Ключови фрази


6

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

София, 16.07.2020 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1677 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №274, постановено на 13.03.2020г. от Окръжен съд – Ловеч, ГК по ч.гр.д.№148/2020г. е потвърдено определение №699/20.12.2019г., постановено по гр.д.№752/2019г. на Районен съд – Троян, с което производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от П. В. Й., действащ като ЕТ „Й.-91 – ТП. – П. Й.“ чрез процесуалния представител адв.Л. Т. от АК-П., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че с уточняваща молба е изяснил подробно статута на постройката, като е представил доказателства относно времето, мястото и схемата, по която са поставени павилионите, както и че това обстоятелство може да бъде изяснено само от [община], тъй като контролът върху законността на временните постройки се осъществява от общината. Поддържа, че именно поради това в уточняващата молба е идентифицирал обекта в съответствие с характеристиката му, дадена в представеното по делото удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ № Уд-ТСУ-КР-61/28.02.2019г., подписано от гл. архитект на [община], както и че няма друг начин за идентифициране поради обстоятелството, че тези обекти не се отразяват в кадастралната карта на града, нито се декларират в Данъчна служба. Поддържа също така, че идентичността на двата павилиона с търговския обект „При братята“ се установява само с техническа експертиза, която следва да бъде допусната в съдебното производство. Навежда също така доводи, че част от указанията, дадени от първоинстанционния съд, са пряко релевантни към доказване на иска по основание.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаване в противоречие с практиката на ВКС /определение №869/12.12.2012г. по гр.д.№776/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №891/28.11.2014г. по ч.гр.д.№6523/2014г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №233/24.04.2018г. по ч.т.д.№182/2018г. на Второ ТО на ВКС/ на въпросите длъжна ли е въззивната инстанция при осъществяване на контрола върху обжалвания акт да констатира дали дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовност на исковата молба са правилни и релевантни за спора, както и какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът „ЛОГО-08“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Г.Х. от САК, изразява становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба и длъжна ли е въззивната инстанция за осъществи контрол дали дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовности на исковата молба са правилни, като съображенията за това са следните:
П. В. Й., действащ като ЕТ“Й.-91-Т. П.-П. Й.“ е предявил против „ЛОГО-08“ЕООД по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че е собственик на постройка, представляваща „Бистро“, построена върху частна общинска собственост в стр.кв.№..., парцел .., Терен №... и №.., „За кооперативен пазар“ в [населено място],[жк], с твърдението, че му е позволено да постави павилион по смисъла на чл.56 ЗУТ съгласно одобрена от главния архитект схема за разполагане и му е учредено право на ползване за срок от 10 години. Твърди, че въз основа на разрешението за поставяне от 10.12.2003г. и 11.11.2004г. са изградени търговски обекти, като обектът с наименование „При братята“ обхваща павилиони ..и ... в парцел .., „За кооп. Пазар“, кв.... в [населено място]. Посочил е, че така изграденият обект се води в баланса на едноличния търговец като бистро, а като функциониращ търговски обект „При братята“.
При така изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулиран петитум, първоинстационният съд с разпореждане №1695 от 31.10.2019г. е оставил исковата молба без движение до отстраняване на констатирана нередовност, посочена в мотивите към разпореждането, а именно несъответствие между обстоятелствена част и петитум, тъй като в петитума ищецът претендира да е собственик на постройка, представляваща „Бистро“, а в обстоятелствената част /и съобразно приложените доказателства/ се установява, че обектите са павилиони. В мотивите към разпореждането първоинстанционният съд е посочил, че упоменатият срок за учредено право на ползване върху терен №... е изтекъл и след изтичането му ищецът няма как да е в договорни отношения за наем с „Общински пазари“ ЕООД, както и че към приложените от ищеца писмени доказателства липсват такива, които да способстват да се индивидуализира обекта предмет на исковата претенция, както и доказателства, от които да се установи правото на собственост. Посочено е също така, че съгласно чл.127, ал.2 ГПК ищецът следва да посочи обстоятелствата, които ще установява с представените писмени доказателства, относими към предмета на делото. Изрични, конкретни и ясни указания какви съдопроизводствени действия трябва да извърши ищецът в разпореждането не се съдържат.
В уточняваща молба с вх.№6435/13.11.2019г. процесуалният представител на ищеца е посочил, че двата павилиона, поставени в имота въз основа на разрешение и по одобрена от [община] схема, са обединени и функционират като бистро /заведение за хранене/ с търговско наименование „При братята“, както и че доказва собствеността си с извлечение от инвентарната книга на търговеца. Уточнява, че претендира да бъде прието за установено, че е собственик на типов павилион с площ от 60.70кв.м., разположен на терен №... и павилион за търговия от 22.66 кв.м., разположен на терен №.., попадащи по представената схема в недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], парцел .. – „За кооперативен пазар“ в кв......
С определение №699/20.12.2019г. първоинстанционният съд е върнал уточняващата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че констатираното противоречие между обстоятелствена част и петутим не е отстранено. Приел е, че обектите, предмет на исковата претенция, не са индивидуализирани, тъй като в петитума се претендират два павилиона, а в обстоятелствената част се твърди, че двата павилиона са обединени в едно, че не става ясно какво представлява обектът – временен строеж без траен градоустройствен статут, построен въз основа на разрешение за строег по чл.49, ал.1 ЗУТ или по чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ или преместваем обект, изграден въз основа на разрешение по чл.54, чл.55, чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, както и че не са представени доказателства, от които да бъде установено претендираното право на собственост на заявените в уточняващата молба обекти. Посочено е също така, че не са изпълнени и дадените указания за изложение на обстоятелствата, които ищецът ще установява с представените с исковата молба доказателства.
С обжалваното пред настоящия състав определение въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд е правилно. Прието е, че процесните обекти не са инидвидуализирани, че се сочи площ, която е площта на терен .. и терен .., но в същото време се твърди, че те представляват един обединен обект, без каквито и да било индивидуализиращи белези, както и че към първоначалната и уточняващата молба не са представени относими доказателства.
Изложени са съображения, че с въведените в частната жалба доводи нередовностите на исковата молба се задълбочават, като се твърди, че част от тези обекти са отразени и в баланса на „Общински пазари“ ЕООД, а допълнително се сочи, че статутът на тези обекти касае пряко и [община] и „Общински пазари“ ЕООД /без същите да са страни по спора/ и само след тяхното становище и заключение на съдебно-техническа експертиза може да се установи статута на павилионите.
Преценка дали дадените от първоинстанционния съд указания са правилни и ясни обаче въззивният съд не е извършил, поради което следва да се приеме, че е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да има за последица прекратяване на делото / в този смисъл определение №869/12.12.2012г. на Четвърто ГО на ВКС, обобщаващо предхождащата го практика на ВКС/. В правомощията на въззивната инстанция е при обжалване на определение, постановено по реда на чл.129, ал.3 ГПК, да осъществи контрол дали дадените от първоинстанционния съд указания за правилни и ясни.
В настоящия случай указанията, дадени от първоинстанционния съд на първо място са неясни, тъй като не е посочено точно в какво конкретно се изразяват нередовностите на исковата молба и по какъв начин те следва да бъдат отстранени – следва ли да бъдат представени доказателства и какви; по отношение на кои от представените с исковата молба доказателства ищецът следва да уточни за установяването на кои относими към спора обстоятелства са представени. Освен това част от съображенията на първоинстанционния съд, съдържащи се в разпореждане №1695/31.10.2019г. са и неправилни, тъй като указания за представяне на доказателства за установяване на принадлежността на правото на собственост в производство по предявен установителен иск за признаване на това право, съдът следва да даде при разпределяне на доказателствената тежест с доклада по делото по реда на чл.146, ал.2 ГПК като укаже на ищеца за кои от твърдените от него факти не сочи доказателства. Преди да определи правната квалификация на претендираните от ищеца права, вкл. като посочи в доклада основанието, на което ищецът претендира спорното право, и да свърже тази претенция с възраженията и оспорванията на ответника и евентуално претендираните от него насрещни права, съдът не би следвало да дава указания за представяне на доказателства. Още повече като се има предвид, че ищецът основава претенцията си на твърдението, че е изградил процесния обект след надлежно разрешение за това, дадено по предвидения в закона ред и именно на това основание притежава правото на собственост, което брани не по отношение на собственика на терена, върху който е построен обектът, а по отношение на лице, което без да претендира вещни права /според твърденията в исковата молба/, оспорва собствеността.
Освен че не е съобразил посоченото по-горе, при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е взел предвид, че във въззивната жалба посочването на отразяването на обектите и в баланса на „Общински пазари“ ЕООД не касае процесните обекти /два павилиона според молбата-уточнение/, а представлява част от съображенията на жалбоподателя за доказателствата, с които ще установява претендираното право на собственост – жалбоподателят е посочил, че за този тип обекти /изградени по схема, одобрена от общината по реда на чл.56 ЗУТ/ не се съставят нотариални актове, те не се декларират в данъчната служба, не се отразяват в кадастралната карта на града, а само се заприходяват в баланса на търговеца като актив с придобивна стойност, за което е представил доказателства – извлечение от сметка. Посочил е също така, че статутът на изградените два броя павилиони, обособени като търговски обект – бистро с наименование „При братята“, може да се установи след становище на [община] и „Общински пазари“ ЕООД, а при оспорване на доказателствата – чрез техническа експертиза, като още в уточняващата молба от 13.11.2019г. е посочил, че за обстоятелството, че двата павилиона са съществуващи и с временен устройствен статут по смисъла на чл.56, ал.2 ЗУТ, в какъвто смисъл е и представеното удостоверение за факти и обстоятелства № ТСУ-КР-61/28.02.2019г. на главния архитект на [община].
Не е отчетено също така и обстоятелството, че с уточняващата молба ищецът е индивидуализирал процесните обекти, посочвайки тяхното точно местоположение / за типов павилион с площ от 60.70кв.м. - терен №... и за павилион за търговия от 22.66 кв.м. - терен №... по представената схема в недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], парцел ... – „За кооперативен пазар“ в кв..../, индивидуализирал ги е като павилиони с посочена площ и е уточнил, че същите са обединени и функционират като бистро /заведение за хранене/ с търговско наименование „При братята“. Тази индивидуализация /павилиони, изградени в терен №...и терен №... в парцел .. – „за кооперативен пазар“, кв..... по плана на [населено място]/, обединени и функциониращи като бистро /заведение за хранене/ с търговско наименование „При братята“, е достатъчна за отграничаването на претендираните обекти от останалите подобни на тях по схемата на [община], като не съществува пречка обектите да бъдат обозначени и на изготвена от вещо лице скица, в какъвто смисъл е и искането на ищеца.
По така изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, са неправилни и следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от П. В. Й., действащ като ЕТ“Й.-91-Т. П.-П. Й.“ искова молба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №274 от 13.03.2020г., постановено от Окръжен съд-Ловеч, ГК по ч.гр.д.№148/2020г.
ОТМЕНЯ определение №274 от 13.03.2020г., постановено от Окръжен съд-Ловеч, ГК по ч.гр.д.№148/2020г. и потвърденото с него определение №699/20.12.2019г., постановено по гр.д.№752/2019г. по описа на Районен съд – Троян и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Троян за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.752/2019г., образувано по подадената от П. В. Й., действащ като ЕТ“Й.-91-Т. П.-П. Й.“ искова молба с вх.№4708/23.08.2019г., уточнена с молба вх.№6435/13.11.2019г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: