Р Е Ш Е Н И Е № 15 гр.София, 8 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Цветинка Пашкунова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 676 /2010 г. Делото е образувано по искане на основание чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.420, ал.2 НПК, направено от осъденият В. А. М. срещу въззивно решение от 02.07.2010 г. по внохд № 270/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдена присъда №52 /17.05.2010г. по нохд №328 /2010 г. на Кюстендилския РС. В искането за възобновяване се правят доводи, че „присъдата е немотивирана”. Деянието не е престъпление, защото изпълва признаците на малозначителност на случая и неправилно съдилищата не са приложили чл. 9, ал. 2 НК. Предоставената от подсъдимия работа на непълнолетните лица не представлява тежък физически труд, не са настъпили никакви вредоносни последици, не е нарушен Кодекса на труда, поради което липсва обществена опасност на деянието. Не са налице признаците на състава по чл. 192а НК , поради което осъденият иска възобновяване във връзка с допуснати съществени нарушения на закона, по чл.348, ал.1,т.1 НПК и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание осъденият В. А. М. не се явява , редовно призован. Не се явява и негов процесуален представител. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като обществената опасност на деянието се изразява в нерегламентирано използване труда на непълнолетни, което е експлоатация на труд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , становищата и доводите на страните и прие следното: Искането на осъдения В. А. М. е процесуално допустимо, тъй като е направено съгласно изискванията на чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 2 и чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, то е НЕОСНОВАТЕЛНО. С атакуваното въззивно решение е потвърдена присъда № 52/17.05.2010 г., постановена по НОХД № 328/2010 г. по описа на К. районен съд, с която В. М. е признат за виновен за престъпление по чл. 192а, ал. 1 НК, за което във връзка с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, както и на „глоба" в размер на 1000 лв. Неоснователно се твърди, че актовете на инстанционните съдилища са немотивирани. Не са допуснати нарушения на процесуални правила при изготвянето им. Обратното е вярно, доводите в искането не се различават от тези, направени при разглеждането на делото и пред двете инстанции и са намерили мотивиран отговор в съдържанието на мотивите на присъдата и във въззивното решение. Обстоятелствата на обвинението са установени от събраните по реда на НПК доказателствени източници. Установените фактически данни са, че осъденият М. - собственик и управител на фирма „В. М. - Л.” не е имал разрешение по чл.303, ал.3 от Кодекса на труда за назначаване на работа по трудов договор на непълнолетните А. и С., съответно, като сервитьор и барман във фирмата му. Съгласието на родителите на тези лица за започване на работа при подсъдимия, както правилно е установил съдът, не замества изискващото се от закона съгласие на оправомощения държавен орган - Инспекцията по труда. По делото е изяснено, че и двамата свидетели: Б. А.- на 16 години и Д. С. - на 17 години са назначени с трудови договори във фирмата на подсъдимия, преди да навършат пълнолетие и без нужното разрешение за това от Инспекцията по труда в[населено място]. Правилно съдилищата са отговорили на доводите на подсъдимия, че нито предоставените добри условия на труд, нито други предпоставки, непредвидени в закона, могат да изключат съставомерността на деянието по чл. 192а НК. Престъплението по чл.192а НК е на формално извършване. За възникване на отговорността е достатъчно и единствено установяването, че деецът е приел на работа непълнолетни лица без надлежно разрешение от Инспекцията по труда. Установеното от фактическа страна, че осигурените условия на труд от подсъдимия спрямо устроените на работа във фирмата му непълнолетни лица не са били тежки, опасни или вредни за здравето им, както и че родителите им са дали съгласие за наемане децата на работа, нямат отношение към обективните и субективни признаци на деянието. Правилно е прието че отсъстват предпоставките за малозначителност на деянието. С инкриминирането на нерегламентирана трудова дейност по отношение назначаването на работа на непълнолетни се охраняват правата на младежта и правото им на труд срещу трудовата експлоатация на непълнолетните лица. Обществената опасност на деянието е изразена в нерегламентираното използване на труда на непълнолетни, което винаги съдържа елемент на експлоатация. Установено е, че подсъдимият е знаел за изискващото се, но липсващо за двамата назначени непълнолетни лица разрешение. Следователно, доказан е умисълът на дееца, поради което доводите за липса на субективната страна от състава на престъплението са несъстоятелни. За да се квалифицира едно деяние като малозначително по чл.9, ал.2 НК, както като конкретната проява , така и характеристиката на дееца като личност и начина на осъществяването му, не трябва да бележат степен на обществена опасност или същата да е толкова незначителна , че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия. В настоящия случай не могат да се направят изводи за липса на обществената опасност или за нейната незначителност. Конкретната обществена опасност на деянието и дееца значително надвишава по степен тази предвидена в критериите по чл.9, ал.2 НК и доводите на осъдения са изцяло неоснователни. Още повече и защото той е признат за виновен за същото престъпление през 2009 г. , за което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК. Този факт несъмнено го очертава като личност с повишена степен на обществена опасност по отношение конкретното по вид престъпление. Нещо повече, подсъдимият е поставен в привилегировано положение от обвинението, тъй като деянието е съставомерно и когато е извършено само по отношение на едно лице. Фактическият обхват на обвинението е изисквал привличането му за съвкупност от престъпления, тъй като осъщественото засяга поотделно правата на всяко едно от засегнатите лица и изпълва състава на две отделни деяния под признаците на инкриминираното. Обвинителният акт ограничава дейността на съда само в неговите фактически и юридически рамки, поради което този извод може да послужи само като коректив при тълкуването и прилагането на закона. При квалифициране на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.192а, ал.1 НК не е допуснато нарушение на закона. Не е допуснато правно основание за възобновяване и искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви и съгласно чл.426, вр. с чл.354 НПК, настоящият състав на ВКС, ІІІ-то н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения В. А. М. за възобновяване на производството по внохд № 270/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд и за отмяна на постановеното по него решение от 2.07.2010 г., с което е потвърдена присъда № 52/17.05.2010 г. по нохд № 328/2010 г. на Кюстендилския РС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :