Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1945/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 28 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1945/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. Г. Р. срещу решение № 285 от 1.VІІІ.2013 год. по внохд № 661/2013 год. на Софийския апелативен съд.В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК с искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата,докато прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила,тъй като не намира за основателни възраженията срещу правилността му. ВКС установи: С присъда № 168 от 20.V.2013 год. по нохд № 5841/2013 год. на Софийския градски съд Г. Г. Р. е признат за виновен в това,че като едноличен търговец с фирма „П"-Г. Р.”, на 3.V.2010 год. е заявил писмено пред експерт в Общинска служба „Земеделие” „Овча купел” към Софийската областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” неверни сведения относно обработваемостта на 8 парцела с обща площ 75.87 хка,всички в землището на [населено място],Самоковска община,с цел да получи пари от европейски фондове /За гарантиране на земеделието и За развитие на селските райони/,за което и на основание чл. 248а,ал.3 във вр. с ал.2 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване за срок от 3 години,и с 2 000 лв. глоба. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението,че подсъдимият е „признат за виновен...за деяние,...за което липсва състав на престъпение...”,е неоснователно.Приетото за установено от двете предходни инстанции,че целейки да получи средства от фондове на ЕС за подпомагане на земеделието и имайки във връзка с това задължението да представи пред надлежен орган сведения за действителното състояние на земеделските площи,които обработва, Р. в качеството си на търговец е заявил за вписване неверни такива,което деяние съставлява престъпление по чл. 248а,ал.3 във вр. с ал.2 НК,за каквото деяние е признат за виновен и осъден.Твърдяното нарушение на материалния закон само е декларирано без да се обоснове-за да се очаква отговор на изложените доводи-в какво се изразява неправилното прилагане на закона,респ. неприлагането на закона,който е следвало да се приложи. Възраженията,вдействителност,не са срещу материалната,а срещу процесуалната законосъобразност на обжалваното решение с твърденията,че:подсъдимият не бил присъствал при проверката за съответствие на състоянието на 8-те парцели със заявените;проверката не била извършена след издаден от оправомощения орган акт;резултатът от проверката не бил съобщен на подсъдимия;не била отхвърлена с категоричност вероятността от неправилно заснемане състоянието на парцелите поради влошените по време на проверката климатични условия;нарушени били процесуалните права на Р. с отказът на въззивния съд да назначи и изслуша експертиза-без да е уточнено дали допълнителна или повторна-,която да отговори на конкретизирани във въззивната жалба въпроси.Изброените възражения са лишени от основателност.Направени и пред въззивния съд,те са получили отговор:в шестия абз. на л. 8 от мотивите към въззивния акт относно наличието на заповед за проверка състоянието на 8-те парцела с тяхното конкретизиране и посочване датата и длъжностното лице,което да я извърши;в седмия абз. на л.5 от мотивите относно уведомяването на Р. за извършването на проверката;на л.6 от мотивите,пети и шести абз. и на л.8 от втори до пети абз. включително относно надеждността на устройството,посредством което е заснето състоянието на парцелите при проверката.Основателно въззивният съд не е уважил искането от защитника на подсъдимия за назначаване на разширена експертиза,която да отговори на същите въпроси,на които е бил даден експертен отговор и в първата инстанция,след като нито във въззивната жалба,нито в проведеното на 15.VІІ.2013 год. пред въззивния съд съдебно заседание са били изложени доводи,убеждаващи че дадените вече отговори да не са били пълни и ясни,експертът инж. Ил.Г. не е притежавал нужните знания и опит или пък заключението не е било необосновано и това е породило съмнение в правилността му.ВКС неведнъж е имал повод да посочи,че правото на страните да представят доказателства не се нарушава с отказът на въззивния съд да уважи доказателствени искания,когато същите не целят доизясняване на установени в първата инстанция факти,нито се отнасят до новооткрити обстоятелства,чието установяване е от значение за разкриване на обективната истина и правилно решаване на делото. Оплакването за явна несправедливост на наложената на Р. кумулативна санкция също,като това за незаконосъобразност на обжалваното решение,не е подкрепено с доводи,налагащи обсъждане и отговор. С оглед на горното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285 от 1.VІІІ.2013 год. по внохд № 661/2013 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: