. М. наказание на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.