Ключови фрази
Частна касационна жалба * трето лице-помагач * сила на пресъдено нещо * договор за изработка * неоснователно обогатяване


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 14

София, 15.01.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 38 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. А. Г. против определение № 798//18.11.2015г. по гр.д.№ 591/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 771/02.10.2015г. по гр.д.№ 242/2015г. на Окръжен съд – Разград. С последното е върната подадената от него искова молба против [община] поради недопустимост на предявените осъдителни искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон и на процесуалните правила, и необоснованост, защото не е отчетено съдържанието на исковата молба и посочените с нея договори и това кои са страни по тях, не е преценено дали между страните по настоящото дело има договор.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроса: формира ли сила на пресъдено нещо за третото лице-помагач на ответника влязлото в сила решение, с което е отхвърлен осъдителен иск за парична сума, претендирана на договорно основание и това решение създава ли отвод за присъдено нещо по отношение на иск, предявен от третото лице против ищец по отхвърления иск за част от същата сума, претендирана на извън договорно основание – неоснователно обогатяване и може ли третото лице което е изпълнило част от работата да претендира стойността на изработеното от него на основание неоснователно обогатяване от възложителя на главния изпълнител, ако е отхвърлен иска на последния против възложителя с влязло в сила решение на договорно основание.
Твърди се и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по този въпрос.
Ответниците по частната касационна жалба оспорват допускането до касация, тъй като не е формулиран ясен въпрос и защото оплакванията не кореспондират на данните по делото, а въззивното определение е съобразено с практиката по приложението на чл. 59 ЗЗД – ПП-1-79 т.9.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Предявени са два обективно съединени иска: главен по чл.59 ЗЗД за сумата 50 000 лв. като част от иск с цена 172 836.65 лв., и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата 16 019.38 лв. Сумата по главния иск се претендира като стойност на залесителна дейност, извършена от ищеца в качеството му на [фирма], [населено място], заличен на 07.05.2015 г. върху четири имота, собственост на ответника [община].
В исковата молба ищецът описва следните юридически факти. Подписан е договор от 13.08.2007г. между Държавен фонд «Земеделие и [община] за залесяване на общински имоти, Като 75 % от финансирането да се осъществи чрез Агенция С.. [община] сключва договор №4/10.01.2008г. като възложител с ДДС”К.”, [населено място], сега ДП”Д.-К.”ТП, [населено място], като изпълнител за залесяването. Ищецът в качеството си на едноличен търговец е сключил договор с ДДС”К.” да изпълни дейноста по залесяване. Твърди се, а е представено и влязлото в сила на 09.02.2015 решение №9/31.05.2013 г по т.дело №85/2011 г. на Разградски РС с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен на осн.чл. 266 ЗЗД от ДП”Д.-К.” ТП против [община], за изпълнение на поето по търговска сделка - договор за изработка /залесителни дейности/ парично задължение в размера на 332 736,00лв., предявен частично до размера на 50 000,00лв., ведно със законна лихва и съединения иск на осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане обезщетение за забава в размер на 19 813,99 лв., върху частично претендираната сума по главния иск. Това решение е постановено при участие на [фирма] като трето лице – помагач на ответника ДП ”Д.-К.” ТП
Първоинстанционният съд е прието, че постановеното от Р. решение по т.дело №85/2011 г. има установително действие по отношение на ищеца, като трето лице, подпомагащо ищцовата страна. И тъй като с това решение е отречено правото на възложителя да получи суми за същата дейност на договорно основание, е прието, че третото лице - сега ищец не може да иска заплащане на сума за извършени дейности и на извъндоговорно основание, макар и в по-малък заявен размер от този по търговското дело.
Въззивната инстанция е приела, че тези мотиви са неправилни, защото няма идентитет между страните и предмета по двете дела и по отношение претенцията на третото лице като ищец по настоящото дело не е формирана сила на пресъдено нещо. За да потвърди определението обаче е приел, че ищеца няма правен интерес да предяви иска за неоснователно обогатяване против [община], по който е образуван настоящия спор, защото е бил в договорни отношения с ищеца по т.д. 85/2011 год. на ОС Разград и именно в изпълнение на този договор е изпълнил залесителните мероприятия. За да се предяви иск за неоснователно обогатяване, следва да липсва действителен договор, въз основа на който да може да се реализира заявената претенция.
Първият от двата поставени въпроса формира ли сила на пресъдено нещо за третото лице-помагач на ответника с влязлото в сила решение, с което е отхвърлен осъдителен иск за парична сума, претендирана на договорно основание и това решение създава ли отвод за присъдено нещо по отношение на иск, предявен от третото лице против ответника по отхвърления иск за част от същата сума, претендирана на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване е разрешен от въззивния съд в съответствие със съдебната практика, която приема, че за да е налице отвод за персъдено нещо е необходимо между двете дела да има пълен обективен и субективен идентитет. Няма такъв когато са различни страните по двете дела и не се касае за универсално, или частно правоприемство настъпило в хода на процеса. Няма идентичност и в предмета на предявен иск за парична сума, претендирана на договорно и на извъндоговорно основание, тъй като основанието е едната от отличителните характеристики на предявения иск.
Третото лице е обвързано от установителното действие на решението в отношенията си с насрещната страна / чл. 223, ал.1 ГПК. В случая с влязлото в сила решение е установено, че договорът между ДДС и [община] не е изпълнен точно по време и обем залесителни работи и брой фиданки и предвид уговорените клаузи в него не се дължи възнаграждение. [община] е развалила договора поради неизпълнение с едностранно изявление, приложено към исковата молба – факт, описан в нея.
По отношение на третото лице не се формира сила на пресъдено нещо, поради което влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска на подпомаганата от него страна против [община] не е пречка за предявяване на иск от него против Общината. Това е така и защото иска, който сега се предявява е на извъндоговорно основание, за разлика от отхвърления иск, предявен от подпомаганата страна против общината на договорно основание. Тя е поддържала тезата, че Общината е неизправна страна и не е могла да развали договора с едностранно предизвестие.
По въпроса: допустимо ли е третото лице, което е било в договорни отношения с изпълнителя да претендира стойността на изработеното от него на основание неоснователно обогатяване от възложителя на главния изпълнител, ако е отхвърлен иска на последния против възложителя с влязло в сила решение на договорно основание, следва да се допусне касационно обжалване, тъй като отговорът му е пряко свързан с мотивите на обжалваното определение. На този въпрос следва да се даде положителен отговор. Между ищеца и главния възложител – [община] няма преки договорни отношения, поради което той не може да претендира стойността на изработеното от него на договорно основание. Същевременно поради отхвърляне на иска на главния изпълнител против възложителя за възнаграждение поради това, че няма точно изпълнение и твърдяното разваляне на договора между тях, фактическият изпълнител макар и на неточно изпълнената работа не може да претендира от своя съконтрахент стойността на фактически изпълненото на договорно основание. В отношенията между двамата като ищец по приключилото дело и привлечено трето лице - негов помагач действа обвързващата сила на мотивите – чл. 223, ал.2 ГПК, а с тях е установено, че поради неточно изпълнение на договора с ДДС ”К.”, [населено място] няма договорно задължение да плати изпълненото залесяване. Твърди се обаче от ищеца, че залесяване е извършено макар по-късно / след падежа по договора между Общината и ДДС, сега ДП”Д.-К.”ТП, [населено място]/ и в по-малък обем. Дали това е истина и дали то е довело до обогатяване на общината е въпрос по същество. Предпоставките на неоснователноо обогатяване обаче се твърдят в исковата молба и за ищеца не съществува възможност да предяви друг иск против ДДС”К.”, [населено място], сега ДП”Д.-К.”ТП, [населено място] предвид обвързващата сила на мотивите между тях, формирана с влязлото в сила решение, по което те са били подпомагаща и подпомагана страна, а иска на последната е отхвърлен.
В случая ищеца е твърдял в исковата молба и е представил доказателства за разваляне на договора от главния възложител с главния изпълнител поради неизпълнение в срок по количество и качество на възложеното залесяване. Искът на главния изпълнител против възложителя е отхвърлен защото изпълнението не е точно по време и обем. Няма твърдения в исковата молба за договорни отношения между ищеца и ответната община, а наличието на договор между нея и съконтрахента на ищеца, който е развален и последвалото отхвърляне на иска на ДП”Д.-К.” ТП против [община] и обвързващата сила на това решение за ищеца, сочат на невъзможност той да реализира правото си да получи стойността на извършената работа на договорно основание. Това формира правния му интерес да предяви иска на основание чл. 59 ЗЗД. Изводът на въззивната инстанция в противен смисъл противоречи на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се отмени, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 798 от 18.11.2015г. по гр.д.№ 591/2015г. на Варненски апелативен съд по частна жалба, подадена от И. А. Г.
ОТМЕНЯ определение № 798//18.11.2015г. по гр.д.№ 591/2015г. на Варненски апелативен съд и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: