Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

София, 30.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4260 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6184/26.06.2019г. /изпратена по пощата на 24.06.2019г./, подадена от Л. Г. П., починала на 14.08.2020г. и заместена от своите правоприемници Л. С. М. и М. З. М., и Д. Г. Х. чрез процесуалния им представител адв.Б. И. Г. от САК, срещу решение №145/12.04.2019г., постановено от тричленен състав на Великотърновския окръжен съд в.гр.д.№67/2019г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният срещу С. И. Д. и Д. Г. Д. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване за установено, че Л. Г. П. и Д. Г. Х. са собственици на основание наследяване по закон на починалата им наследодателка Д. Р. Г. на недвижим имот, представляващ нива с площ 11.373 дка, трета категория в местността „М. б.“, имот №......... по КВС на землището на [населено място], образуван от имот №....... с право на преминаване за имот №......... и имот №......., при граници: имот №.......-полски път на [община], имот №.........-нива на Е. Й. Р., имот №........-нива на Г. С. Г., както и за предаване владението върху имота.
Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Според касаторите въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка и в частност не е обсъдил представеното във въззивното производство одобрено от съда споразумение по НОХД №2375/2018г. на ВТРС, с което П. А. М. е признат за виновен за това, че на 10.01.2011г. в гр.П. Т. е съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Д. Р. Г. в полза на Н. М. И., на което е придал вид, че е написано и подписано от Д. Р. Г. и което е било използвано от Н. М. И. пред нотариус Д. Р., за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право – престъпление по чл.309, ал.1 НК. Навеждат довод, че саморъчното завещание е нищожно, а нищожното саморъчно завещание не произвежда действие, с оглед на което за неправилен считат извода на въззивния съд, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на сделка, сключена с н.а.№... от 27.11.2015г. и вписана на същата дата от праводателя Н. М. И.. Навеждат довод, че продавачът Н. М. И. не е бил носител на правото на собственост и не е могъл да прехвърли на ответниците повече права, отколкото самият той притежава.
Допълнителни съображения излагат в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. И. Д. и Д. Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат К. Е. К. от АК-В. Т.., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение №144/07.04.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС Л. Г. П. и Д. Г. Х. са предявили срещу С. И. Д. и Д. Г. Д. иск за признаване правото им на собственост върху процесния недвижим имот и предаване на владението, с твърдението, че са наследници по закон на Д. Р. Г., починала на 11.02.2015г., която е притежавала правото на собственост върху имота към момента на своята смърт. Твърдят, че саморъчното завещание на наследодателката, с което цялото ѝ движимо и недвижимо имущество е завещано на праводателя на ответниците Н. М. И., е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателката.
В подадения отговор на исковата молба ответниците са заявили, че притежават правото на собственост върху имота по силата на сделка, извършена през 2015г. преди повече от година преди вписването на исковата молба по делото.
Основният спорен въпрос по делото е действително ли е завещанието на наследодателката Д. Р. Г. / обявено с протокол рег.№..., рег.№..., дело №... от 18.09.2015г. на нотариус Д. Р./, с което същата е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. М. И., с което последният се е легитимирал като собственик на процесния имот пред нотариуса при сключване на договора за покупко-продажба / обективиран в н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2015г., вписан в Служба по вписванията-В. Т. на 27.11.2015г., на която дата е и сключен/, с който договор ответниците легитимират правата си върху имота и установена ли е по делото твърдяната от ищците нищожност на завещанието по противопоставим на ответниците начин.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за безспорно правото на собственост на Д. Р. Г., починала на 11.02.2015г., върху процесния недвижим имот към момента на нейната смърт, както и фактът на владението на този имот от ответниците по иска към датата на неговото предявяване. За безспорно е прието и обстоятелството, че договорът за покупко-продажба /обективиран в н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../2015г., вписан в Служба по вписванията-В. Т. на 27.11.2015г., на която дата е и сключен/, с който ответниците легитимират правата си върху имота, е сключен по време на техния брак, както и че при сключването на сделката продавачът Н. М. И. се е легитимирал като собственик със саморъчно завещание на наследодателката Д. Р. Г. / обявено с протокол рег.№........, рег.№.., дело №.. от 18.09.2015г. на нотариус Д. Р./, с което наследодателката му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество.
Прието е за установено, че с влязло в законна сила съдебно решение №295/12.07.2018г. по гр.д.№140/2017г. по описа на ВТОС е бил уважен предявеният от Л. Г. П. и Д. Г. Х. против Н. М. И. иск, като е прогласена нищожността на завещателното разпореждане на наследодателката Д. Р. Г.. Взето е предвид, че исковата молба е предявена на 30.12.2016г. и вписана на 09.01.2017г., а решението по делото е влязло в сила на 15.09.2018г. и вписано на 17.10.2018г.
От правна страна въззивният съд е приел за неоснователна тезата на предявилите иска лица, че така постановеното решение №295/12.07.2018г. по гр.д.№140/2017г. по описа на ВТОС е противопоставимо на ответниците по настоящето дело.
Изложил е съображения, че нормата на чл.298, ал.1 ГПК установява субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение само по отношение на страните по спора. Посочено е, че разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо и по отношение на правоприемниците на страните, но под правоприемници има предвид само тези, на които спорното право е прехвърлено след завеждане на делото. Аргумент за този извод е изведен от разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, съгласно която при прехвърляне на спорното право в течение на производството, то следва своя ход между първоначалните страни. Прието е, че противното тълкуване на чл.298, ал.2 ГПК е лишено от основание и тъй като в настоящия случай ответниците са придобили спорното право по силата на сделка, сключена в нотариална форма на 27.11.2015г., като актът е вписан на същата дата, а исковата молба за прогласяване нищожността на завещанието е предявена и вписана след това /съответно на 30.12.2016г. и на 09.01.2017г./, то към момента на предявяване на иска за прогласяване нищожността на завещанието ответникът по този иск вече не се е легитимирал като носител на правото на собственост върху имота и за да получат търсената защита на правото си ищците по този иск е следвало да го насочат и срещу купувачите по сделката /настоящите ответници/. Прието е, че след като С. И. Д. и Д. Г. Д. не са участвали в производството по гр.д.№140/2017г. на ВТОС, те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по това дело и по отношение на тях завещанието не е прогласено за нищожно, а твърдените права на собственост на ищците не са установени.
Изложени са съображения, че тъй като разпоредителната сделка е вписана преди исковата молба, по аргумент от противното на чл.114, буква „в“ ЗС, придобитите от купувачите по сделката права са противопоставими на ищците по настоящето дело.
Прието е също така, че вещно-прехвърлителното действие на сключения на 27.11.2015г. договор за покупко-продажба не е отречено, тъй като в настоящето производство не оборват материалноправната легитимация на продавача Н. М. И. – взето е предвид, че в нотариалното производство той се е легитимирал като собственик на имота по силата на представеното завещателно разпореждане, но в настоящето производство не са установени пороци на тази едностранна сделка, обуславящи нищожността ѝ. Посочено е, че въпреки указаната на страните доказателствена тежест, съгласно която всяка от тях е следвало да установи съществуването на претендираното право на собственост върху имота, ищците не са провели доказване на твърдението си, че са придобили собствеността по силата на наследяване поради липса на действие /нищожност/ на завещателното разпореждане.
За да достигне до тези изводи, въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил в решението си представения и приет като доказателство във въззивното производство протокол от публично съдебно заседание, проведено на 28.12.2018г. по НОХД №2375/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, от който се установява, че между прокуратурата и подсъдимия П. А. М. е постигнато споразумение – подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 10.01.2011г. в Полски Т. е съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Д. Р. Г. в полза на Н. М. И., на което придал вид, че е написано и подписано от Д. Р. Г., което е било използвано от Н. М. И. на 08.04.2015г. пред нотариус Д. Р., за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право – престъпление по чл.309, ал.1 НК.
Настоящият състав на I г.о. на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, приема, че въззивната инстанция в производство по гражданско дело, т.е. в общ исков процес, е длъжна да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца.
Този извод следва от разпоредбата на чл.300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца, както и разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, според която одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Когато с влязла в сила присъда или с одобрено от съда споразумение в наказателния процес е установено съставянето на неистински частен документ и използването му за доказване съществуването на отразеното в документа право, за което деяние наказателният съд е приел, че осъществява състава на предвидено в НК престъпление, съдът, който разглежда гражданско-правен спор, следва да прецени какви гражданско-правни последици законът свързва с обстоятелството, че документът е неистински, т.е. не е съставен от лицето, сочено като негов издател с оглед вида на конкретния документ. По отношение на саморъчното завещание преценката следва да бъде извършена с оглед установеното в чл.25, ал.1 ЗН изискване същото да бъде написано ръкописно от самия завещател и да е подписано от него и да се приложи предвидената в чл.42, ал.1, буква „б“ ЗН правна последица.
Като съобразява посоченото по-горе, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил представения и приет като доказателство във въззивното производство протокол от публично съдебно заседание, проведено на 28.12.2018г. по НОХД №2375/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, от който се установява, че между прокуратурата и подсъдимия П. А. М. е постигнато споразумение – подсъдимият се е признал за виновен в това, че на 10.01.2011г. в П. Т. е съставил неистински частен документ – саморъчно завещание от името на Д. Р. Г. в полза на Н. М. И., на което придал вид, че е написано и подписано от Д. Р. Г., което е било използвано от Н. М. И. на 08.04.2015г. пред нотариус Д. Р., за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право – престъпление по чл.309, ал.1 НК.
Не са съобразени и гражданско-правните последици на деянието, а именно, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него.
След като от представеното по делото споразумение, постигнато в производството по НОХД №2375/2018г. по описа на Великотърновския районен съд се установява, че саморъчното завещание, съставено на 10.01.2011г. в [населено място], не е написано и подписано от сочената за негов автор Д. Р. Г., следва да се приеме, че разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗН не са спазени и завещателното разпореждане е нищожно съгласно чл.42, буква „б“ ЗН.
Нищожните завещателни разпореждания не произвеждат предвидените в чл.16 ЗН правни последици, с оглед на което следва да се приеме, че Н. М. И., посочен като облагодетелствано лице в съставеното на 10.01.2011г. саморъчно завещание, не е придобил права върху имуществото, притежавано от Д. Р. Г. към момента на нейната смърт, включително и върху процесния недвижим имот, и не е могъл да прехвърли такива права на ответниците С. И. Д. и Д. Г. Д. въз основа на сключения на 27.11.2015г. и обективиран в н.а.№.., том .., рег.№..., дело №../2015г. и вписан в Службата по вписванията – В. Т. на същата дата договор за покупко-продажба.
Притежаваното от Д. Р. Г., починала на 11.02.2015г., право на собственост върху процесния недвижим имот, получено от нея в дял по договор за доброволна делба на земеделски земи от 19.08.2009г., след нейната смърт е преминало в патримониума на нейните наследници по закон – Д. Г. Х. и Л. Г. П..
От представения по настоящето дело препис-извлечение от акт за смърт №0183 от 14.08.2020г. се установява, че Л. Г. П. е починала на 14.08.2020г. С договор за продажба на наследство, сключен на 30.07.2019г. в писмена форма с нотариално заверени подписи и вписан на същата дата в Службата по вписванията – [населено място], Л. Г. П. е продала на Л. С. М. по време на брака ѝ с М. З. М. цялото наследство, като съвкупност от права и задължения, което е придобила от Д. Р. Г..
Както беше посочено по-горе, наследството, останало след смъртта на Д. Р. Г. включва и процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент Л. С. М. и М. З. М. се легитимират като собственици на наследствения дял на Л. Г. П. от имуществото, останало след смъртта на Д. Р. Г. /1/2 идеална част/, включително и от процесния недвижим имот.
Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Д. Г. Х. и Л. Г. П., заместена от правоприемниците си Л. С. М. и М. З. М., ревандикационен иск бъде уважен. С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъде присъдена сумата от 2239 лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №145 от 12.04.2019г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д.№67/2019г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, че Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], ул.“..-ва“ №.., Л. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 и М. З. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], са собственици на основание наследяване по закон и продажба на наследство от починалата наследодателка Д. Р. Г. на недвижим имот, представляващ нива с площ от 11.373 дка, трета категория, в местността „М. б.“, имот №....... по КВС на землището на [населено място], при граници: имот №....... – полски път на [община], имот №......... – нива на Е. Й. Р., имот №...... – нива на И. Н. К., имот №...... – нива на Ф. Г. М., имот №........ – нива на С. Г. М., имот №.......... – нива на Г. С. Г., който имот е образуван от имот №....... с право на преминаване за имот №........ и имот №........ и ОСЪЖДА по реда на чл.108 ЗС С. И. Д. и Д. Г. Д. да предадат на Д. Г. Х., Л. С. М. и М. З. М. владението на имот №........
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], ул.“..-ва“ №.., Л. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1 и М. З. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], сумата от 2239 лв. /две хиляди двеста тридесет и девет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: